Падащи звезди небето кичат,
по лицето ми солени сълзи тичат.
Щастлива съм, безумно,
но кажи -
ти какво ми причини?
Не мога да забравя твоите очи.
Искам да сме пак сами,
преплели пръсти,
спокойни,
двама.

Нищо веч не ми остана.

Нощта си тръгва,
отстъпва на деня.
Виж, изгрев засия.

Облаците заблестяват с мека светлина.
Жалко,
пак наблюдавам ги сама.