Изправих се рязко в леглото. В стаята се прокрадваше слабата светлина от пуквашата зора и придаваше призрачен вид на мебелите.

Пот бе обляла тялото ми, а ръцете ми трепереха неудържимо. Жадно гълтах въздух като удавник, а сърцето ми биеше бързо и болезнено в гърдите ми. Гърлото ми бе пресъхнало и стържеше, когато преглъщах, сякаш се бях борила за всяка глътка.

Сънят се бе повторил. Всичко бе същото. Черните сенки, които ме дърпат към килията, слабата лунна светлина, която освети принцесата, символът на запечатаната решетка и елфическата принцеса, която отново повтори своята молба:

-Намери ме!- гласът ѝ отекна в съзнанието ми и се повтори като ехо

Главата ми пулсираше болезнено. Изминаха няколко минути преди да успея да нормализирам дишането си, излегната по гръб в леглото, неспособна да помръдна. Взирах се в балдахина над леглото си с цвят на ванилия, а съзнанието ми препускаше нервно от образ на образ. Скрих лице в дланите си и вдишах дълбоко, за да се успокоя.

Въпреки, че бях взела от приспивателното, което Едуард ми изработи, с надеждата да заспя дълбоко, кошмарът ме бе връхлетял отново и то по-мощно от преди. Все още усещах как черните нокти драскат и разнищват плътта ми, докато викам с цяло гърло с надеждата мъчението да спре.

Бавно се изправих от леглото. Нямаше смисъл да се опитвам отново да затворя очи и да се опитам да заспя. Изморено нахлузих асасинската си брония от лека кожа и се захванах за работа, с надеждата поне днешния ден да ми донесе малко успех в начинанията ми.

***

Въпреки ранния час, казармата бе изпълнена с асасини. Когато влязох в подземната тренировачна зала ме посрещнаха бойни викове и звъненето на ковачниците. Насочих се към картографската стая, която се намираше в една ниша преди коваччниците. Докато изминавах растоянието, което ме делеше от нея, видях в тълпата как Рокси обучаваше поредната група новобранци, а не далеч от нея видях Пол и Брендън, като всеки от тях се бе заел да обучава група от бъдещи асасини. Беше се наложило да им поставя тези задачи, най-вече, защото асасините станаха твърде много, за да може една тренировачна група да свърши работа. А и за да намеря на двамата някакво занимание, иначе щяха да са се хванали за гушите досега. Все още не ми бе понятно как оцеляват един с друг на мисиите си. Явно някои загадки, никога нямаше да бъдат разрешени.

Прикрила лице с качулка се шмугнах в кръглия тунел, изкопан в твърдия черен камък. Тунелът продължаваше в дълбочина, където бяха разположени помешения с провиизии и складове, но аз завих почти веднага налявао и избутах старата разпокъртена дървена врата. Посрещна ме притъмнено помещение пълно с книги, свитъци и листа, осветено единствено от слабата светлина на малко, разпръснати по масите свещи. При влизането ми картографът, мъж на средна възраст с плешиво теме, се изправи рязко и сведе глава.

-Господарке- поздрави ме с тих, спокоен глас - С какво мога да ви бъда полезен?

С едно леко движение извадих навитите на руло листа от джоба на перелината си и ги поставих на масата пред него. Мъжът бавно разтвори листата и разкри изображение на книга, в всичи пространствени възможностти. Скица на книгата, която трябваше да открадна от личната библиотека на краля, за да потърся отговори, нарисувана от мен самата.

-Ще успеш ли заедно с останалите работилници да изработите копие на тази книга?

-Да, господарке, но ще отнеме време.

-Искам го до три дни. - казах с леден глас

Мъжът пред мен премига няколо пъти, после върна погледа си отново върху листа. Премисли известно време възможностите си, сетне заговори, макар и несигурно:

-Ще работим без почивка, за да изпълним поръчката Ви. Но ще трябва да ви попитам някои подробностти за изработката ѝ.

