Влизането ми в трапезарията беше придружено от спирането на всички разговори. Цялото царско семейство вече седеше на своите места и бе започнало да се храни, както и двамата чуждестранни гости. Очите на краля се вдигнаха за миг към мен, след което отново се забиха в чинията незаинтересовани. Кралицата седнала от неговата дясна страна сви устни , докато оглеждаше роклята, с която се бях облякла, правеща нейната собствена незабележима. Очите на Адриан, който седеше на мястото срещу нея, ме гледаха със смесица от изумление и тъга. Но погледът му не се отмести и сантиметър от мен. 

Малката Дарина, която досега си бе ровила от скука в чинията, бе изправила гръбче, за да ме погледне по- добре, а на лицето ѝ бе разцъфнала сладка усмивка.Срещу нея седеше Елфическият принц, който ме погледна, колкото само да установи присъствието ми, преди каменното му лице да се съсредоточи отново пред него. 

Но единствен Ерен си позволи да ми се усмихне самодоволно, наслаждавайки се на гледката, докато вървях към своето място. С бавна величествена крачка се насочих към единственият празен стол в трапезарията, давайки време на Генерала да отвърне на предизвакателството ми. А когато се настаних на стола срещу  неговия, онази лисича усмивка отново бе извила устните му. Сподавих порива си да го зашлева пред всички и на свой ред се усмихнах приветливо на останалите.

-Все пак благоволи да дойдеш, Селест.- обърна се към мен краля с леко заядлив тон, докато ледените му очи изучаваха лицето ми съсредоточено

-Простете, че закъснях ваше величество. Надявам се да не съм изпуснала много?

-Нищо не си изпуснала. - промърмори тихо, надвесила се към мен Дарина - Всички са много скучни.

Усмихнах се леко на принцесата, чиято руса коса падаше на едри букли по раменете й.

-Ни най-малко , мила.- отвърна на свой ред кралицата, за да отвлече вниманието от неумесния коментар на дъщеря си. - Ако си приключила Дарина, отиди да си лягаш.

Очичките на принцесата ме изгледаха с надежда да се застъпя за нея, за да остане с нас, но изпразнената чиния пред нея, говореше красноречиво като кралицата. А и щях да спечеля преимущество в тази среща, ако принцесата не бе в моето обкръжение.Затова и се усмихнах извинително.

-Късно е, време е да си лягаш. Слушай майка си. - казах усмихната и шипнах закачливо едната ѝ бузка

Дарина и се нацупи по детски и стана от масата. Пожела лека вечер на гостите, след което излезе от трапезарията, следвана плътно от своята дойка. Извърнах се напред, срещайки тъмносините очи на Верон. В този момент осъзнах, че се бях усмихнала неусетно, загледана в малката принцеса. Извърнах очи от неговите и отпих глътка от чашата си с вино, раздразнена, че им бях позволила да видят моята слабост към принцесата.

Прислугата започна да се суети около мен, сервирайки ми различни ястия. На масата се възцари тягосно мълчание. Започнах да се храня, забила поглед в чинията си. Накрая кралицата тактично заговори, пречупвайки създалата се тишина:

-Колко дълго смятате да ни погостувате, ваше величество? - обърна се тя към Верон, докато поднасяше чашата си с вино към устните.

Лицето на Верон остана хладно, докато ѝ отговаряше.

-Колкото е необходимо, за да се сключи мирния съюз?

-Разбирам. - отвърна спокойно кралицата - Дано, проключат преговорите възможно по-скоро. Убедена съм, че Лисандрия Ви липсва.

-Не съм сантиментален по характер. А и вашата страна има превъзходна природа.

-Изчакайте само снега да покрие склоновете на планините. - обади се с уверен глас Адриан - Тогава ще съзрете истинската красота на Мексирия.

-Само синът ми може да открие красота в смразяващия студ и белотата.- добави кралицата с лека усмивка

Елфическият принц погледна сериозно кралицата, изучавайки я с поглед. Генералът мълчаливо наблюдаваше разговорът, а стойката му бе спокойна.

