Факлата в ръката ми слабо осветяваше пътя пред нас. Аз и краля вървяхме през тунелите на подземията, чийто стени бяха влажни и покрити с мухал. Обгръщаше ни отвсякъде миризмата на изгнило и за пореден път благодарих, че нося маска на лицето си. Вървяхме в мълчание през подземния лабиринт. От време на време чувах така познатите ми звуци от казармата да долитат като ехо, но бяхме далеч от тях. С всяка крачка потъвахме все по-дълбоко в недрата на замъка. Едва след няколко минути достигнахме старата дървена врата на килийницата. Поставих факлата на поставката й на стената и избутах с рамо старата тежка врата. Веднага ме удари миризмата на мърша и изпражнения. Пред мен се разкри поредица от килии, всяка отделена от стари ръждясали решетки. През няколко килии видях слаба светлина и дочух приглушени разговори.

Отдръпнах се настрани и дадох път на краля. Чичо ми бе смъщил чело и бе покрил носа си с ръкав, заради миризмата. Продължи право към малката групичка войници и осветената от фалка килия. Мълчаливо го последвах.

Чули стъпките ни, стражите прекратиха разговорите си, а когато ги приближихме се поклониха на негово величество. Очите ми срешнаха тези на Хино в полумрака и мълчаливо си разменихме един на друг две думички : ,,Добре съм". Бе се облегнал на решетката на килията от вътрешната страна, а в ръката си подмяташе една кама. Бързо извърна поглед от мен и отново го фокусира върху затворничката, която охраняваше.

Съсредоточих поглед в полумрака, а бледата примигваща светлина на факлата у един от стражите едва осветяваше помещението. Косъмчетата на врата ми настръхнаха, когато съзрях очертанията на хамелеонката. Бледата и рокля бе оцапана с кръв и мръсотията от килията. Ръцете й бяха оковани за стената и висяха от двете страни на главата й. Златисттата й коса падаше и скриваше лицето и от поглед и, ако не беше бавното й тягосно дишане, можех да я помисля за мъртва.

Нещо в мен сякаш се прекърши.
Ухапах вътрешността на бузата си и се накарах да се стегна. Та това момиче само допреди часове се бе опитало да убие краля, и за малко не бе отнело моя собствен живот. Тя бе мой враг. Недупостимо бе да я съжалявам.

Кралят се извърна и погледна с пренебрежение затворничката си. После се обърна към Хино:

-Още ли е в безсъзнание?

-Напротив, Ваше величество. - отговори му Хино без да откъсва поглед от момичето пред себе си -Но нито помръдна, ното каза нещо откакто се е съвзела.

-Чудесно.

Сбръчках чело при вида на самодоволната усмивка на краля, когато се приближи до пленницата и я изрита силно в корема. Гледах без да мога да направя каквото и да е, как хамелеонката се превива надве, а оковите около китките и издрънчаха зловещо в тишината.

-О, тя определено е в съзнание.- засмя се краля

Несъзнателно се приближих една крачка към тях. Бавно хамелеонката повдигна глава и се взя право в краля, извисил се над нея, а в очите и гореше яростен пламък. Косата все още почти изцяло скриваше лицето ѝ , но не можеше да спкрие очите ѝ, нито усмивката, извила уснте ѝ. Приличаше на луда.

-Какво си ми сторил, кучи син?!- изсъска пленницата, без да откъсвя яросния си поглед от краля

Кралят коленичи пред нея и я сграпчи за косата, разкривайки лицето ѝ. Хамелеонката дори и не мигна, а челюстта и бе здраво стисната. Хино се отблъсна от решетката и застана от едната страна на краля зад него. Аз също се приближих една крачка, усещайки посоката на този опасен разговор.

-Как какво?! Не се ли досещаш сама.- понижи глас негово величество, почти като шепот- Отнех ти цялата жизнена енергия. Недостатъка на хамелеоните е че отнемеш ли им енергията, ставате безпомощни. А, както знаеш, имам опит с вида ти. Да се справя с още един беше детска игра.

Яростта в очите на хамелеонката се превърна в огньове и сякаш ярките й очи засияха за миг. Това момиче бе безстрашно. Стоеше с високо вдигната глава, дори, когато бе окована, пребита и унижена пред човека виновен за избиването на семейството й, вида й. Стоеше очи в очи с краля...сила, за която в този момент й завидях, че притежава. Кога ли аз самата щях да вдигна главата си и да се взя без страх в тези леденосини очи?!

Изтръпнах от изненада, когато секунда по късно хамелеонката заплю краля право в лицето.

