Полите на яркочервената ми рокля се увиваха около краката ми докато вървях, а токовете на обувките ми кънтяха в синхрон в коридора. Ария вървеше до мен, привела умислено глава, но в очите и светеше детска нетърпеливост. Вървяхме известно време в мълчание, хванати под ръка. Единсвените звуци помежду ни беше шума на полите и токовете ни.

Свихме по един коридор, който щеше да ни отведе в централната част на замъка. Поех си дълбоко дъх, преди да наруша мълчанието между нас:

-Искам от теб да бъдеш неотлъчно до мен. Не говори, освен ако някой не се обърне дирекно към теб. Отговорите ти да бъдат прости и кратки.

Не ми отговори, не ме погледна. Единственият признак, че думите ми са я достигнали беше леко напрегнатите й рамене.

Минахме покрай двама стражи на пост, които ни проследиха не oсобено прикрито с погледи. Вирнах брадичка и ги подминах, сякаш са част от интериора на замъка. Усещах обаче настойчивите им погледи в гърба си, преди да се отдалечим.

-Стой далеч от краля, при всички обстоятелства. -с периферното си зрение видях как стисва челюсти, но не отговори. - Като цяло не приближавай кралското семейство.

Посрещна ме нова доза мълчание. Приех го за безмълвано съгласие.

-Изпълнявай всяко мое нареждане без въпроси.

-Мисля, че тази заповед вече я изпълнявам достатъчно добре, господарке.- каза с толкова спокоен и мил глас, все едно бе невинно дете, но очите й блестяха от едно съвсем различно чувство

Стиснах лакътя и предупредително и я накарах да спре намясто. Ярките и зелени очи безстрашно срещнаха моите, а брадичката й бе вирната високо. Стиснах я още по силно и се наведох предупредително над нея.

-Ако провалиш всичко, жалкият ти живот е обречен, както и моя.- прошепнах и, като за да придам сила на думите си стиснах и обтегнах нишката, която ни свързваше- Не прави нищо, за което ще съжалявам.

Зад нас се чуха разговори и женско кикотене, преди три дами да се появят от дъното на коридора. Разговорите им утихнаха до спотаен шепот, когато ни видяха. Протегнах ръка и се направих, че приглаждам нещо на деколтето на Ария. След което се отдръпнах бавно и и се усмихнах леко, доволна от резултата.

-Ето, така е по-добре.

Ария не извърна поглед към жените, които ни наблюдаваха внимателно и бавно се приближаваха към нас, явно насочвайки се към балната зала. Ярките очи на хамелеонката се взираха в мен с ярост, въпреки, че на устите и изплува широка разкошна усмивка и отново ме хвана под ръка, с престорен ентосиазъм.

-Да вървим тогава. Нямам търпение.

Хванати, отново тръгнахме по коридора в мълчание, а зад нас трите придворни дами не спираха да си шушуках. Надути клюкарки. Бях ги виждала толкова пъти, но не си направих труда да им науча имената.

След няколко минути вече се изкачвахме по двукрилото изящно мраморно стълбище пред голямата бална зала, където щеше да се проведе бала. Навсякъде около нас имаше групички от усмихнати придворни и лордове. Всеки устремил се към огромните разтворени порти на залата, изработени от бял и златист мрамор и тежка златна дръжка. Повечето бързаха да влязат в залата, откъдето се носеше нежна мелодия на цигулка, досущ като малки деца.

Когато се изкачихме , забелязах Адриян застанал встрани от портата към голямата зала. Беше облечен в елегантен костюм с цвят на старо злато, който подсилваше лешниковия цвят на очите му. Тъмната му коса беше сресана назад. Разговаряше с двама генерала, кръстосъл ръце зад гърба си и с любезна усмивка на лице.

Малко се стрегнах, докато поставях на лицето си широка усмивка и закрачих право към него. Очите му се вдигнаха и срещнаха моите, а на лицето му се появи широка усмивка. Адриан каза нещо стегнато на генералите и им се поклони с глава, преди да тръгне към двете ни с Ария. Очите му се спуснаха по роклята ми, върнаха се на лицето ми и се задържаха за момент там, преди да погледна към хамелеонката, която му се усмихваше чаровно.

