Слава богу...Хино беше добре, а благодарение на него сега и аз бях в безопасност. В мига, в които срещнах очите му, някаква страшна тежест падна от гърдите ми, и някак усещах, че всичко щеше да бъде наред, стига той да е до мен.

Бях изгубила много кръв, а адреналинът притъпяваше болката ми. Очите ми се местиха между краля, стражите и хамелеона, чийто очертания бяха започнали да стават видими в мъглата. Всеки момент щеше да се разсея. Трябваше да използваме момента.

-Носиш ли въже?- обърнах се към Хино

Той посегна към кръста си и измъкна дълго въже, на единия край на който висеше тежест. Перфектно!

-Цели се в краката, а аз ще го разсеям. Събори го на земята и го дръж здраво, за да го нокаутирам. Трябва да сме бързи, преди да се трансформира в нещо друго. Имаме само един шанс.

Той ме погледна сериозно и стисна здраво въжето в ръка. На устата му изплува закачлива усмивка.

-Да уловим тази гадина.

Двамата се разделихме и заобиколихме от двете страни хамелеона. Мъглата почти се бе разсеяла. Нарочно застанах по посока на вятъра, за да може миризмата ми да достигне до чудовището и да привлека вниманието му. Усмихнах се дяволито, когато точно това и стана. Чу се рев, и земята се разтресе под тежките стъпки на звяра, преди да изникне пред мен. От устата и се стичаше слюнка ,а огромните й зъби блеснаха страховито. Стиснах меча и го вдигнах към чудовишната му паст. Усмивката не падаше от лицето ми.

-Ела ми!

С вледеняваш рев мечката се стрелна към мен. Вдигнах меча си в готовност. Сърцето ми бумтеше болезнено. Бе само на метри от мен, когато извиках :

-Сега!

Чух звук от жужене, последван от удър, което ми подсказа, че Хино бе постигнал целта. Звярът изрева от изнензда. Поради тежестта и инерцията на тялото му, хамелеона се препъна и падна по лице на земята, само на метър от мен и продължи няколко сантиметра да се влачи по земята преди да спре. Затичах се притаила дъх. Това бе. Нямах втора възможност. Звярът бе проснат на земята и зашеметен, но само след секунди вече бе започнал да се съвзема. Засилих се и скочих, а дръжката на меча ми бе насочена право към главата на звяра, готова да го зашемети. От гърдите ми се изтръгна яростен вик. За миг очите ми срешнаха тези на хамелеона, а в тях прочетох единствено гняв. Това не бяха очи на някой, които е приел съдбата си, напротив...на някой готов да се бори, за да я промени. Те обаче не можеха да спрат устрема ми.

Беше нужна само секунда, преди да осъзная, че под мен звярът вече го нямаше, а меча ми бе ударил твърда земя. Изпсувах наум...беше се преобразил, но нима можеше толкова бързо. Досега не бях чувала за подобно нещо.

-Какво по дяволите!- чух зад себе си Хино - Къде е? Къде изчезна?

В главата ми се въртеше същия въпрос. Очите ми се стрелкаха във всички посоки за какъвто и да е признак на движение.

Къде си?

Като светкавица изникна прозрението в главата ми.

-Хино! Кралят!

Рязко се изправих и затичах към господаря си, който стоеше със стражите си в другия край на поляната. Зад себе си чух как Хино ме последва. Огледах се. Търсих какъвто и да е било признак на движение, а когато го видях, цялото ми същество изтръпна. От едно от дърветата в близост до краля се спусна малка птичка и се насочи право към господаря ми. Движеше се толкова бързо, нямаше как да успея на време. Сякаш времето забави своя ход. Можеха само да наблюдавам как птицата потрепна в полет, а тялото и започна да расте. Секунда по-късно над негово величество летеше човек с насочен надоло меч.

По малко от секунда. Толкова бе достатъчно за да достигне меча целта си. Но толкова ми бе и необходимо да запратя натам и две къси остриета. Покрай мен изплющя въжето на Хино. Камите ми олучиха меча на хамелеона и го отклониха, а въжето с тежеста се уви около крака му. После всичко сякаш стана твърде бързо. Мечът се заби в земята, на сантиметри от краля, а хамелеонът бе проснат на земята от Хино. Усмихнах се. Работата ни в екип бе безгрешна. Хамелеонът се бе преобразил в мускулетия мъж от казармата, явно за да използва силата му. Сега се помъчи да се изправи и да се измъкне от хватката на въжето, но Хино го дръпна силно. Хамелеонът буквално бе извлачен по-далеч от краля. От гърдите му се изтръгна ядосан вик. Той извади една кама от колана и с едно движение отряза примката, обвила крака му. Изправи се бързо на крака, но вече бях пресрешнала пътя му.