-Вие самата не сте ли родом от Северното кралство?- попита я Верон

-Вярно е.

-И не харесвате красотата на зимата?

Кралицата не отговори веднага. Тя отпи дълга глътка от виното си и се облегна назад.

-Именно приликата с моя роден дом е това, което не ми харесва. Зимата е сурова и безмилостна, смразява и най-малкото късче страст в душата на човек. - Очите на нейно величество се зареяха през прозореца в дъното на царствената трапезария - Затова и аз самата копнея по топлината на слънцето.

-Но студът е все още в кръвта ви предполагам.- отвърна ѝ принцът с ледено лице

В погледа на крализата се вихреше ледена буря, но лицето ѝ остана спокойно, а усните ѝ се разтеглиха в лека усмивка.

-Предполагам, че е така.-отвърна тя стегнато

Кралят с някакво задоволствие следеше промянята в лицето на жена си. Аз самата изпитвах истинско удоволствие от коментара на принца и как постави студената кралица на мястото ѝ. Но лицето ми остана спокойно, а гласът ми не трепна, когато заговорих, за да прекъсна създалата се неловка ситуация:

-Но тук, ваше височество, е и единственото място, на което може да наблюдавате пурпурно сияние. Явление, което повечето хора не са виждали никога през живота си.

Всички погледи се бяха спряли отново на мен, но моето внимание бе изцяло върху Верон.

-С удоволствие бих наблюдавал нещо толкова красиво. - кимна ми принца сдържано

Усмихнах се и поклатих глава.

-Уви, това явление може да бъде наблюдава изключително рядко. Ще е цяло чудо да го видите, за краткия ви престой в двореца.

Очите на принца се бяха взряли в мен, съсредоточени, сякаш търсеше нещо в моите, скрито под повърхността. А след това за моя огромна изненада на устните му се появи едва доловима усмивка.

-Не съм сантиментален, но вярвам в чудеса, милейди.

Миг по-късно усмивката му бе вече изчезнала, сяка бе привидение. Даже се зачудих дали я бях видяла правилно или бе плод на моето въображение. 

Усмихнах му се на свой ред, накланяйки глава на една страна.

-В такъв случай съм убедена, че боговете ще пратят пурпурните сияния при нас.

Елфическият принц свали очите си от моите, но други две продължаваха да се взират в мен. Адриан ме гледаше от срещуположния край на масата, а челюста му бе стегната. Когато очите ни се срещнаха той бързо извърна своите, неспособен да ме погледне в очите. Върнах вниманието си отново на храната пред себе си, но внезапно бях изгубила апетита си. А в сърцето ми се бяха забили тръни на вина.

***

Вечерта течеше спокойно към своя край. Разговорите през цялата вечер се въртяха около незначителни теми и главните участници в него бяха кралицата, Верон и аз. Верон отговаряще по-скоро от учтивост отколкото от желание да разговаря, а Кралят и синът му се обаждаха рядко, само, когато се обърнеха директно към тях. Генералът не проговори през цялата вечер, но почти винаги усещах очите му върху себе си.

Но вечерта бе напреднала и главата бе започнала да ме боли от умора, недоспиване и всички усилия да поддържам ролята си в този маскарад. Затова през поредната пауза от разговорите се изправих бавно  и погледнаха негово величестово.

-Ваше височество- поклоних се на краля с глава - Вечерта беше прекрасна, но съм уморена вече. Позволете ми да се оттегля в покойте си.

-Добре. Свободна си.- кимна ми с глава краля 

Но тъкмо, когато се извърнах да си тръгна, благодарна че съм се измъкнала от всичко това, шума от изправянето на втори от събеседниците ми, ме сепна. Изввърах се назад, само за да видя за мой ужас, как Ерен се бе изправил и застанал с лице към чичо ми.

-С вашето съгласие, ваше величество, нека придужа лейди Селест до покойте й. 

