Миризмата на дим се бе просмукала в дрехите ми. През изминалата нощ бях оставила бунтовника да се измъкне заедно със семейството си. Бях изчакала притаена в сенките докато напуснат тихомълком къщата, преди за започна пожара. Пламъците лумнаха и заличиха всички следи, които бяхме оставили след себе си в онзи кабинет. Пламъците се издигнаха величествени и осветиха тъмната нощ, а не след дълго се притичаха и първите хора, които да започнат с гасенето. 

Сега вървях през белите мраморни коридори на двореца, уморена от безсънната емоционална нощ. Умирах за една гореща вана и сън. Усещах мръсотията по кожата си като тънък лепкав филм. Перелината се вееше черна зад мен, а скъсаният й край завършваше със спускащи се конци. Кръвтта на мъжа бе засъхнала като тъмни драконови люспи по кожата ми.

Всеки срещнал ме по коридорите изтръпваше в ужас при вида ми и се отдръпваше, но не им обръщах внимание. Челюстите ми бяха здраво стиснати, а гневът бе превзел всяка моя частичка. Нервите ми бяха обтегнати на краен предел, заради предателството, което бях извършила. Не само бях нарушила заповедта на господаря си, но и бях помогнала на бунтовника да избяга. Бях помогнала на един от враговете, които искаха да свалят короната, а аз бях спасила с действията си това тяхно начинание. 

Поклатих глава, за да се оттърся от мислите.  Избутах тежката врата на заседателата зала, подминавайки стражите от двете ѝ страни без да ги погледна. Прекосих с бърза крачка залата, насочвайки се зад скритата зад тежкия гоблен тайна врата. Отдръпнах го настрана и понечих да отворя вратата. Избутах я с ръка и прекрачих прага. Направих само една крачка преди да се спра, изненадана от човека, стоящ пред господаря ми.

Хино стоеше  изправен пред Негово Величество, облечен в своята асасинска униформа. Тежкият меч почиваше на кръста му, а половината му лице бе покрито с черна маска.  Тъмните му очи срещнаха моите през стаята, но бързо се извърнаха напред. Очите ми отскочиха към чичо ми, който седеше зад своето бюро, скръстил пръсти под брадичката си. Леденосините му очи се обърнаха бавно към мен, което ме накара да се събудя от унеса си.

Сведох леко глава, сваляйки качулката от лицето си.

-Ваше Величество, простете че Ви прекъснах.

Очите на краля се върнаха на Хино, игнорирайки ме.

-Това е всичко. Може да си вървиш.- заповяда му грубо.

-Служам, Ваше Величество. - каза поклонявайки се Хино

Моята дясна ръка в оредена се обърна и тръгна към вратата. Дори не ме погледна, когато мина покрай мен. Секунда по-късно зад мен вратата се затвори. Нима ми бе ядосан за спора ни отпреди ден? И какво по дяволите търсеше при краля? Нима пак получаваше заповеди зад гърба ми? Какво ли бе намислил чичо ми и защо ми нямаше доверие? Защо Хино не искаше да ми сподели нищо за това?

В главата ми цареше пълен хаос. След тази тежка нощ, поредната загатка ми дойде малко в повече. Затова забих нокти в дланите си, за да се накарам да се съсредоточа, и да се върна в настоящето. Тези въпроси можеше да почакат.

Приближих се към чичо си, спирайки пред бюрото му. Очите му не ме изпускаха от поглед. Ноздрите му леко се разшириха, сякаш надушваше миризмата на дим просмукала се във всяка частичка от тялото и дрехите ми. Извадих с покритата си с засъхнала кръв ръка двете бунтовнически писма, които бях донесла със себе си, и ги поставих пред него на бюрото. Той ги взе бавно в пръсти и ги погледна, повдигайки въпросително вежди. Изчаках го да прочете и двете послания и да вдигне очи към мен, преди да му разкажа всичко, което се бе случило. Споменах му всяка подрбност до най-малкия детайл. Единственото, което промених бе края на историята. В тази версия на историята бях изгорила къщата с цялото семейство вътре в него, заличавайки по този начин своите следи.

-И не ти каза нищо друго за ,,Синьото перо" ? - попита замислено чичо ми, след като приключих своя разказ.

-Предадох Ви всичко, което ми каза.- кимнах му сериозно

Кралят замълча за известно време, зареял поглед през големия прозорец от цветно стъкло. Почеса се по брадата, преди да заговори, неоткъсвайки своя взор:

-И срещата ще се проведе на деня на фестивала на виното.

-Точно така.