-Изглеждате ослепително.

Усмивката ми стана още по-широка и килнах леко глава настрани. Ария до мен направи лек реверанс, вдигайки кремавите поли на роклята си.

-Ваше височество.- каза с толкова чувствен глас, че по-гърба ми пробяга ледена тръпка

Засавих се лицето ми да остане същото, докато Адриян премести поглед към нея.

-Няма нужда от учтивости. Просто Адриан.

Тя вдигна очи към него, но бързо ги извърна в престорено зсрамване. По бузите и полъзна лека руменина. Явно няма по-добър в актьорската игра от един хамелеон. Реших да върна контрола в мои ръце.

-Защо не си вътре, при останалите?

Адриан върна вниманието си към мен.

-Исках да те изчакам. - усмихна се той сконфузено, мислейки оправдание- Исках да се уверя как си, преди да влезем при останалите. Да се уверя, че ще си в състояние за ...някои от гостите.

Той стрелна бърз поглед към Ария, която ни наблюдаваше мълчаливо.Сякаш се чудеше дали да спомене бешо пред нея. Веднага разбрах какво има в предвид.Вечно задрижен за другите. Затова кимнах усмихната.

-Добре съм.- казах уверено, въпреки че изобщо не бях - В състояние съм да преживея този претруфен панаир, които наричаме бал.

Адриан се подсмихна едва сдържайки смеха си и ми предложи лакътя си. Хванахме се под ръка. Ария закрачи от другата страна на принца, като отказа да го хване под ръка, въпреки че той се опита да я убеди. Тя засрамено извърна поглед и закрачи по-бързо към разтворената врата на балната зала. Усмихнах се широко. Поне този път бе проумяла да не припарва по-близо до него.

Заедно престъпихме прага. Пред нас се бяха струпали всички подъници на замъка, както и най-уважаваните лордове и дами от покрайнините.Някъде в далечния край на залата звушеше весела мелодия, а кристалните полилей блестяха обляни в светлина. Тълпата представляваше море от розово,светлосиньо и жълто, всички с изключение... С изключение на мен, проумях мрачно. По заповед на краля явно всички се бяха облякли по определен дрескод, с изключение на моя милост. Роклята и без това щеше да изпъква сред тълпата, но сега, направо изкреше ярко. Сякаш бях червеният кръг на мишената, в която се стрелкаха всички погледи. Преглътнах тежко, осъзнавайки, защо краля ми бе поднесъл тази рокля с изрична заповед да я облека.

И сякаш с появяването ми, разговорите в залата за миг затихнаха под напора на любопитните погледи на всички. Като диво зверче сърцето ми заблъска в гърдите ми. Стиснах неволно ръката на Адриан. Той стисна бързо и кратко моята в отговор, давайки ми сила да направя първата крачла в залата.

В дъното, точно срещу нас на високия си резбован стол седеше Негово Величество и се взираше в мен, подпрял брадичка на ръката си. Дори и от разтоянието, което ни делеше можех да видя присмехулната му усмивка.

Вирнах високо брадичка и изправих гръб. Закрачих гордо, хванала принца под ръка, право към краля. Погледите и шушукането на тълпата ни следваше, а Ария тактично изостана крачка назад и след това се мушна в тълпата. Проследих я с периферното си зрение, как застава до една маса, отрупана с всякакви ордьоври, вперила поглед в краля. Поне изпълни заповедта ми да седи далеч от него.

Краля се изправи в стола си, а пред него се простираше дълга маса, отрупана с печено месо и деликатеси. Кралицата, облечена в сребриста тежка рокля с дълги ръкави и обсипана със скъпоценни камънии, въртеше в финната си ръка чаша с тъмночервено вино. До кралицата имаше един стол, по дължината на масата, а откъм краля още три, всички обърнати към тълпата от подъници.

