Докосваме се, но не с ръце.
Виждам теб, а ти виждаш мен.
И въпреки това сме разделени
от нашите страхове познати.

Нито аз те заговарям,
нито ти първата крачка правиш.
Но винаги се гледаме с поглед таен.
Очите ни винаги се срещат по средата.

Няма дума или звук, само поглед скрит.
Хващам, че искаш да ми кажеш нещо ти,
но и от моята уста нищо не излиза,
просто тялото ми се парализира.

Може би е страх коварен,
може би е съмнеж покварен.
Но между нас прехвърчат само
погледи, хвърлени през рамо.

Искам да те спра и нещо да ти кажа,
за да не виси по този начин тишината.
Но двамата с теб все така си оставаме
и дума не продумваме.