Звук от тихи бавни стъпки ме изтръгна от неспокойният ми и без друго съм. Пухкавите завивки обгръщаха тялото ми в нежна ласка и за миг ми се прииска, отново да потъна в света на сънищата. Но това така и не стана.Тялото ми предлно ясно знаеше, каво ще се случи и забрани на съзнанието ми да се предаде. Послушах се. Стъпките бяха утихнали. Чувах само шума на вятъра в прозорците, бумтенето на собственото ми сърце и тихото дишане на някой. Някой, застанал точно до леглото ми..

Бавно слкючих пръсти около дръжката на ножа, които държах винаги под възглавницата си, като се заставих да не помръдна тялото си и милиметър. Насилих се да поддържам дишането си бавно и спокойно, докато се ослушвах. И зачаках.

От лявата си страна чух тихото дишане, сетне шума на триещи се дрехи, които се извиси над мен и спряха точно пред лицето ми. След това шума замря. Знаех, че в гърлото си имах опряно острие, дори и то да не допираше кожата ми.

Затова не помръднах, не отворих очи, а само казах с равен и хладен глас:

-Знаеш ли, щях да остана разочарована, ако не се беше опитала.

В ляво от мен тя си пое рязко дъх.Студеното острие допря врата ми, веднага след като проговорих. Но не натисна. Спря се там, заплашително, но и колебливо едновременно.Не помръднах и сантиметър. Ръката ми все още стискаше дръжката на ножа под възглавницата , но не я извадих. Бавно и спокойно отворих очи.

В сумрака от ранната утрин различих сякната на Ария, надвесила се над мен. Косата и бе събрана високо, а устните и бяха стиснати в стегната права линеа. Челюстта и бе стисната, а ръката й , държаща острието, леко трепереше, сякаш спирана от невидима сила. А в очите и прочетох гняв, прикриващ страха в душата й.

Не помръднах, не направих опит да се оссвободя. Взирах се сериозно в ярките й зелени очи, които бяха започнали да сиаят в сумрака и ѝ придаваха злокобен вид. Вдигнах брадичка и и се усмихнах съвсем леко, колкото да види, че не аз бях приклещената... а тя.

-Давай, какво чакаш.- подканих я хладно- Направи го.

Ръката и стисна по-здраво дръжката, а тялото и се напрегна осезаемо. Но не натисна острието. Както и предполагах.

-Ще го направя- каза тя тихо- И после ще съм свободна.

Лицето ми придоби сериозен вид. Погледах я и заговорих съвсем откровенно.

-Нима не усещаш какво ти посказва връзката мо между ни.- тя премига объркано, а аз продължих сериозно- Посегнеш ли ми физически по какъвто и да е начин ти се връща тройно. Което означава, че ако ме убиеш, ще се сбогуваш със собствения си живот.

Виждах как думите се пропиват в ума ѝ. Как колебанието в нея нараства, както и трепета на ръката й. Но за моя изненада тя преглъна бавно и ме погледна злобно.

-Лъжкиня- изсъска в лицето ми, навеждайки се още повече към мен.

-Ако искаш ми вярвай.

Тя задържа погледа си върху мен. Изучаваше ме.

Използвах разсейването и, за да й дам малка демострация, на силата на клетвата. Повдигнах врат, а острието съвсем леко поряза кожата ми. Усетих една капчица да се стича към гърдите ми.

Очите на Ария се разшириха от паника, когато на собствената й кожа на врата, на същото място сякаш от невидимо острие, се появи прорязна рана. От нея се стекоха три капчици кръв по светлата й кожа. Ръката , която държеше острието се отдръпна и използвах момента, за да го отблъсна с моето собствено. Ария отстъпи изплашена назад, а свободната й ръка покри раната, която бе поросто драскотина, но точно три пъти по-голяма от моята.

Отметнах завивките и се изправих на колене в леглото, вдигнала ножа пред себе си в готовност. Тя не помръдна от мястото си. Взираше се в мен, а погледа и стана от изплашен в агресивен. Погледна ме под вежди и изръмжа като вълк. Зеленото в очите и сиаеше ярко, щеше да се преобрази и да нападне.

-Спри!

От мен се изстреля енергия, мина по връзката, която ни свързваше, и се заби право в съзнанието ѝ като стрела в мишена. Тялото и се изпъна, и ръцете ѝ паднаха от двете страни на тялото. Пръстите ѝ изпуснаха острието и то падна с тъп звук върху килима. Погледа ѝ обаче остана върху мен...настойчив, гневен и объркан.

Бавно свалих оръжието си и се постарах да не обръщам внимание на студа, обгърнал дланта ми там, където се намираше знака на неразрушимата ни клетва. Кожата под бялата ми нощница настръхна от хладия въздух в стаята.