-Убий ме ако искаш, изчадие на дявола. Но няма да коленича никога пред теб.

Смелостта на това момиче граничеше с лудостта.

Бавно, почти демостративно краля избърса устата си, а после се взря ледено в момичето пред себе си. Гривните по ръцете ми започнаха да пулсират и да се нажежават болезнено, сигнализирайки ми за надигащата се магия, подтиквана от гнева на краля. Инстинктивно посегнах към едно от остриетата в ръкава ми, а с крайчето на окото си видях как Хино стисна по-здраво дръжката на камата си.

Секундите течаха, а действие не последва. Наблюдавах с нескрито изумление как краля пусна косата на хамелеонката и се изправи на крака пред нея, а стегната усмивка бе извила усните му. Гривните на ръцете ми спряха да пулсират, което ми подсказа, че магията на чичо ми се бе усмирила. Ледения смях на крля прузвуча зловещо в тясното пространсто, а ехото го повтори тихо, следкато бе спрял. Ледена тръпка премина през цялото ми тяло.

-Смелостта ти е очарователна.- каза накрая негово величество- Но не би могла да те спаси от това, което смятам да правя с теб.

Очите на хамелеонката светеха ярко в тъмнината, а стиснатата й челюст и придаваше една дива, почти животисна ярост. Но дори и в мрака успях да забележа страха в очите и. И се замислих...може би цялата тази сила, агресия и ярост в очите и, в думите, и в действията й бяха всищност продиктувани от страх... страх, които бе дълбоко погребан в сърцето на това крехко същество пред мен.

И отново в мен се събути чувството за съпричасност към хамелеонката. Дори не знаех и защо по-точно. Може би бе просто женска солидарност, или може би нещо друго. Не можех да разбера какво точно. Но сега в този момент изпитвах нуждата да я защитя.

Много добре знаех, какво щеше да направи краля с нея. Все още чувах в кошмарите си виковете на хамелеоните, които краля бе докарал в двореца. Преди две години краля тъкмо бе победил във войната си с хамелеоните от пустинията Тахан, а спомените ме преследваха и до днес.

-Повярвай ми...ще предпочетеш да те бях убил.- каза й краля след което се завъртя към мен – Отведи я в лабораторията ми.

Отворих уста, за да отговоря, но в следващия момент чичо ми се обърна към Хино.

-А ти, Хино, разкарай ги оттук.- махна краля нехайно към стражите и потърка челото си

-Слушам, Ваше величество.- поклони се леко Хино и даде знак на стражите да го последват.

Погледнах хамелеонката. Изглеждаше толкова крехка и беззащитна в тъмнината. Дишаше тежко, а очите й прескачаха ту на мен, ту на краля. Сякаш търсеше някъкъв изход за бягство...дори и пределно да знаеше, че няма такъв. Отново се възхитих, на факта как не се примири нито за миг със съдбата си. Чувство, което никога не съм успяла аз самата да изпитам. Затова си поех рязко дъх и предприех ход, който никога не бих допуснала да направя в живота си. Оспорих заповед.

-Ваше Величество, съжалявам че се намесвам, но смятам, че можете да използвате способностите на хамелеонката за свои собствени цели. Загуба ще е , ако я отведем в лабораториите сега.

Косъмчетата на врата ми настръхнаха, когато ледения поглед на краля прикова в желязна хватка моя. В очите му гореше гняв от факта, че му се бях възпротивила. Хино се бе обърнал в сумрака на кроридора между килиите и ме гледаше с нескрит уплах в очите.

-Моля!- гласът на чичо ми изкънтя в тишината.- Нима оспорваш заповед!

Преглътнах бучката, заседнала в гърлото ми, но се заставих да си предам уверен вид.

-Не оспорвам.

-Тогава какво имаш в предвид?!

Срещнах тези леденостудени очи и за пореден път през изминалата седмица съумях без да ми трепне окото да залъжа краля за истинските си подбуди и да му дам това, което искаше да чуе.

-В ситуацията в която сме изпаднали в момента, господарьо, имаме нужда от способностите й. Представете си един хамелеон да изпълнява вашите заповедеи...да шпионира, да взима образа на други му, да убива за вас. Тя ще е в по-голяма полза за вас, ако е жива и ви се подчинява.

-Нима искаш от мен да я пусна.- каза стегнато краля, а гнева бе пропит във всяка негова дума

-Не, кралю мой. -побързах да отрека- Нека хамелеонката положи непрегрешимата клетва. Нека да използваме способностите й, поне докато премине ситуацията, в която сме изпаднали в момента. А след това можете да продължите с експеримента си.

