-Отново!

Ария стоеше изправена пред мен, преобразена като новобранеца от първата ни среща. Мъжките й гърди се повдихаха тежко, по челото й бе избила пот, а ръцете ѝ бяха започнали да треперят, под тежеста на големия меч.

Казармата бе празна, когато двете бяхме дошли тук призори. Сега два часа на усилени тренировки по-късно помещението бе започнало да се изпълва постепенно с асасини. В единя край на залата мернах ,как Рокси се караше на новобранците, които обучаваше. Още бе кисела от факта, че и бях заповядала да ги поеме. В този момент съжалих горките войни.

От Хино и Ед нямаше и следа. Нито от Пол и Брендън, други двама от ордена, които вчера се бяха върнали от мисии.

Ария ме погледна под вежди, докато се опитваше да си поеме дъх. Очаквах да разроптае, да ме напсува и просто да си тръгне. Но за моя изненада тя изправи гръб и стисна здраво оръжието си, готова за нова атака.

Завъртях меч в ръката си и присвих колене в готовност. Ария се стрелна бързо към мен, въпреки размерите на тялото, в което се бе преобразила. Насочи острието си към гърдите ми. С едно бързо движение го отклоних настрани. Замахнах бързо на свой ред към краката й. Тя се усети навреме и подскочи назад, след което се стрелна отново към мен с насочено напред острие. Вдигнах своето и парирах. Звънът от сблъсъка отекна в ушите ми. Очите на хамелеонката светеха от превъзбуда, лицето и бе каменно и съсредоточено. Въпреки това намаше какво да направи, когато извих рязко острие настрани, при което нейното се изтръгна от хватката ѝ и издрънча на пода. Върха на моето собствено остана насочено към врата ѝ.

Не усетих как и кога, но на усните ми се бе появила усмивка. Побързах да я сваля от лицето си.

-Не е зле. Бързо се учиш.

Свалих меча си и погледнах зелените очи ,които не ме изпускаха.

-Имаш обаче още много да учиш. - казах ѝ, изтъпвайки едно прашно петно от ръкава си - Вдигни си оръжието. Продължаваме!

Чух недоволна въздишка, докато Ария се наведе и взе меча в ръка. Когато се изправи, аз вече бях готова за следващ рунд. Мускулчетата ми пуслираха от удоволствие. Нямаше нищо друго, което ме караше да забравя, какво ми се бе случило само допреди броени часове. Ария тъкмо се канеше да нападне, когато някаква врява привлече вниманието ми.

Извърнах се рязко към другия край на залата, където се чуваше силна глъчка и започваше да се събира тълпа. Бурните овации говориха само за едно нещо... Сбиване.

-Какво пък сега?!-казах ядно, прибирайки меча в ношницата на гърба ми

С бърза крачка се насочих натам. Все още задъхана Ария се изравни и закрачи до мен уверено. Когато приближихме, вече се бе събрало такова множество, че повечето даже и не ни забелязаха. Придадох си най-свирепия поглед, докато минавах покрай асасините събрали се. Те бавно се отдръпваха и замлъквата, когато минех покрай тях. А когато стигнах до края на образувалия се от тела кръг и се взрях в двете вкопчили се фигури, ми идеше направо да отида и да ги напредаша и двамата.

Хино и Брендън бяха кръстосали остриета и се бяха навели един към друг, сякаш спореха тихо за нещо. Заговорническа усмивка бе извила усните на Хино, докато лицето на Брендън бе стегнато от гняв. Той бе по-нисък от Хино, но тялото му бе силно и набито. Всеки сантиметър от тялото му бе чист мускул и за разлика от Хино, които бе ловък, то Брендъм бе нечовешки силен. Двамата се отблъснаха един от друг, само за да се вкопчат отново един в друг секунда по-късно. Ако ги оставех, щяха да се бият до утре. Единствено това ми липсваше на главата.

Ария до мен се подсмихваше едва. Но на мен хич не ми бе до игрички. Някой в тълпата си запропрявя път и ме хвана за рамото. Пол ми се усмихна хитро, а очите му, зелени като горски мъх, блестяха от вълнение. Носеше обичайната си черна асасинска униформа на съхледвач, а крез гърдите му бе препесан колан с три ловджийски ножа. Обикновенно един лък и кочан със стрели и се запълваше азсенала му.

Извърнах поглед от него без грам емоция в него, отново към двамата ми приятели, хванали се за гушите.

-Какво е този път?- казах през въздишка

Пол се изхили и също се взря в зрелището пред нас. Къстоса ръце на гърдите си, а усмивката му стана още по-широка.