-Никога да не си посмяла да посегнеш на мен и на любимите ми хора.- гласът ми бе стоманен и режеше студенината между нас, а заповедта прозираше ясно.

Ария бе навела глава, а ръцете й бяха стиснати в юмруци.

-Разруши я.

Тихите ѝ думи, едва достигнаха до мен.Но същността им дълго отекваше в душата ми.

-Не мога.

Гласът ми излезе безплътен, глух.

-Лъжкиня.- гласът и излезе досущ като змийски, от което ме побиха тръпки.

Въздъхнах и се изправих пред нея, стъпвайки с боси крака по студения под.

-Единствеоно краля има правото да разруши клетвата. Което за твое щастие ще стане след три месеца ако не ми съдействаш.- натъртвах на всяка дума

Нишката помежду ни, бе здраво опъната. Сграбчих я с мисълта си и я придърпах към себе си. Ария се ококори и направи една крачка към мен, дърпана от невидимата ми сила. Когато застана пред мен стиснах здраво нишката и се взях сериозно в очите и, изпълнени с отчаяние.

Вирнах брадичка и изпитах удоволствие от факта, че бях по-висока от нея. Погледнах я строго. Гласът ми бе ледено горчив, когато и заповядах да се облече.

***

Казармата бе потънала в сумрак. Огледалата по тавана блестяха като минятюрни звездички и хвърляха бледата светлина от пукващата се зора. Казармата бе полупразна. Само тук таме се мяркаха стражи или работници. Стоях в центъра на помещението,а срещу мен беше Ария, преобразена в младия мъж с набитото тяло. Очите и не гледаха объркано, но бяха и замислени. Не ми бе проговорила от случилото се рано сутринта. За което и бях благодарна.

Двама стражи, които минаха покрай нас, ни загледаха продължително. Не им обърнах внимание. С едно плавно свижение свалих наметалото от гърба си и го преметнах на близкото чучало за спаринг. Когато застанах отново пред нея, казах сериозно:

-Извади оръжието си.

Зелениете й очи премигаха объркано насреща ми, но изпълни заповедта ми. Аз самата извадих две дълги ками и пристъпих две крачки към нея. Тялото на мъжа пред мен се напрегна и вдигна меча си помежду ни.

Спрях пред нея и заех бойна поза.

-Нападни.

Ария не се поколеба. Стисна ядосано челюсти и нападна, а мъжкото и тяло бе бързо и пъргаво за своите размери. Но не бе по-бърза от мен.

Меча се насочи право към гърдите ми. Отстъпих крачка настрани и се наведох. Острието прелетя точно над рамото ми. С едно бързо движение на камата ми отблънах меча и отстрани. Засилката на тялото и я насочи право към моето. За части от секундата очите ни се срещнаха, преди острието на другата ми ръка да спре на гърлото й.

Челюста и се стисна гневно, недоволна от ситуацията. Меча й натискаше другата ми ръка силно, но ако бе истинска битка, досега да бе мъртва.

Отдръпнах камата от врата и и отстъпих назад. Отдалечихме се бавно една от друга, всяка като шищник, изучаваща другата.

-Отново- заповядах

Ария бе ядосана. Виждах го в очите й и по начина по който мускулите и нетърпеливо потрепваха от удоволствие при всяка нейна атака. Но нито веднъж не успя да ме победи. Всяко нападение след секунда се превръщаше в моя победа. Бе твърде нетърпелива и дива. Не изчакваше и изучаваше опонента си, при което действаше преди да е помислила.

Ария падна за пореден път на земята и меча и издтънча зловещо в каменния под. Изправи се бавно на крака, поставила ръка на корема си, там където се бе забило коляното ми. По челото й се стичаше пот, а мускулестите и мъжки ръце потрепваха от умора.

-Бях забравил, колко се забавляваш, като пребиваш хората.

Обърнах се рязко. Закачливата усмивка се бе появила на лицето на Хино. Седеше на две крачки от нас и бе пъхнал небрежно ръце в джобовете си. Косата му бе рошава, сякаш токущо бе станал.

До него, цяла глава по-нисък, стоеше Ед. Усмихваше ми се стехнато, сякаш ми казваше ,,Добро утро".

Наклоних глава на една страна, а усните ми се разтеглиха в стегната усмивка. Огледах се. Казармата се бе изпълнила с асасини. Сигурно бяка минали два часа, откакто бяхме дошли. Бях изгубила представа за времето. Но и мислите ми бяха толково объркани от изминалите и предстоящите тепърва събития.