Кимнах на мъжа пред мен, давайки му знак да зададе своите въпроси.

-Металните обкови отстрани от какъв метал са направени?

-Желязо. Светло желязо.

-Корицата кожена ли е?

-Да. Твърда и жилава на допир. Повърхността ѝ е гладка.

Мъжът затиса с перо и масило казаното от мен, доволен от подробното описание. Сетне кимна и вдихна глава, но не посмя да срещне погледа ми.

-Трябва обаче да дойдете с мен до кожарската работолница, за да покажете какъв точно ще бъде цвета. Има изключително много нюанси, а за да се направи точно копие, цвета ще е от значение.

-Разбирам. - казах без капка емоция -Ако няма други въпроси, нека да отидем веднага. Времето ми е ценно.

Мъжът се сепна сякаш от сън и избърса притеснено намастилените си пръсти в мръсната си престилка, сетне заобиколи масата и ме последва навън в коридора. Продължих да вървя с бърза крачка, без да го изчакам да заключи след себе си вратата. Миг след това чух как притичва след мен, като малко кученце.

Стигнахме до кожарската работилница и двамата мъже на занаята си размениха притеснени погледи, след което картографа каза няколко думи на другия мъж, за да му разясни ситуацията. Разгледах различните видове обработена кожа и избрах тази, чийто цвят наподобяваше най-много на оригинала, след което си тръгнах, оставяйки двамата да обсъждат създалата им се работа.

Насочих се към крилото със спалните помещения на членовете на Ордена. Имах още работа, която трябваше да свърша. Застанах пред първата врата в дългият сумрачен коридор и повдигнах ръка, за да почукам, но точно преди да го направя, тя се отвори сама. Отстъпих крачка назад, когато видях младата жена, която видимо се сепна, когато ме видя. Тя сведе поглед и остана на вратата засрамена, сякаш беше натрапник. Имаше светлокафеникава коса, сплетена на рошава плитка, очите ѝ бяха тъмни и беше облечена в свободна сива риза и кафяви панталони. Момичето заговори с леко треперещ глас:

-Господарке, аз...

-Връщай се, където ти е мястото. Не ми се пречкай! - казах и с остър глас, които я накара да се свие още повече.

-Да, господарке- каза тихо и с бърза крачка се отдалечи по коридора, към центъра на казармата.

Проследих я с поглед, спряла пред леко открехнатата врата, докато някакво раздразнение се бе зародило дълбоко в гърдите ми. Дори не знаех защо. Изпъдих мисълта и си сложих сериозна маска. Избутах вратата настрани и влязох в тясната малка стая. Посрещна ме миризма на спарено и разхвърляни чаршафи, на които по гръб лежеше Хино. Гърбът му спадаше и се вдигаше бавно и равномерно, изпаднал в дълбок сън. Голото му тяло лежеше отпуснато върху завивките, а намачканият чаршав покриваше само задните му части и кръста му.

Изсумптях раздразнено и отидох до близката маса, на която видях празна бутилка вино и две чаши. Била е забавна нощ. Раздразнението в дърдите ми нарастна и ме накара да грабна каната с вода и да я излея върху отпуснатато му тяло.

Хино подскочи веднага, когато студената течност докосна кожата му. Нададе изненадан вик и се завъртя рязко, при което падна от леглото.

-Кучи син! - извика той и се надигна, за да погледне нападателя си.

Устата му се отвори, за да изрече още гневни слова, но когато ме видя веднага я затвори. Изненада и шок мина през лицето му и той побърза да загърне мъжествените си части в чаршафа.

Завъртях се и поставих обратно каната на масата, давайки му възможност да се изправи. Извърнах се към него и го видях как прокарва ръка през мократа си коса, която капеше в очите му. Гърдите и кореът му, който бе сякаш изваян от мамък, бяха на показ, но лицето му излъчваше смесица от две чувства- вина и раздразнение.

