Фантазия и реалност - две сестри, мои повелителки.
Едната е моят копнеж извечен,
а другата - моят момент наличен.
Но винаги към тях се връщам, моите красиви изкусителки.

Не мога без тях, чувствам се празен.
И без това все повече себе си погребвам - отново съм поробен.
Търся вече без цел и изход
живота и неговия смисъл.

Но всичко губи се в една просторна синева,
мъчи ме това, че отговор не откривам -
как се живее без сърце?
Как можеш със себе си да свикнеш?

Всеки ден е борба, непрестанен брод,
вече не издържам от себе си да бягам.
Искам почивка в свиден гроб,
желая котва някъде да хвърля.

Но реалността ме със своите ръце души,
костите ми до дъно гризи.
Всеки ден срещам островната ѝ паст,
която ме погубва ме част по част.

Фантазията ме със своята омайност приласква,
иска душата си на таблата да заложа.
Играе си тя с моите свидни мечти,
които рушат ме като гневни оси.

Няма измъкване от обятията на живота,
щом веднъж на този свят си проплакал.
Можеш единствено с мисълта да свикнеш,
че животът и смъртта са проблем човечен.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Е, пожелавам ви весело изпращане на 2018 и приказно посрещане на 2019. Надявам се да сте си намислили желанията за новата година и с още по-голям хъс да ги следвате. Искам да ви пожелая и много, много щастие, късмет, любов и усмивки. Нека оптимизмът да бъде с вас и да не спирате да се борите. Защото в това се изразява нашето съществуване - в една непрестанна борба. А само борците оцеляват. Нека 2019 бъде изключително весела и плодородна за вас. Ще се срещаме още доста пъти, като преплитаме съдби.