Зад краля от дясната му страна стоеше висока закачулена фигура, облечена в тъмна асасинска униформа. Постарах се да не поглеждам към Хино, нито лъм Ед до него, който бе облякъл моята собствена асасинска унифорама. Това разбира се бе част от плана ми. Поради схорните ни ръст и телосложение бе идеалния заместител и актьор в тази роля. Тъмните им качулки скриваха напълно очите им, а маската на Ед скриваше и брадичката, усните и врата му от поглед. Перфектяи мой огледален образ.

Когато доближихме масата, изкачвайки няколкото стъпала на подюма, Негово величество стрелна ледените си очи към мен, после ги премести на Адриан, преди да заговори:

-Седнете.

Кратко и красноречиво. Двамата направихме лек поклон, все още държащи се за ръка. После се насочихме към трите места, вдясно от краля.

-Адриан, седни до майка си.

Ледена тръпка премина през гръбнака ми, но принудих лицето ми да остане спокойно. Кралицата най-накрая благоволи да вдигне поглед към нас, любопитна най-накрая да се случи нещо интересно. Адриан до мен се напрегна, преди да кимне мълчаливо. Преди да пусне ръката ми я стисна леко, за да ми даде сила, преди да тръгне към противиположния край на масата.

Срещнах светлите очи на краля и се подчиних на безмълванта заповед в тях, като отидох и седнах на стола точно от лявата му страна. Сърцето ми имаше вероятност да изскочи от гърдите ми.Скръстих треперещите си пръсти в скута. Кралицата се нацупи на решението на краля, но не каза нищо, а отново съсредоточи вниманието си върху виното.

Сякаш лед се бе разлял във вените ми, а гривните на ръцете ми пулсираха в ритъм със сърцето ми, осъзнавайки тихо, за кого бяха предназначени двете места до мен.

За да успокоя напрегнатите си мисли се вгледах в тълпата пред нас. Потърсих с поглед Ария сред тях, но сякаш се бе изпариила във въздоха. Молех се само да не направи нищо глупаво.

Погледа ми отскочи към дясната стена на залата където високите до тавана прозорци от цветно стъкло, като магически образ показваха зимната градина отвъд нея. Някои от крилата бяха отворени и разкриваха прелесният огромен балкон от бял мрамор, на които тук таме се виждаха двойки, отдали се на спокоен разговор. А самата зимна градина, бе преобразена в звездно небе, украсени с множество лампички. Усещах просто, къде щях да се скрия при първа възможност.

Плъзнах отново поглед към тълпата и го спрях на двете фигури на входа на залата. Двамата елфи бяха облечени в съвършени костюми и на светлината от полилеите приличаха на божества. Верон бе облечен в тъмносин жакет инкрустиран със светли цветни плетеници от сребърен конец. Правата му светла коса се спускаше свободно пред раменете му и гърба му, а на челото си бе поставил изящна сребърна плетеница от елфическо сребро. Единсвения показател на ерерхичното му положение.

Генералът му от друга страна бе облечен с жакет от тълночерено кадифе, което преливаше в меденозлатисто на светлината. Тъмната му коса беше сресана назад и въпреки изисканите дрехи, не можеше да се скрие войнското му излъчване. Не носеше никакво оръжие, забелязах пресметливо. Въпреки това бях убедена, че носеше със себе си други, скрити добре от човешкото око.

Преглътнах болезнено през свитото си гърло, докато двамата се насочиха с бавна крачка към нас, а портата на залата зад тях се затвори. Разговорите сред тълпата отново затихнаха като по команда.Протегнах се за чашата си с вода и отпих бавно две глъдки, за да съвзема съзнанието си. Когато оставих чашата обратно пред себе си, двамата елфи вече се изкачваха към нас на подюма. Зад себе си усещах присъствието на двамата ми братя по оръжие и това донякъде ми даваше сили де се усмихна приветливо и да посрещна погледа на елфите.