-Селест, какво търсиш тук?

-Щях да те попитам същото.- казах ядосано- Не би ли трябвало вече да раздаваш заповеди напред назад, а не да се излежаваш?!

-Нали вече съм буден. - отвърна ми той, смръщвайки чело.

Свалих качулката си, за да огледа по-добре яростта, която се бе изписала на лицето ми. За мое очудване той дори не трепна. Скръстих ръце пред гърдите си и го изгледах студено.

-Чаках да ми пратиш вест вчера, но тя така и не дойде. Какво се случи в катакомбите?

-Нима си се притеснила задето не съм пратил нищо.- отвърна ли с лека усмивка той

-Не се подчини на заповед, а за сметка на това си развратничил.- повиших глас- Явно вчера е било забавно, а?!

Хино премига два три пъти, преди да сведе поглед към неоправеното легло и полуголото си тяло. Явно все още подвластен на тежестта на дълбокия сън отпреди малко. После лицето му стана сериозно, явно спомнил си, случилото се.

-Какво значение има?

Направих една бавна крачка към него, без да откъсвам поглед от очите му.

-Не искам да се разсейваш от поставените ти задължения.В това има значение.

Хино се взря продължително в очите ми, без да казва нищо. После се усмихна предизвикатено и наклони глава на една страна.

-Да не би да завиждаш, Селест?

-Ха, не бъди смешен- изсмях се ледено в лицето му- За какво да завиждам. Че делиш леглото си с всяка в казармата ли?!

Усмивката на Хино поомекна леко и той се наведе над мен. Близоста на голото му тяло ме караше да не мога да помръдна и ми пречеше да мисля трезво.

-Завиждаш за това, че ти не си тази която споделя леглото ми. - каза тихо пой през усмивка

Раздразнението ми прерасна в ярост под думите му. Ръката ми изплющя, когато срещна бузата му. Хино ме погледна с изненада, но устните му продължаваха да се разтягат в лека усмивка. Отдръпнах се две крачки назад и го погледнах сериозно, а ръцете ми бяха стиснати в юмруци до тялото , за да възспра яростта си.

-Приведи се в нормален вид. - казах обръщайки му гъб и насочвайки се към вратата- Случилото се да не се повтаря!

Тръшнах вратата след себе си и закрачих бързо по коридора към сърцето на казармата. Ръцете ми трепереха, въпреки че ги бях стиснала здраво в юмруци. Гърдите ми се бяха стегнали на топка, а раздразнението бе завладяло всяка моя частичка. Даже нямах обяснение защо бях толкова гневна. Но раздразнението ставаше все по напористо с всяка изминала минута.

Пътя ми препречи масивна мъжка фирура. Зелените очи на Ария бляснаха на слабата светлина, а лицето на мъжа, в които се бе превъплатила, бе каменно. Заобиколих я, без да и обръщам внимание. Тя ме последва, вървейки до мен.

-Остави ме на мира.- казах ѝ ядосано

-Какво се е случило?

Спрях рязко и я изгедах остро.

-Казах да ме оставиш а мира.

Ария замълча взирайки се в очите ми, след това погледа ѝ се премести някъде зад мен. Извърнах се, за да видя един страж, които стоеше на две крачки от мен и не смееше да ме приближи явно надушил агресията ми. Той се приближи колебливо и ми подаде лист хартия прегънат надве. Не вдигна поглед към мен когато грабнах листа от пръстите му.

Зачетох написаното и стиснах здраво челюсти. Без да давам никакво обяснение се извърнах и закрачих към дъното на казармата, право към изхода, мъчейки се да укротя емоциите си. Кралят ме беше извикал.

***

Тежката врата се затвори сама тихо зад мен, когато пристъпих в помещението. Застанах в средата на помешението срещу господаря си, чакайки го да вдигне поглед от дебелата книга, която четеше в момента, а когато го направи, дори и не трепнах. Леденостудените му очи се взряха в мен и той се облегна назад в стола си, скръствайки пръсти на бюрото пред себе си. Коленичих пред него и сведох уважително глава.