-Брендън предизвика Хино на канадска борба и победи. Тогава Хино, реши да изкаже компетентното си мнение - Пол ме погледна повдигайки една вежда - че издръжливоста била по-важна.

-Защо ли не се учудвам.-въздъхнах оттекчено- За такава глупост ли са се хванали за гушите?

Пол се изсмя сподавено

-Хино също така сподели, че издръжливостта отговаряла на размерите на други части от тялото. Затова решиха да тестват тази теория.

Ария до мен прихна в сподавен смях. Аз самата едва успях да сподавя усмивката, която напираше да излезе.

-Идиоти.- промърморих под нос

Протегнах ръка и грабнах един камшик укачен на кръста на един войник в мое ляво. Той така и не се усети, зареял поглед в зрелишето пред себе си. Тръгнах с бавна крачка към двама им, развивайки бавно камшика. В отсрещния край на кръга от тела забелязах Ед да е скръстил ръце пред гърдите и да клати глава с полувинчата усивка.Направих три крачки след което което спрях и отметнах ръка назад, готова да спусна камшика с убийствена точност. Двамата толкова се бяха състредоточили, че дори не ме забелязаха. Лицето на Брендън бе почервеняло от гняв, а Хино все още се усмихваше лицемерно насреща му. Личеше му, че се забавлява истински.

Камшикът ми изплющя. Тълпата рязко замлъкна, докато върха му се спусна със светкавична скорост към краката на двама им. Уви се като змия около десния на Хино и левия на Брендън, които се намираха един срещу друг и се стегна силно около глезените им. Хино рязко извърна глава към мен, а Брендън се стресна видимо, преди да дръпна със всичка сила моя край на камшика. Миг по късно двамата се строполиха на земята един върху друг, а тълпата избухна в овации и смях. Хино бе паднал отгоре на Брендън, чието лице бе въплашение на яроста. Помъчи да се изптави, но Брендън го улови за яката и го изгледа ядосано, докато му говореше нещо гневно.

Зад себе си чух бурния смях на Пол, които едва си поемашедъх, а Ед отсреща бе облещил очи от изненада. Аз самата едва сподавих смеха, които се надигаше в мен, при вида на тази нелепа картинка. Пристъпих към тях, а широка усмивка бе превзела лицето ми.

-Ако искате уединение, можеше простто да кажете и щяхме да се обърнем.- казах им, накланяйки глава на една страна

Брендън пусна яката на Хино и го изблъска погнусен от мисълта от себе си. Хино се пресегна и освободи крака си от камшика, сетне се изправи бързо, преди Брендън да го е изритал далеч от себе си. Отстъпи назад от него и ме погледна с лека усмивка на лице.

-Тази сутрин някой е станал в добро настроение.

-А други двама с никъкъв здрав разум.

Хино се изсмя, пъхайки ръце в джобовете. Брендън изтупа прахта от свободната си бяла риза и тъмни кожени панталони. Черната му като въглен коса бе рошава и падаше непокорно пред очите му с цвят маслина , които гледаха все още с макар и леко стихнал гняв. Дори не ме погледна, когато заговори:

-Селест. Симпатична както винаги.

-Радвам се да видя, че вие двамата не сте изгубили връзката си въпреки голямата дистанция помежду ви. - казах с престорена сериозност.

Брендън изсумптя ядосано и извърна поглед настрани. Хуно от друга страна избухна в смях.

-Нашата връзка е неразрушима.

Хино постави ръка на мускулестото рамо на асасина. Брендън се отдръпна като попарен и го изгледа злобно, сякаш се заканваше да го убие. Хино избухна в още по-голям смях.

Тези двамата бяха като куче и котка. Постоянно си намираха повод да се сбият за нещо.

Пол дойде при нас с хлапашка усмивка на лице. Отвори уста да подметне нещо, но в същия миг Брендън го изгледа остро и съгледвача затвори уста. Ария се приближи бавно към нас, но остана на няколко крачки встрани.

-Трябва ли да се хващате за гушите веднага щом сте се видяли?!

-Де да межех да се въздържа, Селест. - каза през смях Хино

Пол се присъедини към него, а Брендън стисна челюсти и тръгна към Хино, сякаш щеше отново да му налети. Пръстъпих крачка напред, заставайки помежду им. Той ме погледна все още ядосан, но това трябваше да спре.

-Достатъчно шегички. Връщайте се на работа!

Сериозността на гласа ми накара Брендън да се отдръпне и да ми обърне гръб, тръгвайки към нишата в стената, отвеждаща към спалните на асасините от ордена. Пол го последва, все още едва сдържащ смеха си. Каза му нещо, при което той едва не си изпроси сам боя. Отстъпи две крачки, след което отново го последва.