Помежду ни се спусна тягосно мълчание изпълвано единствено от пукота на огъня в близката камина. Ръката ми, покрита със засъхналата кръв, започна да ме сърби от притеснение. Сърцето ми блъскаше бясно в гърдите, усетило поредното предателство, което бях направила към краля само в близкия месец. Преглътнах свилото ми се на топка гърло.

-Само след две седмици е.- отвърна ми решително краля, поглеждайки ме- Очаквам от теб да присъстваш на тази среща.

-Но как бих могла дори и да приближа бунтовниците без да се усетят?

-Мисля да използваме хамелеонката. По твое описание ще се преобрази в бунтовника, които ликвидира вчера.  Ще си помислят, че някак си е успял да оцелее след пожара. Ще доуточним плана, когато му дойде времето.

-Добре, господарьо. - казах със спокоен делови глас- Как смятате да действаме към 60те бунтовника в нашите редици? Да заповядам ли да се направи разследване на всеки в двореца?

-Не е нужно.

-Тогава, какво ще предприемем?- попитах леко объркана

Леденосините очи на краля се стрелнаха към мен. Имах усещането, че погледа му прогаря дупки в черепа ми.

-Нищо. - каза накрая със студен глас-  Няма да предприемем нищо, Селест.

-Но господарьо, няма ли да спрем плана на бунтовниците да ви свалят от власт? Няма ли да защитим короната?

-Нека само се опитат. Така сами ще попаднат в ръцете ми.

Помежду ни се спусна отново мълчание, преди краля да ми подаде обратно листите с писмата. Поех ги в ръка и ги задържах леко объркана.

-Дай ги на Едуард. Нека се опита да разбие техниката им на кодиране на съобщенията.

Кимнах и прибрах листите под наметалото си.

-Имате ли друго нареждане, Ваше Величество.

На усните му се появи лека заговорническа усмивка, а в очите му пробляснаха ледени искрици. Това не бе на добре.

-Довечера съм организирал официална вечерия с кралското семейство и гостите ни от Лисандрия. Очаквам да бъдеш там, да изглеждаш и да се държиш представително.

Ледени пръсти сякаш по команда на краля бяха обвили гърлото ми, чакайки заповед да ме стиснат и спрат притока ми на кислород. Стиснах зъби, за да въспра яростта да се изпише на лицето ми.

-Отиди да се приведеш в ред. Не си ми нужна повече.- махна ми отекчено с ръка краля

-Да, господарьо.- поклоних му се леко аз, преди да се завъртя и да тръгна към вратата.

***

Загърнах се с пухкавата кърпа, която Мари ми подаде, и зашляпах боса по пода на банята ми от бледорозов мрамор. С бавна крачка влязох в обширния гардероб и с удоволствие стъпих с боси нозе върху пухкавия килим. Умората се бе просмукала във всяка моя частица. Тялото ми жадуваше да си легне да поспи, но заповедта си оставаше. Мари се засуети около мен и ме накара да седна на малката тоалетка пред огледалото, за да вдигне косата ми в изискан кок.

След срещата си с краля бях слязла в казармата, за да предам писмата на Ед и за да видя как стояха нещата там. Въпреки, че го търсих, не успях да открия Хино из цялото подземие. Това едновременно ме издразни, но и притесни.

Мари изцъка доволно с език и се отдръпна крачка назад, за да погледне своето произведение. Срещна уснихната погледа ми в огледалото. Но на моите усни не се появи усмивка, отговор на нейната. 

-Добре ли се чувствате, милейди?- попита ме тя с майчинска топлина в гласа

Потърках уморено очите си и въздъхнах дълбоко.

-Просто искам този безкраен ден да свърши.

Топлата й ръка докосна утешително рамото ми. 

-Ще свърши скоро. - отвърна ми нежно- Хайде, нека ви облечем.

Мари се отдалечи и разтвори една от вратите на гардероба и извади от него едно истинско произведение на изкуството. Мари вдигна високо над себе си прелестната рокля, така че да не докосва земята и ми се усмухна иззад нея.Аз самата бях изгубила ума и дума при вида ѝ. Беше изработена от полупрозрачна ефирна коприна, която преливаше нежно в цветовете си. Деколтето на роклята бе веобразно, а дългите ръкави стигаха чак до китките.От кръста нагоре роклята бе с цвят на слонова коста, а надолу- постепенно преливаше от светлосиньо в тъмносиньо. Роклята бе без корсет, което модата в момента така усилено изискваше. Беше права и полупрозрачна, но  не и вулгарно прозираща. А по цялата си ефирна повърхност бяха закрепени малки скъпоценни камъни, които блестяха досущ като звезди на фона на небето. Рокля достойна за кралица.