-Викали сте ме, Ваше Величество.

-Изправи се и се приближи.- заговори чичо ми без грам емоция в гласа си.

Подчиних се и се приближих до бюрото, отрупано както винига с книжа. Кралят се протегна измъкна няколко листа от купчината, сетне ми ги подаде. Взех листите в ръка и ги погледнах. Върху тях бе изписана подробна иформация, касаеща само един човек - Питър Марков... моята жертва. Веднага ми стана ясно, кокво изискваше краля от мен, още преди да е изрекъл своята заповед. Пращаше своята вярна хрътка да ловува.

-Какво се очаква от мен?- попитах професионално, без капчица емоция в гласа. Бях правила това безброй пъти.

-Разбери какво знае. Искам да изтръгнеш всяко зрънце информация, с която разполага, и да заличиш всяка следа след себе си.Повече информация ще намериш в листата.

-Разбирам.- кимнах и пъхнах листите в джоба на перелината си. - Кога тръгвам?

-В най-скоро време. Искам утре призори да си отново в двореца.

-Добре. - казах сериозно неоткъсвайки поглед от краля, въпреки че той самия бе забил отново поглед в книгата си - Кой ще ме замести в заседанието?

-Отмених заседанието.- вдигна за кратко очи към мен, в които разчетох раздразнение - Имам неотложни, неща с които трябва да се занимавам.

-Разбирам, но позволете да ви осигуря охрана от мои доверени хора, докато се завърна.

-Напълно съм способен да се защитавам. - повиши леко глас краля, а в очите му проблясна леден пламък

-Нямам доверие на елфите, господарьо. Позволете ми...

-Препоръчвам ти да се съсредоточиш върху мисията си, сянко. - отвърна ми леко сприхаво негово величество, след което се подскихна в насмешлива подигравка - А и си помислих, че ще ти се отрази добре малко ,,почивка" извън двореца.

Замълчах, въспирайки думите, които искаха да напуснат устата ми. Не исках да предизвиквам чичо си, не и след вчерашният ни конфликт. А като се замислих, наистина имах нужда да се разсеям от създалата се ситуация. Затова просто кимнах сдържано.

-Има ли друго?

Краля съсредоточи цялото си внимание отново в книгата пред себе си. Даже не ме погледна, когато ми махна пренебрежително с ръка.

-Не, напусни.

Обърнах се и тръгнах към вратата, а незнайкно защо листите в джоба ми тежаха като камъни. Оттърсих се от това усещане и си позволих да си открадна един поглед към лавицата с книги зад краля, където, точно там където я помнех, седеше книгата, която елфите бяха откраднали, която превърна целя ми живот в хаос, която бе единствената, която щеше да ми предостави отговори, за да го поправя. Извърнах лице и отворих вратата пред себе си, а когато прекрачих праха, вече занаех, какво щях да направя за да я получа и то незабелязано.

Ехе, ето я и новата. И знам, че отдаван не бях публикувало, но имах проблем с компютъра. Надявам се повече да не ми създава ядове.

Е, какво мислите за главата...Хино се оказа май много лошо коте... мъррр. Какво мислите... любопитно ми е да видя какво мислите, че ще се случи в взаимоотношенията между двама им. Хайде искам предположения....

Също исках да ви се похваля, че одобриха участието ми в състезанието ,,Book Awards 2019'' и вече можете да гласувате с двете книги с които участвам в него, а именно поезията ми ,, Стихотворения'' и нашата любима ,,Смъртоносна''. Ще значи много за мен и ще съм ви изключително благодарна, ако гласувате за мен. Благодаря ви предварително!

https://www.wattpad.com/story/175302138-books-awards-2019

Това е от мен. До следващият път, сладури.