Кралят извърна очи от моите и се вгледа в хамелеонката под себе си. Потърка с ръка брадата си и остана така в продължение на минута, преди отново да се обърне към мен:

-Така да бъде. Но ти носиш отговорност за нея, затова ще положи клетвата пред теб. Три месеца. Колкото ти дадох на теб, толкова и на нея. След това, ще продължа с експеримента си. Разбра ли ме!

-Да, господарьо.- наклоних глава

-Добре, тогава нека положим клетвата.

Кралят отстъпи няколко крачки и се зае да се приготвя за магията. Срещнах погледа на Хино в сумрака. Все още чакаше, а притеснено учудване бе изписано на лицето му. Кимнах му и му се усмихнах, за да му покажа, че всичко е наред. Той не откъсна очи от мен, но раменете му се поотпуснаха.

-Приближи се.- подкани ме краля и аз се подчиних

Приклекнах пред хамелеонката и очите ни се срещнаха. В нейните прочетох нескрит ужас. Веригите издрънчаха и тя се загърчи в оковите си. Като истинско животно тя изръмжа и понечи да ме изрита, но аз бързо се дръпнах на страна.

-Стражи, усмирете я.- викна краля

Те се подчиниха и притиснаха тялото на хамелеонката към стената на килията. Тя се замята в ръцете им, а от гърлото и се изтръгна вик.

-Не! Пуснете ме!...Не!

Но нямаше каво да направи. Не и в слабото състояни, в което се намираше.

,,Ще ми благодариш за това по-късно."

-Хино, подай ми ножа си.- каза краля и протегна към него ръка.

Хино се подчини, без да откъсва притеснен поглед от окованото момиче. Кралят извади една малка книга с кожени корици от джоба си и я разлисти, когато намери точната страница, се обърна към мен:

-Да започваме.

Кимнах и отново приклекнах пред хамелеонката. Гласът на краля прокънтя в празното пространство, като изричаше слова на древен и неразбираем за мен език. От пръстите на ръцете му започна да излиза червена светлина която се спусна надоло и образува нишка която свърза моята и нейната дясна ръка и обви китките и на двете ни. Гласът на краля се възвиси и после спря. Кралят ми подаде камата.

-Порежи длантта на дясната й ръка.

Подчиних се. Хамолеонката изстена си се задърпа в ръцете на стражите, а кръвта се стече по кожата на дясната й ръка.

-Направи същото.

Подчиних се, като махнах кожената си ръкавица и порязах кожата си.

-Стисни ръката й, така че кръвта ви да се слее.

Изправих се и стиснах ръката ѝ. Хамелеонката стисна в желязна хватка моята ръка. Бях на педя от лицето ѝ и се взирах в нейните очите. Гледаха ме с неприкрита ненавист, а челюстта ѝ бе стисната здраво.

После краля отнова започна да изрича своите древни слова. Нишката светлина се завъртя около стиснатите ни ръце и ги обви, след което засия ярко. Изминаха минути след което гласа на краля затихна и светлината угасна. Понечих да пусна ръката на хамелеонката, но тя стисна моята и ме принуди да я погледна в очите.

-Ще те убия.- изсъска в лицето ми

След което пусна ръката ми.

Не й отговорих.Изправих се и погледнах ръката си. От раната нямаше и следа, а на нейно място се бе появил кръг от сложна плетеница и символи на древния език.

-Символът ще бъде на дланите на двете ви. Само вие можете да ги виждате.  - обясни краля и прибра книгата си с отекчен израз на лице

Кралят се обърна и излезе от килията без да ме поглежда. Аз все още се взирах в ръката си, като в главата ми се въртеше само един въпрос... ,, Какво по дяволите правих!? ". Зад себе си чух гласа на краля, които се бе спрял пред килията:

-Стражи, освободете я и ме последвайте. Сянко, тя е вече твоя отговорност, разпореждай се с нея както смяташ за нужно. Не ме карай да съжалявам за решението си.

-Няма, господарьо. Давам ви думата си.

****

Хамелеонката бе изпаднала в безсъзнание след полагането на непрегрешимата клетва. Явно тя бе изцетила и последната капчица енергия от нея. Хино я бе преметнал през рамо и вървеше зад мен, през поредицата от тунели на подземията. Водих го право към изхода водещ към покоите ми. Не можех да се сетя за друго място, което да бъде подходящо да скрия хамелеонката ...не и в състоянието, в което се намираше в момента, а клетвата ми гарантираше пълното ѝ подчинение, тъй че не би трябвало да имам проблеми с нея. 