-Откажи се. Няма да победиш, приятел- каза му Хино с ирионична усмивка.

Хамелеонът се озърна, зелените му очи засияха. Това значеше само едно. Предстоеше отново да се преобрази. Но аз нямаше да му дам тази възможност. Нападнах, бърза като змия. Остриетата ни се кръстосаха. Ръката ми бе изтръпнала от загубата на кръв и ръцете ми бях а уморени, но адреналинът ми вдъхна сила. Отблъсквах, парирах и атакувах с лекота. Хамелеонът започваше да губи, и започна да отстъпва все повече. Движих се механично, не се замислях.Дори не забелязах кога хамелеонът бе отново сменил формата си, а когато го осъзнах, цялата изтръпнах. Защото се взирах в моето собствено лице. Светла кожа, кафява коса сплетена на плитка и уста покрита от маска, единствено очите бяха ярко зелени...единствения признак за измамата. Стана ми трудно да следвам движенията му, сякаш освен образа ми, бе копирал и бойните ми умения. Колко добре можеше да се престори на някой друг?!

Отдръпнах се и погледнах огледалния си образ. Бях задъхана. Никога досега не съм изпитвала такова затруднение да победя някого. Този хамелеон бе отличен боец.
Бърза като светкавица тя запрати едно острие право към краля, без гори да откъсва поглед от мен. Аз направих същото. Чу се звън, когато двете остриета се срещнаха и паднаха на земята. Последва кратко мълчание. Усмивка изви крайчетата на устата на хамелеона под маската.

-Интересно ми е, какво ли лице се крие под тази маска?!-засмя се хамелеона и посегана с ръка към устата си

Кравта се вледени във вените ми. Стражите не биваше да узнават. За нищо на света не биваше да се стига дотам. За моя щастие чух така познатуя звук от опъване на тетива.

-Само едно движение и си труп-гласът на Хино режеше въздуха

Насочил бе стрелата си право към хамелеонката. От гърлото и се изтръгна смях, моят смях. Косъмчетата на врата ми настръхнаха и стиснах по-здраво дръжката на меча си.

-О, нима. - каза хамелеона, а очите му заблестяха- Може би друг път.

Тялото и започна да се променя. Какво следваше сега? В какво щеше да се преобрази? Заех бойна полза и се приготвих за предстоящата атака. Но тя така и не оследва.

От хамелеона не бе останала и следа. Сякаш се бе изпарил във въздуха. Отново се бе преобрсазил. Къде изчезна този път? Нямах време за игрички.

Погледнах краля. Лицето му бе отекчено от всичко което се случваше. Понечих да тръгна към него ,за да го предпазя от евентуална атака, но той поклати глава и ме спря.

-Достатачно.

От тялото на краля започна да блика ярка червена енергия. Досущ като огън. Тя се събра за миг и го обгърна, след което като вълна се разпростря из цялата градина. Когато премина през мен изпитах опарване, но нищо повече. Хино гледаше смаян, а войниците бяха изпаднали в ужас пред магията на краля.

Някъде над мен чух птичи писък. Погледнах и видях как една птица се загърчи във въздуха, а после започна да пада надолу. Нито едно живо същество из цялата градина не бе изпитало болка, защо това да. Отговорът последва секунда по-късно, когато тялото на птичето се промени и нарасна, докато не придоби човешки образ. Беше на жена. Дългата и руса коса се развяваше около лицето и докато падаше надолу, а бледата и рокля се развяваше на вятъра. Това ли бе изтинския и образ. Нямаше как да оцелее след падане от такава височина.

Метри преди тялото и да докосне земята скоростта и се забави и след секунда тя лежеше на земята, на метри от мен.Гледах онемяла. Пред мен на земяте лежеше младо момиче, сигурно на осемнадесет години, с ниска и слаба фигура, почти дтска, и ако не бяха големите и пищни гърди, сигурно можеше да я помисля за такова. Кожата и бе с лек загар, а косата и бе златиста като слънцето. Красива бе, по един невинен начин. Което ме караше да не мога да повярвам, че именно това същество се бе сражавало преди малкос зъби и нокти за главата накраля. Сега лежеше безпомощно на тревата , а тялото и потрепваше в конвулси от магията. На места по роклята и личаха следи от кръв, явно от раните, които и бяхме нанесли.

