Знаете ли, има моменти в които живота ми е една пълна вихрушка, която ме понася във въздуха и краката ми все не докосват земята, колкото и да се боря и да се опитам да се хвана за някоя опора. После всичко рязко затихва, а рeзкият сблъсък с твърдата земя хич не е приятно събуждане. В моментите на затишие обикновено се затварям в себе си, започвам да рисувам, да съзерцавам света около мен, да се наслаждавам просто на слънцето или дъжда в прозореца, да пиша стихове и любимия ми роман, който ме изтръгва от реалността. Но в моментите, когато вихрушката ме връхлети, какво правя знаеш ли...

Дърпам се, ритам и се опитвам да се изскубна всячески... не се примирявам. Или непоетично казано- намирам си толкова много работа, че да не мисля за никой и нищо, а вечер да заспивам уморена. Това е... два полюса на една чувствителна душа.

И тук искам да споделя нещо с всеки един от вас, който чете моите периоди на тишина и бъркотия, който ме подкрепя и е с мен чак от периода на една 18годишна пикла, която смяташе че знае какво е живота, на всички които ме откриха в последствие и останаха, на всички които ме чакаха и чакаха да стъпят краката ми на земята, на всички които ме подкрепиха с топлите си коментари, които истински трепнат в очакване на следващото ми сътворение... на всички вас, които сте до мен и ще бъдете до мен, на тези които ще спрат да ме подкрепят и на тези които не ми вярват, че ще успея... ще кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ❤️

И един ден обещавам ви, ако издам стихосбирка или романа си, ще ви поканя отново да бъдете до мен в този момент, да се запознаем и да поговорим. Защото вие бяхте тези които ме подкрепяхте и ме карахте да продължавам пак и пак, независимо колко време ме нямаше. Ще дойде ден, в който ще държите на нощното си шкафче някоя моя книга и ще се срещате с усмивка, че сте подкрепили мечтата ми да стане реалност. Обичкам ви всички.

(Извинете за чувствената реч, дойде ми обичлив момент❤️ )

Пазете здрави вас и вашите близки. Не подценявайте вируса, опасен е и смъртността е голяма при определени групи хора. Работя в болница при сегашните условия и виждам какво се случва  със собствените си очи. Да не дава Господ някой да стигне до болница от близките ви, защото легла и аспиратори няма. Не ви го казвам за да се паникьосате, а за да ви помоля... моля пазете се и спазвайте мерките. Младите не ви засяга, но пазете родителите си и  своите баба и дядо, пазейки себе си.Така ще помогнете непряко на мен и на всички мои колеги.

Бъдете здрави и се пазете. Учете яко и не се отказвайте от мечтите си никога...колкото и да ви се струват невъзможни. Няма невъзможни неща, има само непожелани.

Надявам се да съм ви дала зрънце топлина в тези така странни времена.  Обичайте се и до нови срещи <3