Верон застана пред краското семейство, при което направи лек полон с глава. Генералът, застанал до него повтори жеста му, макар и раменете му да бяха видимо напрегнати, а когато вдигна глава, погледа му за миг се стрелна в ниската закачулена фигура вляво от краля. Моята лъжовна пионка. Извърна бърз поглед после към мен, само за да срещне усмихнатото ми миловидо лице. Побърза да отклони поглед, но целта ми бе постигната. Усмивката ми стана още по-широка.

-Ваши величества- каза с върховно спокойствие принца, обръщайки се към всеки от нас- Милейди.- погледа му леко се задържа на мен, преди да го извърне отново към краля - Благодаря за празненсвото, което сте устроили в наша чест.

Чичо ми се приведе напред с усмивка, досущ като змия.

-Удоволствието е изцял мое.- след което махна леко небрежно към двата стола до мен- Моля седнете.

Сковах се на място и се заставих да остана привидно спокойна, даже и отекчена от цялата ситуация. Вгледах се отново в тълпата пред нас, проследявайки с периферното си зренние, как двамата елфи се настаняват на столовете. За мое, може да се каже, облекчене, елфическия принц се настанаи от лявата ми страна. До мен краля стисна леко усни. Явно бе планирал генерала да се настани до мен. Почувствах леко удоволствие от този факт.

Около нас се засуетяха виночерпците и прислугата, предлагайки на всеки от раличните блюда или наливайки в букалите тежко вино. Стиснах ръце в скута си, докато с привидно отекчение наблюдавах суетнята им, като през това време следях изкъсо двамата елфи до мен.

Верон до мен седеше изправен в стола си, поставил ръце на облегалките, а погледа му бе съсредоточен някъде в тълпата. Отблизо кожата му изглеждаше още по-светла, като мляко, а косата му блестеше в сребристи отенъци. Отказа с едно елегантно движение на ръката виното, което му предложиха. След което застина непроницаемо, като единствения признак на движение бе лекото повдигане на гърдите му.

Подпрях брадичка на ръката си и с престорена отегченот започнах да си играя с един от рубините на огърлицата ми. Загледах се уж в малкия симфоничен оркестър в ъгъла, но с периферното си зрение наблюдавах Ерен. За разлика от принца, той не отказа на виночерпеца, обаче и не посегна към чашата си, нито към храната си. Тъмночервения цвят, които носеше подчертаваше тъмната му коса и златиста кожа, а преливащото се в златисто когато светлинта се преместеше при някое негово движение, бе същото като това на очите му. За разлика от Верон, Ерен сякаш се чувстваше ненамясто. Стоеше изправен, с напрегнат рамене, а погледа му се местеше бързо, преценяващо из залата. Можеше да се облече като същинска особа, но навика да бъде винаги нащрек, не можеше да се прикрие така леснно.

Усмихнах се стегнато на тази констатация и отпих една малка глъдка от виното си.

До мен кралят се изправи, вдигайки чаша в дясната си ръка. Всички погледи се извърнаха към негово величество, и разговорите скоро затихнаха. Музиката тактично забави своята мелодия, преди и тя самата да спре. Възцари се тишина.

Краля се усмихна студено и вдигна още малко шашата си, преди да заговори с дълбок и леко отекчен гас:

-Искам да вдигна тост.

Всеки в залата хвана чашата си. Аз също взех бавно своята, и с крайчето но окото си видях как двамата елфи повториха движението. Взрях се в чичо си и зачаках да продължи.

-Тост в чест на нашите гости от Лисандрия, принц Верон и генерал Ерен.- продължи с лишен от емоция глас краля, при което не спази етикета да погледне, човека, който споменаваше, а продължи със студена усмивка да се взира в поданиците си- Да пием за тях и за новото приятелство, между двете ни държави. Наздраве, за мира!

Тълпата заръкопляска, явно приемайки думите на краля за истинни. Милите придворни, не усещаха иронията в цялата история.

Краля отпи голяма глътка от позлатения си букал, след което седна отново на своя стол и даде знак на музикантите да засвират. Доближих собствената си чаша до усните, като се престорих, че отпивам. Тази вечер трябваше да остана трезво мислеща, нищо не биваше да пречи на успеха ми.