Кралят се доближи и застана до мен. Побутна ми нещо в ръката скришом. Пъхнах го в джоба преди някой да е забелязал. После негово величество проговори:

-Сражи, оковете я, преди да се е съвзела.

Стражите коленичиха до хамелеонката и изпълниха заповетта. После краля се обърна към Хино и го погледна преценяващо от глава до пети.

-Отведете хамелеона в подземията. Ако я прибедем в килиите на замака ще събуди подозрения. Хино, искам да им покажеш пътя и да охраняваш съществото, докато не дойдем.

-Да, ваше величество- поклони се Хино

Стражите вдигнаха тялото на хамелеонката и я понесоха към двореца.Хино ги последва, като минавайки покрай мен се спря.

-Добре ли си?

Опитах се да се усмихна.

-Ще се оправя. И по-лошо съм понасяла.

-Добре- кимна той-Ще се видим по-късно. Трябва да поговорим.

-Добре.

Хино се отдрупна и закрачи към двореца, а аз се изправих лице в лице с краля. Той ме погледна от глава до пети, сякаш прецеляваше щети, които са нанесени на негов любим предмет. После сви усни, извърна поглед и каза студено:

-Да тръгваме. Ще закъснеем за срещата.

Срещата! Ама разбира се. Защо да
я пропускаме, не е като допреди малко почти да не умрях.

Кралят се обърна и тръгна към двореца без да ме изчака. Останах на място. Бръкнах в джоба си и извадих това, което негово величесто ми бе дал преди малко. Взрях се в мъничкото шишенце в ръката ми и не можах да повярвам, че господаря ми ми даваше изцелителна отвара. Бе много по-мошна от всичка друга изцелителна магия и много скъпа за създаване. Взирах се невярващо. Една капка бе достатъчна да изцели дълбока прорязна рана.

Загледах се в гърба на господаря си и се замислих, че може би не е толкова зъл, колкото всичи го изкарваха, но после се съвзех от фантазиите. Правеше го единствено и само защото му бях нужна, нищо повече.

Не се залъгвай.

Затова поставих една капчица от елексира върху езика си и последвах господаря си.

***

Заседателната зала бе започнала да се изпълва от лордовете и генералите, които насядаха на голямата кръгла маса. Стоях изправена от дясната страна на краля, който седеше във високия си стол и протриваше замислено брадата си. Благодарение на отварата раните ми бяха зараснали за нула време. Единствено наметалото ми бе разпокъсано и издаваше за изминалата схватка. Бях спуснала ниско качулката си и с удоволствие забелязах притеснението по лицата на лордовете от присъствието ми. Явно раздраната перелина бе успяла да ги сплаши още повече. Хвърляха ми бързи погледи и си шушукаха. Не ги и съдих, досега само няколко пъти бях присъствала на заседания. А и имаха от какво да се притесняват.

Разговорите стихнаха, когато двамата елфи влязоха в заседателната зала. Принцът, следван от своя генерал, влязоха в стаята и спряха, вперили поглед в краля.

-Ваше височество.-поздрави принца, но не се поклони

-Принц Верон. Моля седнете.- каза господария ми безчувствено.

Елфите се настаниха на отредените им столкове, точно срещо негово величество. Прехапах вътрешността на бузите си. Защо винаги бях толкова неспокойна в тяхно присъствие.

-Е господа- подхвана чичо ми - Нека чуя какво имате да ми предложите.

Ехе, здравейте отново! Надявам се да вие харесала, точно тази глава ми бе доста трудна да я напиша. Та за хамелеонката няма да издавам нищо, но кое име мислите, че ще и отива повече Ария или Изабел. На мен и двете много ми харесва и не мога да реша. Затова го оставям на вас. <3

Мога също така смело да ви се похваля, че официално вече съм студентка. Голяма мъка беше, но ето, че ме приеха медицина. Урааа.

По същество. Обещавам ви следващата глава направо да ви хвърли в дълбокото. На бас, че няма да го очаквате. Ок, спирам да ви дразня. До следващия път. :*