Изправих се бавно и отидох до все още усмихващата се сияйно Мари. Прокарах ръка по роклята и едва не изтръпнах от мекотата на материята. Такъв плат със сигурност го нямаше нито в Мексиния, нито в страните които бяха в съюз с нас. Никога не бях виждала подобна материя през живота си.

-Мари, от кого е пратена роклята?

-Не знам, милейди. Дойде в онази кутия. Вътре имаше писмо, което оставих за Вас.- отвърна ми тя кимайки с глава натам

Извърнах се и отидох да взема писмото,оставено върху голямата правоъгълна кутия с цвят слонова кост. Разтворих го с треперещи пръсти и свито сърце.

Един Малък подарък за моята бъдеща годеница. 

Само това гласеше написаното, но усмивката на Ерен прозираше през думите. С гняв смачках листа между пръстите си и оставих намачканата топка да падне на земята. Извърнах се към Мари само, за да видя притеснения и поглед.

-Значи няма да я облечете. - каза малко разочарована тя

Усмихнах се леко, изпитвайки в себе си истинско задоволство и внезапен прилив на енергия.

-Напротив. Помогни ми да я облека.

Голата ми кожа настръхна от удовоствие, когато прелестният плат се плъзна по нея. Роклята прилягаше плътно по извивките на тялото ми, сякаш беше излята по мен. Даже дължината й бе съвършенна, така че да свършва точно един сантиметър преди пода, когато обух леките си токове от бяла дантела. Гледах се в захлас в огледалото, неспособна сама да сваля очи от извивките на тялото си под прелестната блестяща мъгла,  която ги обвиваше. Ерен можеше да е буен и лицемерен, но със сигурност имаше вкус. 

Мари ми предложи да сложа бижута, но аз отказах. Роклята бе толкова царствена, че не исках нищо да отклонява поглед от красотата й.  Усмихнах се широко и се отправих уверено към вратата на покоите ми. Мари ме последва с тихи стъпки. Понечих да изляза, когато тих шум привлече вниманието ми.

Извърнах рязко глава натам, спирайки намясто. Вратата на прислугата се открехна леко. Инстинктивно грабнах ножа за писма, поставен на бюрото ми, и придърпах с ръка Мари зад себе си. Бях готова да замахна право към натрапника, ако се наложеше.

-Селест.- прошепна един глас откъм открехнатата врата на прислугата.

Въздъхнах с облекчение и оставих тихо ножа обратно.

-Влез.

Хино открехна по-широко вратата. Очите му намериха моите, след което се плъзнаха надолу по тялото ми, накрая се върнаха отново на лицето ми. Той преглътна и понечи да заговори, все още стоящ на вратата, неспособен да помръдне, но го прекъснах раздразнено:

-Ако има нещо важно за съобщаване, те саветвам да го кажеш. Бързам.

Хино премига няколко пъти, след което прекрачи прага на врата на прислугата и я затвори след себе си. Пристъпи няколко крачки към мен. Погледнах го сериозно и скръстих ръце пред гърдите си. 

-Исках да видя дали си добре. Днес изглеждаше така сякаш нещо сериозно се е случило.

Повдигнах една вежда.

-Каквото и да се е случило не те засяга.

Хино стисна челюсти и извърна поглед. Изглеждаше така сякаш се бореше с някакви емоции вътре в себе си.

 Мари тактично се оттегли към гардероба, оставяйки ни сами в спалнията ми.

-Сама знаеш, че не е така.

-О, нима. - повиших леко глас, след което си поех дълбоко въздух, за да се успокоя- Ако нямаш нищо за казване, моля напусни покоите ми.

Очите му ме гледаха със смесица от тъга и гняв. Но гняв не към мен, а към него самия, осъзнах плахо. Но не можех сега да си спирам мисълта на това. Имах важна задача. Щях да вляза за втори път през тези 24 часа във битка. Но този път тя бе по-трудна...защото бе словесна. Нямах право да съм подвластна на емоциите. Затова и нямах право сега да водя този разговор.

-Ще говрорим утре. - казах му, насочвайки се към вратата - А сега, ме извини.

Отворих вратата и излязох от апартамента си, оставяйки Хино зад себе си, сам в  покоите ми. Токовете ми пзвучаха празните коридори, а роклята изящно се увиваше около краката ми. Изгоних всяка емоция от  главата си и се съсредоточих върху едно единствено нещо... предстоящата среща с врага.

Ехе, ето я и новата. Извинявам се много за забавянето, но имаш ужасно натоварена седмица. Надявам се главата да ви е харесала.

Какво ли ще стане на тази вечерия, как мислите? Какво ли ще стане между Хино и Селест? Какви ли са намеренията на Ерен? Това ще разберете не съвсем скоро де, но ще разберете :)

Благодаря за подкрепата, това е от мен <3