Извърнах се към Хино, а погледа ми бе укорителен.

-Защо всеки път вие двамата намирате повод да се сбиете?

-Не ме гледай мен.- вдигна невинно ръце той - Аз не съм виновен, че той се връзва на всичко, което му казвам.

Въздъхнах изморено.

-Просто не го предизвиквай.

-Не мога да ти обещая такова нещо. Извън контрола ми е.- каза с лукава усмивка, загледам там където бе изчезнал Брендън

-Мъже.- пропърморих си

Обърнах се и тръгнах към стената в осрещния край на казармата, където се издигаше дървения балкон, където се намираше стаята за заседания на ордена. Хино ме последва и се изравни с моята лява страна. Ария ни следваше мълчаливо, няколко крачки зад нас.

За момент между нас се спусна мълчание. Минута по-късно Хино се прокашля и заговори сериозно:

-Успя ли?

Знаех, че пита за плана вчера. Нещо моментално стегна в бримка сърцето ми.Гърлото ми изведнъж стана сухо и всяка глъдка въздух бе като шкурка прокарана по него.

-Не.

Хино се вгледа изпитателно в лицет ми. Не го погледнах. Взирах се право напред. Не исках да срещам погледа му, не и когато имаше толкова разочарование и болка в тях. Започнахме да изкачваме дървените стълби, които изскърцваха под тежеста ни.

-Какво се обърка?

Спрях на последното стъпало и се обърнах назад за да срещна погледа му. Но тогава не тъга бе изписана в очите ми, а гняв. Гняв към мен самата, че се бях провалила, че бях изложила на опасност и предала брадовчед си. Че бях позволила на елфите да ме въртят на малкия си пръст.

-Всичко.

Извърнах се и изкачих последното стъпало. Чух как Хино и Ария зад него мъчаливо се изкачиха след мен. Вниманието ми веднага бе привлечено от няколкото купчини с листа на дългата захабена маса в дъното. Повдигнах един от листовете пред себе си и зачетох. Хино си издърпа един стол до мен и се настани, а лицето му изглеждаше замислено. Ария пък се настани на стола срещу него, все още мълчалива.

-Още новобранци.- казах не толкова като въпрос

-Да.

-Колко?

-Шейсет и двама.

Погледнах го сеиозно, стиснала усни.

-Шейсетидвама?! Къде ще ги настаним? Казармата е пълна.

-Заповядах да сложат допълнителни легла, също на строителите да прокопаят допълнителни тунели, но ако продължават да идват още войни, скоро ще трябва да спят на тренировачната площадка.

Подпрях се с длани на масата пред мен. Обмисляийки ситуацията.

- Колко групи доведоха този месец?

-Тази е трета. Защо питаш?

Изправих се рязко и погледнах право към каменната груба стена в мое дясно, на която бе окачена тежка стара карта на континента. Лисандрия, Керасен, Тиран, Северното кралство и Огнената земя ни заграждаха и като в клетка. Страната ни нямаше излаз на море, единствено величествените планини се издигаха. Именно и затова не бяха успяли големите държави да ни победят досега в битка. Планината като наша майка ни обгръщаше в прегръдката си от големи гранитни стени. Малкото проходи, които бяха достъпни към вътрешността на страната се охраняваха умело и прекосяването им без позволение бе равносилно на самоубийство. Да не говорим за магическата стена, която кралят бе издигнал в годините с войната с магическите народи в планините му, покриващ цялата столоца и предпазвайки я от магията на враговете ни.

Нима бе възможно...Не. Не можеше да бъде!

-Селест, какво има?

Извърнах глава и срещнах очите на Хино с цвят на течен шоколад, които ме гледаха леко притеснено. Гърдите ми се свиха, а сърцето ми заблъска бясно в гърдите ми. Бях убедена, че лицето ми показваше паниката, завладяла ума ми.

Ария също ме гледаше с нескрито любопитство, изправила гръб в стола си.

-Война.- думата излетя от устата ми като плесница- Кралят се готви за война.

================================

Ехе, ето я и новата глава. Благодаря за търпението, обещавам скоро да ви зарадвам с продължение.

Очаквайте съвсем скоро новата корица на ,,Смъртоносна'', израмотена от невeроятната Miroslava_Ivanova_13 💛

Също исках да ви попитам, дали искате да има карта на света, бих могла да поръчам да се направи. Май ще ви е по-лесно да се ориентирате в историята и държавите.

Благодаря за подкрепата, очаквайте следваща скоро. ОБЕЩАНО!