До мен двамата елфи, въпреки тоста, не отпиха от чашите си. Бяха твърде предпазливи, но не очаквах нищо по-малко от тях. Нямаше да отпуснат гарда си при никакви обстоятелства.

Насочих вниманието си към храната пред себе си. Почти не усещах вкуса и, но поне успявах да си придам по-равнодушен вид. Наблюдавах през цялото време с периферното си зрение как двамата елфи предпазливо посягат към храната си. Движенията им бяха бавни, предпазливи и отмерени. Трудно щях да ги накарам да се отпуснат покрай мен.

Скоро вече само човърках месото в чинията си.Нямах апетит, а и мълчанието ме отегчаваше до смърт. Адриан в другия край на масата изглеждаше по същия начин. Очите му срещнаха моите и ми се усмихна стегнато. Отвърнах на усмивката му и това ми даде сила да се обърна и да заговоря с нескрито любопитство на Елфическия принц до мен.

-Какво мислите за празненството, ваше височество?

Верон извърна бавно тъмносините си очи към мен, а емоциите в тях бяха неразгадаеми. Когато заговори гласа му бе спокоен и непроницаем.

-Смятам го за завладяващо, милейди.

Врътнах очи и завъртях гърлото на чашата между пръстите ми. Закачлива усмивка изви усните ми.

-О, нима- изсумптях развеселено- Аз го намирам за отекчително приемлив.

Доближих чашата до устните си и отпих една престорена глъдка. Принца не каза нищо, но усещах погледа му върху себе си.

Извърнах поглед отново към него като наклоних глава леко към него.

-Винаги съм се питала, какво ли представляват елфичесите празненства?

Нещо в погледа му просветна за миг, но лицето му запазси своята каменна непроницаемост. Той се облегна в стола си, поставяхки ръка на крска си преди да заговори.

-Празненствата ни са в определени дни в годината и са на открито под звезното небе. Продължават от смрачаване до зори. Всички елфи са поканени да всемат участие. В зависимост от деня се изпълняват различни ритуали от върховни жрици. Палят се големи клади и се свири духова музика.

Облегнах се замислено в собствения си стол. Прехапах леко долната си устна, обмисляйки чутото.

-Звучи много по-завладяващо. И всички елфи наистина са поканени?

-Да, всички без изключение.

-Хъм- вгледах се замислено пред себе си

Между нас се спусна отново мълчание. Верон отново се взря в тълпата, сякаш слагаше мълчаливо край на разговора, но все още не бях приключила с него.

Тъкмо се канех да кажа нещо, когато гласа на краля от дясната ми страна не прекъсна намерението ми, викайки ме по име. Толкова бях потънала в мисли за елфите, че бях забравила господария си, който седеше само на сантиметри от мен. Извърнах се кротко към негово величество и срещнах без да трепна ледените му очи.

-Щом празненството, което съм устроил ти се струва толкова скучно- натърти на последната дума, сякаш говореше на непослушно дете- няма да имаш нищо против да изпълниш и първия танц за вечерта.

През тялото ми премина трепет, и гърлото ми се стегна болезнено. Лицето ми обаче остана спокойно, а гърба изправен, докато изричах своя отговор.

-Добре, с огромно удоволствие ще го сторя, ваше величество, ако някой кавалер ме покани да танцуваме.

Тактично и хитро измъкване. Вратичките от етикета винаги можеха да те измъкнат.

Забелязах как Адриан се е превел леко през масата, докато слагаше нещо в чинията си, а очите му ни следяха. Веднага прочетох това, за което си мислише. Разбира се, че щеше да се застъпи за мен.

Лукава усмивка се появи на усните на краля, преди да заговори, откъсвайки оглед от мен и взирайки се зад мен.

-Смятам, че ще е проява на неуважение, ако първият танц не бъде изпълнен от самия принц на Лиснадрия. Принце, ще бъдете ли така добър да придружите дамата?

Не се извърнах към Верон, колкото и да ми се искаше да видя изражението му в момента. Погледа ми бе фокусиран върху краля, и вътрешно го проклинах. Истинско развеселение бе изписано на лицето му, сякаш да ме измъчва бе неговото забавление за вечерта.