Зад себе си чух яростен вик. Без да се обръщам, вдигнах камата, която посрещна острието на Ария. Разнесе се силен звън от двата метала, а ръката ми изпищя от силата на удъра. Бързо завъртях тялото си и забих лакът в челюстта й. Тя изохка от болко и отстъпи крачка назад, но вече бе късно. Крака ми се стовари отстрани в кръста и и тя се сгромоляса на земята повалена. Меча й падна на земята до нея. Тя се изправи бавно на колене, впила яростния си поглед в мен.

Прибрах камите в колана си и изтупах няколко прашинки от рамото си.

-Не беше зле. Но следващия път гледай да не викаш. Издаваш се. - казах без да я поглеждам- Достатъчно за днес.

Тя се изправи бавно. Дишаше тежко и гърба и се бе превил.

Без да и обръщам внимание се обърнах отново към двама им. Погледнах Хино и на усните ми се изви закачлива усмивка.

-Ако искаш, може ти да си следващият.

-С удоволствие бих , но тъкмо закусвах.-усмихна ми се той и вдигна ръце извинително.

Ед до него поклати усмихнат глава.

-А и не трябва ли да се оправящ за вечерта- продължи Хино, а в погледа му просветна закачлива изскрица - Да си решиш косата, пудриш носа и други наложителни глупости. А не да пребиваш поредната си жертва.

Изгледах го злобно, докато грабвах наметалото си.

-Каза експерта по наложителни глупости.

Смеха му се извиси и гърдите му се разтресоха. Някой бе станал с добро настроение.

Гледах го ядно и тъкмо обмислях дали да му размажа физиономията, когато Ед мушна в ръката ми един прегънат лист хартия. Без да обръщам внимаие на Хино, отгърнах листа и зачетох. Беше от краля. Уведомяваше ме, че съвещанието на съвета тази сутрин се отменя, поради приготовленията за бала довечера. Въздъхнах облекчено, че нямаше да ми се наложи да слушам как обсъждат съдбата ми като разменна монета. Поне не и днес, когато имах толкова неща, които да свърша до и по време на вечерта.

Сгънах обратно хартията и погледнах двамата ми братя по оръжие. Ария бе застанала на растояние от нас вляво и ни наблюдаваше внимателно.

-Има ли и друго- обърнах се сериозно към Хино

Тъмните му очи просветнаха в готовност, а гласа му бе загубил шеговитата си нотка отпреди малко.

-Пол и Брендън пристъгнаха преди два часа. Отидоха да докладват на краля за мисията си.

Кимнах бавно. Още двама от ордена бяха пристигнали в двореца. Оставаха само Том и Касиа.

-Добре. - погледнах и двама им бавно- Имам задача за двама ви.

Четиримата се качихме на дървената тераса и седнахме около дългата черна маса, за да обсъдим плана за вечерта. Обикновенно тук сабирах членовете на ордена за съветите ни. Ария тактично седна в най-отдалечения край на масата и се взираше в картите и скиците на замъка по стената . Ед и Хино ме слушаха внимателно, не ме прекъснаха. По някое време при нас се качи и Рокси. Приближи се и си придърпа един стол до Ед. Извади едно малко острие и се зае да си чисти ноктите. Не и обърнах внимание. Когато приключих да говоря, се спусна между нас мълчание. Всеки обмисляше чутото.

Накрая гласа на Рокси прекъсна тишината:

-Имам само един въпрос.

Погледнах я сериозно и изчаках да продължи.

-Кой по дяволите е този?-каза тя, посочвайки Ария с върха на острието.

Изправих гръб в стола си.

-Това теб не те засяга.-отвърнах и остро.

Твърдия и поглед се заби в мен. Взирах се в нея, напрегнато, докато Хино не ни прекъсна:

-Момичета, момичета- усмихна ни се той чаровно, когато и двете го погледнахме кръвнишки- Не се бийте за него. Има достатъчно за всички.

Идеше ми да му одера очите. Но за мое облекчение, Рокси се изправи рязко, при което стола и изскърца.

-Свиня.- каза му през стиснати зъби, след което се завъртя и си тръгна

Когато тя сви по стълбите, Хино се усмихна широко и се облегна назад в стола си.

-Колко очарователна е рано сутрин.

Не обърнах внимание на коментара му. Ед гледаше сериозно, към мястото на което Рокси бе изчезнала, а Ария не откъсваше сериозен поглед от мен. Изправих се бавно, при което погледите им се заковаха в мен. Погледнах хамелеонката в очите, преди да заговоря:

-Ела с мен.

***

Мари трескаво обикаляше в стаята ми и нареждаше на шивачите, сякаш тя бе господарката тук. Гледах да не обръщам внимание на суматохата. Прелистих поредната страница от книгата, която донесох вчера, а ме чакаха още дебели книги, които бях наредила на прислугата да ми донесе.

Останах така, потънала надълбоко в книгите, потапяйки обтегнатите си нерви. Надеждата да намеря накаква информация отново се оказа напразна.Но поне се разсейвах от бързотечаштото време.