-Щом смятате за добре, генерале. - каза подсмихвайки се леко краля

С отмерени грациозни даже движения, които се разграничаваха  напълно от силната му фигура, Ерен се отдалечи от масата, кимайки с глава на останалите, след което застана до мен.  Очите му ме гледаха обаче сериозно и в тях нямаше обичайния непредсказуем буен пламък, а само студена решителност. Подаде ми ръката си и аз не се поколебах да я хвана, позволявайки му да ни отведе далеч от стаята и всички погледи, които ни наблюдаваха.  И колкото и да не ми се искаше да имам досег с него издърждах , докато не минахме и последните стражи пред трапезарията и не останахме сами в дългия полусумрачен коридор, който водеше към крилото на двореца, в което се намираше стаята ми. Тогава измъкнах рязко ръката си от неговета и го погледнах, спирайки посредата на дългия коридор, там където светлините от двата големи полилея не се достигаха и създаваха малко скривалище от тъмнина.

Там в прикритието на сенките, най-сетне свалих приветливата маска, с която прикривах цяла вечер лицето си.

-Какво искаш, Ерен?

На беглата светлина типичната му лисича усмивка придоби леко зловещ вид, но това не ме изплаши и за миг. Както винаги, когато се изправех пред него и сега ярост бе превзела всяка моя частичка. Затова и бях убедена, че в момента лицето ми разкриваше абсолютно същото. И все пак бях благодарна, че между нас в момента имаше една крачка растояние.

-Как така защо?- каза накланяйки глава на една страна, досущ като хищник - За да може да достигнеш безопасно покоите си в този късен час.

-Абсолютно способна съм да осигуря сама собствената си безопасност. - отвърнах му тихо- Смятам, че много добре знаете това, генерале!

Помежду ни се спусна мълчание, но усмивката, макар и по-лека си осаваше на устните му.

-Какво искаш? - попитах го студено, губеща вече търпение -И те  съветвам да подбираш думите си мъдро.

Ерен направи една лека крачка към мен, скъсявайки малко растоянието помежду ни, но аз останах на своето място.

-Искам отговори.

-Не съм човека, от когото ще получих каквито и да е.

-Дали наистина?- понижи той глас, надвесвайки се над мен едва доловимо.

Не го изпусках зорко от поглед. Опитвах се в съзнанието си да предвидя, защо правеше всичко това. И не можех да се сетя за никаква друга причина освен факта, че искаше да открие изгубената елфическа принцеса.Но тук идваше и другия въпрос...Какаво общо имах аз с всичко това? Нямаше как да знае за сънищата които имах от няколко дни насам...Сънища, които започних да получавам всяка вечер, откакто... Откакто Ерен бе направил пукнатина в двете ми гривни. Нима двете неща бяха свързани? И ако да, то тогава Ерен го бе занаел от самото начало. Затова ми бе заложил капана и бе започнал битката с мен, за да може да счуи гривните ми. За да освободи какво... за да започна да сънувам. Каква е целта му? Какво знаеше още, което убягваше на мен самата? Нима бе планувал всичко това?!

-Имаш грешна преценка за мен.- заговорих, отвръщайки ловко на предизвикателството му.

-Във всичко друго в мен можеш да се усъмниш, Селест.- заговори приближавайки се още една идейка към мен, така че тялото му бе почти до моето- Но никога не подценявай интуицита ми.

-Итуицията е мозъка на глупците. - изсъсках в лицето му, надигайки се леко на пръсти, за да си придам по заплашителен вид, впредвид виокия му ръст

-Тогава, какво е най-голямото твое оръжие, Селест.

Взрях се в очите му съсредоточено, които бяха с цвят на течен мед, и не отстъпих и крачка назад, не трепнах. Спокойствие и поривна увереност се бяха зародили в душата ми. Същото усещане, когато бях и на мисия. Ето това усещане ме караше да се чувствм сякаш бях способна на всичко. Затова и не се поколебах, когато се приближих още сантиметър към него. Разтворих леко устни, за да привлека максимално вниманието му.

-Най-голямото ми оръжие, Ерен - заговорих бавно и тихо, неизпускайки очите му от поглед - Е, че съм непредсказуема.