-За мен ще е голямо удоволствие, милейди- обърнах поглед към него, чувайки че се обръща дирено към мен, а не към краля- но клетвата ми не ми го позволява.

Гледах го леко объркано.

-Вие елфите и вашите брачни клетви.- изсумптя до мен краля, все още развеселен - Да не можеш да докоснеш друга жена според мен е прекалено.

Пропъдих одвратителните мисли, които дойдоха с това негово изказване. Хвърлих един бърз поглед към Адриан, зов за помощ. Загрижениете му очи срешнаха моите и веднага разбраха намека в тях. Той остави приборите си и се приготви да се изправи, но точно в този момент краля отново заговори:

-В такъв случай не виждам защо Вашия генерал не изпълни желанието на дамата.

Замръзнах в стола си. С периферното си зрение видях как Ерен видимо се напрегна, но не каза нищо. Срелна поглед към Верон, след което остави все още напрегнат приборите си и се изправи.

Лед плъзна по цялото ми тяло, докато всички погледи се съсредоточиха в него и проследиха как застава до стола ми . Вдигнах бавно очи, срещайки неговите, които бяха сякаш от течно злато. После сведох поглед към ръката му, протегната към мен, чакаща да му дам своята.

Но цялата ситуация можеше да се окаже повече в моя полза отколкото бях предполагала, стига да си изиграех правилно картите.Затова се усмихнах уверено и хванах ръката му. От допира с мазолестите му пръсти по тялото ми премина трепет, но не му обърнах внимание. Позволих му да ме изправи на крака и да ме отведе от масата. Всички погледи бяха заковани в нас. Това не ме притесни никак даже. Вирнах високо брадичка, докато двамата слизахме по стълбите на подюма и се насочихме към центъра на балната зала. Музиката затихна леко, готова да поеме нова мелодия, а придворните се отдръпнаха, освобождавайки ни място.

Хвърлих бърз поглед към Ерен. Раменете му бяха видимо напрегнати, но ръката му нежно държеше моята. Погледа му срещна моя, при което на усните ми разцъфна закачлива усмивка. Наклоних глава на една страна.

-Страх ли те е.- подхвърлих шеговито

Погледа му се смекчи, а ъгълчето на устата му потрепна леко, сякаш се мъчеше да не се усмихне.

-Само ако хапеш.

От гърдите ми се изтръгна тихичък смях и погледнах право пред себе си, преди да му отговоря , заговорнически усмихната.

-Не обещавам нищо.

С периферното си зрение забелязах как само за секунда наусните му се появи стегната усмивка, преди да я прикрие. Но, когато стигнахме центъра на залата и се обърнах с лице към него, в очите му блестеше развеселено пламъче.

Ръката му още държеше моята, докато другата постави на кръста ми, така че една усещах допира й. Приближих се една идея към него, поставяйки своята ръка на рамото му, усещайки твърдият мускул под дрехата му. Обгърна ме аромата му на цитроси, канела и махагон. Вдигнах глава. Извисяваше се глава над мен, въпреки че бях с токчета. Очите му срещнаха за пореден път моите. Не ги извърнах, докато тържествената мелодия на валса не ни обгърна и не се понесохме по дансинга. А едно кътче в съзнанието ми не изключи да отбележи, че и двамата бяхме облечени в червено. Единствените пламъчета сред тълпата от бледи цветове. Краля бе подбрал повече от добре тоалета ми, съобразявайки го до най-малкия детайл, за да събере накрая двете парчета от пъзела заедно. Тази мисъл едновременно ме издразни, но и по необичайна причина ме развълнува. Затова и не изпитах задръжки, когато се усмихнах широко, водена в ритъма на танца от силните ръце на Ерен.

================================
Ехе, ето я и новата. Надявам се да съм ви грабнала и да умирате от любопитство за следващата глава. Обещавам да е нещо, заслужило чакането.

Благодаря за подкреката, до следващия път. <3