Вървяхме в мълчание и единствените звуци в сумрака бяха звука от стъпките ни. Изминаха няколко минути, преди Хино да прекъсне тишината, спуснала се между нас:

-Селест?

-Да.

-Защо го направи?

-Кое по-точно?

-Много добре знаеш за какво говоря.

Така беше. Знаех, че ме питаше защо бях рискувала толкова много за хамелеонката. Просто се опитах да избегна тази тема на разговор, защото и аз не знаех какви ги върших. За първи път нямах точно обяснение за действията си. Но това бе Хино, моята дясна ръка...дори и да нямах точно обяснение, той щеше да ме разбере.

- Не знам.

Между нас се спусна тягосно мълчание, прекъсвано единствено от звука на стъпките ни. Измина минута преди той да прекъсне тишината:

-Какво смяташ да правиш с нея?

-И това не знам.

Усетих ръката му на рамото си, която ме принуди да се обърна. Срещнах очите му в мрака. Гледаха ме притеснено.

Искаше да каже нещо, но после сякаш се отказа. Прехапа устни и извърна оглед от мен. А гласа му бе притеснен, когато заговори:

-Рискуваш твърде много, Селест. Ами ако краля ти бе посеганл. Знаеш, че тогава нищо не бих могъл да направя, за да те предпазя. А, ако ти се случи нещо...- той замълча и се взря сериозно в очите ми- Никога не бих си го простил.

Очите му изглеждаха черни в сумрака.  Думите му накараха в мен да се надигне някакъв порив. Затова се усмихнах, наклонила на една страна глава:

-Попита ме, защо съм го направила? Защо я спасих? Аз самата не съм много наясно защо. Но нещо в нея ми напомня за самата мен. Напомня ми каква бих искала да съм, но никога не бих посмяла да бъда. 

Той ме гледаше мълчаливо. За пореден път между нас се спусна мълчание. След което той поклати глава.

-Дано знаеш какво правиш.

-Нямам си и ни най-малка представа.- засмях се тъжно

Но лицето му остана сериозно. Нещо друго го измъчваше.

-Какво има? 

Очите му отказваха да срещнат моите. Той облиза усни преди да заговори, а гласа му бе серозен.

-Кралят каза, че дава на хамелеонката три месеца, колкото дава и на теб. Какво значи това, Селест? 

Бучка бе заседнала в гърлото ми. Корема ми се бе свил на топка. Сведох поглед и прехпах бузата си. Как бих мигла да му кажа?! За плана на краля да ме омъжи и прати далеч в друга държава. Как бих могла да му кажа, че ако се проваля сега, трябваше да си тръгна завинаги от живота му. Болката в гърдите ми нарасна, а минутите мълчание между нас течаха мъчително.

-Селест?- загрижеността в гласа му караше душата ми да се свие още повече

За мое щастие хамелеонката, преметната през рамото на Хино, се размърда леко, което ми даде шанс да сменя темата на разговора.

-Скоро ще се съвземе. Трябва бързо да я отведем в покоите ми. Ще довършим разговора по-късно.

Обърнах се бързо и тръгнах по коридора, с което не му оставих време да възрази. Зад себе си чух стъпките му. А аз самата едва сдържах сълзите си, при мисълта, че може би ни оставаха само три месеца заедно. Не! Не бих го допуснала. Нямаше никога да си тръгна от хората на които държах и бяха неизменна част от живота ми.  Щях да дам всичко от себе си, но нямаше да ги изоставя. Защото колкото и силна да изглеждах, знаех че без тях бях слаба. Те ме държаха на крака, за тях съществувах и се борих всеки ден. Затова щях да дам всичко от себе си, за да остана. Дори това да значеше да извърша непоносими неща. Дори това да значеше да погубя себе си.

================================

Ехе, здравейте.Ето я и новата глава, надявам се да съм ви заинтригувала. Мен лично доста ми хареса да я пиша  ;)

Сега обаче ми стана интересно, кой  от мъжките персонажи се харесва най-много, затова реших да направя една анкетка. Гласувайте с коментарчета <3  

А ето ги и номинираните:

1. Адриан (принц на Мексиния- братовчеда)

2. Верон (елфическия принц)

3.Ерен (генерала)

4. Хино (е няма как да не го знаете него ;) 

От следващата глава ви обещавам, че историята още повече ще започне да се заплита. Буквално ще се чудите какво се случва. Ах, да знаммм... гадна съм. Спирам да ви дразная!

Благодаря за търпението и подкрепата. Целувки и до следващия път. :*