В следващия миг върха на острието, което бях откраднала най-незабелязано от колана му, бе опряно в гърлото му. Но очите му продължаваха да се взират в мен спокойни.

-Какво подсказва интуицията ти за тази ситуация?- заговорих сериозно, притискайки плътно острието до врата му

На устните му отново се появи усмивка преди да заговори:

-Ще каже, че си направила добър ход, но...

В следващия миг бърз като светкавица генералът удари леко сгъвката на лакътя на ръката ми , която държеше острието, при което острието се отдръпна няколко сантиметра от кожата му. Движенята му бяха толкова ловки, че човешкото ми око даже не можа да ги проследи, как хвана и изви китката ми, при което измъкна ножа от пръстите ми. Няколко секунди по-късно, гърбът ми бе опрян в близката стена на коридора, а острието вече се намираше на моя врат. Погледнах ядосана Ерен, бясна за провалилия ми се план.

-Никога, не забравяй кой стои пред теб.- довърши той мисълта си с лисича усмивка на лице

Не се разбунтувах, вече знаех, че няма смисъл. Беше много по-силен от мен, роклята пречеше на всяко мое движение и можех да се измъкна по един единствен начин.

-Кажи какво искаш, Ерен и спри да губиш времето и на двама ни.

-Казах ти какво искам.- отговори ми надсвесвайки се над мен още повече

-Вече ти казах, че няма да получиш нищо от мен.- отвърнах му сериозно, стиснала челюсти

-В такъв случай ти предлагам сделка.- заговори, наклонил глава на една страна

-Каква?

-Аз ти предостявям всички отговори, които са ти нужни, а ти ще предоставиш всички нужни на мен?

-И за какво ми е нужна информация точно от теб. - попитах предизвикателно- Откъде да знам дали ще е достоверна.

-Ще ти предоставя и доказателства.

Изсмях се в лицето му, но неговите очи останаха сериозни.

-И за какво са ми отговори, когато нямам на първо време въпроси.- излъгах го

За мое голямо учудване през лицето на Ерен премина тъмна сянака, преди да се изправи леко и да отдръпне острието от врата ми, давайки ми всобода. Ръката ми се стрелна към врата  инстинктивно, но вниманието ми бе изцяло върху генерала.

-Всеки търси нещата, които са му били отнети. В това всички си приличаме.

Ерен ми обърна гръб, пъхайки обратно ножа си в колана, и тръгна в полусумрачния коридор на двореца. Взирах се в гърба му мълчалива, неспособна да помръдна и сантиметър , допряла гръб с студената стена зад гърба ми.

Но изведнъж генералът се спря, а червеният му плащ се развя като черно мастило на сумрачната светлина, когато се обърна за да ме погледне през рамо.

-Ако търсиш отговори, знаеш къде съм.

После се обърна и с две крачки навлезе в мрака на коридора. Останах сама в тишината и изведнъж ми стана изключително студено. Скръстих ръце на гърдите си и се загледах през прозореца в мое дясно, точно в мига, в който луната проби завесата от облаци и озари със сребристата си светлина града под хълма, на който се извисяваше двореца.

Но в главата ми се въртяха безброй въпроси... С каква информация разполагаше той, че да се опитва да търгува с мен за нея? И защо искаше да станем по този объркан начин съюзници? Имаше ли нещо общо между гривните на ръцете ми и  сънищата, които се появиха в същия ден, на фаталната ми битка с Ерен? 

И пак всичко се свеждаше до един единствен въпрос.... Какво знаеше генералът?

Ехе, здравейте, сладури. Ето я и новата , след много чакане... знам знам, съжалявам. Но се надявам да съм компенсирала със супер глава. Как мислите? Успях ли да ви се реванширам? 

Предполагам, че след тази глава почти всички ще шипват Селест с Ерен ( не че и досега не бе така де, но все пак ). Но да успокоя феновете на клуб ,,Хино", че ще имаме и развитие и на другия фронт, но повече няма да казвам. Знаете вече защо... обичам да ви държа в напрежение, така че до следащия път.

Благодаря ви за подкрепата, наистина значи много за мен.❤❤❤