Жизел  започна тренировките по  фехтовка,още на сутринта  с първите лъчи  на слънцето.Съществуват  мигове ,които  напълно  преобръщат живота на човек,замаскирани  като препядствия. 

Луи  беше  истинска заплаха. Този  мъж,беше виконт със синя кръв ,връзки в цял  Париж и държеше аристокрацията  в  краката си .Влияние  което  означаваше ,че  любовта беше     определила   награди  за главите  им с Рене  в  цяла Франция.

-Все пак  излиза ,че  не съдбата  ни  е  погубила ,а  ни  е  насочила  .

-Към  пропаст   или  към спасение?Луи беше  безкруполен преди  ,да  нараним  честта му,  и сега  сме   най-любопитният скандал  по  тези земи  ,а заплахата  може да се  крие зад всеки  ъгъл.Трябва да сме  нащтрек!  - Топлината беше изчезнала ,заменена  от  студено спокойствие.

-Хората  вярват  в каквото  ,и  на когото  пожелаят.

Жизел  не  беще глупачка.Случилото се ,й  беше отворило очите и  я  бе  научило  на  стотици  уроци за секунди  време.Прърстите   на дясната  й ръка ,  стиснаха с  всички сили дръжката на сабята ,и  тя  повдигна полите си  ,зада   коригира стойката си.

-Покажи  ми техниката ,за  блокиране  на атака във близък  контакт отново!-Тя беше  избрала да влезе в битка ,равна на Рене,независимо  от  нежната си  женска природа.Избор ,който  едновременно  щеше да спаси  шансовете  на животът  който се опитваха да създадат  от  пепелта , на общественото   мнение  и  даразруши  из основи  познатият им свят.Този  избор  щеше да я застави, да се  изправи  лице в лице  с   миналото  си ,с фамилията си  и  положението  си,и да  се  превърне  в  олицетворение на революцията сама по себе си.

Рене продължаваше  да   наблюдава потрепването  на  пръстите  й.

-Нека  прекратим тренировката  след  още пет туша .Утре  ще  развиваме стойка ти  и  силата на  краката ,но сабята е  оръжие с което се защитава чест до  самият край. Запомни това!

-Никога  не съм искала,да пострадаш...

-И не съм! Напротив ,чувствам се  жив!

Силната  му  ръка се   изтреля  напред  без  предупреждение, заклучиха   крехката  й  фигура  във хватка си,като обрачи  я   придърпаха по-близо.Устните му ,жадно  се впиха в  нейните.

-Нейно  Величество  ще ни търси  скоро  ,време е за езда обратно  към  двореца.- Някой  ден  ще се  дивиш  на собствената си смелост Жизел.

Тя  поклати  глава , без да  отклонява взор от топлите  му  очи.

-Навяро би трябвало.Да  вървим.