В целия дворец течеше усилена подготовка. Когато се отказах от книгите, реших да се разсея с една разходка по коридорите. Но нямаше и едно кътче в замъка, където можех да остана насаме. Дори зимната градина бе изпълнена с градинари, които поставяха малки лампички по дърветата. Потърсих Адриян, но не успях да го открия. Май и той самия бе онесен от приготовлениета. Затова с огромна неохота се върнах в покоите си.

Посрещна ме шум от плат и ситни стъпки откъм гардероба.

-Още малко отдоло я подхванете. Да точно там.-чух гласа на Мари да долита откъм съседната стая

Чух още шум и тих кикот, преди да бутна вратата. Мари ми се усмихна топло и ми кимна за поздрав, докато две млади прислужници кръжаха около красива кремава рокля с пишно деколте и фуста и стегнат корсет. А в роклята, Ария се гледаше в огледалото със светнали очи. В мига в който влязох, очите и ме стрелнаха. Не си бяхме казали нищо, откакто напуснахме казармата, което го бях приела като накъкъв вид примирие между нас.

Бях изумена, колко бързо бяха успяли да преправят една моя стара рокля в съвсем нова и по размерите на хамелеонката, която имаше по-ниско телосложение, но и по-пишни гърди от моите. Бяха я превърнали в изцяло нов модел. Дизайнерските способности на Мари бяха надминали себе си.

-Добре сте се справили- пророних сериозно

-Приличам на торта.- изсумптя Ария, но забелязах вълнението в очите й

Не и обърнах внимание. Погледа ми се плъзна към ъгъла на стаята, където на манекен, ме чакаше моята собствена рокля. Яркия и червен цвят и дълбокото деколте, може би преди щяха да ми допаднат преди.Но сега, роклята ми напомняше за поредната мисия, която ме очакваше, но на тази нямах право на грешка.

Мари се приближи бавно до мен. Усетих тревожния й поглед върху себе си. Тя докосна леко рамото, за да ми привлече вниманието.

-Това дойде за вас, милейди.-каза тя и бутна в ръката ми малка стъкленица.

Завъртях я в ръката си. Ед бе изпълнил поръчката ми точно навреме. Стиснах малкото шишенце и погледнах Мари в очите.

-Помогни ми да се оправя.

***

Няколко часа по- късно косата ми бе вдигната в изящен кок от сръчните ръце на Мари. В косата ми бе закрекила малки фуркети с блестящи червени камъчета на тях. На врата си бях сложила изящно рубинено колие и това единственото бижу върху мен,но отклоняваше погледа от пишното ми деколте. Роклята бе като излята по мен, а кървавия и цвят изпъкваше прелестно на светлата ми кожа и тъмната ми коса. Ръкавите и спираха над лакътя и се разкрояваха в ефирни вълни от дантела. Царствена, ярка и сексапилна. Щях да изпъквам сред тълпата. А може би точно това искаше от мен краля, когато ми я бе поръчал.

Взирах се в собственото си отражение и под целия кат дрехи се чуствах гола и на показ. Остриетата бяха на своите места, а малкото шишенце бях скрила в едно скрито отделение на пишната фуста. Когато дойдеше времето, щях да го използвам.

Извърнах поглед от себе си и излязох с бавни стъпки на балкона. Студения есенен въздух удари лицето ми, но не потреперих. Хладината му ми действаше успокояващо. Загледах се в спускащото се зад хпризонта слънце и планината, огряна в оранжеви отблясъци. Сърцето ми се сви в уплах, но решимостта ме изпълни. Тази вечер, щях да изиграя своята роля. Щях да я изиграя толкова добре, че дори краля да повярва в играта.

Стиснах усни и обърнах гръб на планината. Ария мълчаливо стоеше в центъра на стаята в нейната рокля с цвят шампанско и изчакваше прислужниците, които още се суетяха около косата и. Бяха я сплели в сложна клитка, която се спускаше по дърба и. Не носеше никакви бишута, а зелените и очи контрастираха ярко на бледата рокля.

Очите и срещнаха моите. Не и казах нищо. Минах покрай нея, а токовете ми отекваха звучно в стаята. Чух как ме последва. Когато минах покрай Мари, тя ми се усмихна майчински и прибра един измъкнал се кичур коса зад ухото ми. Кимна ми, усмихната. На усните ми изплува усмивка преди да отворя вратата и да напусна покоите си, следвана от хамелеонката. А сърцето ми се блъскаше гърдите ми като птица в клетка.

====================

Ехе, ето ме отново с новата глава. Надявам се да ви допада. Сигурна съм, че умирате от люботитство, какво ще стане на бала. Обещавам ви, че чакането ви ще си заслужава.

Благодаря за подкрепата. :*