Луи се събуди възбуден от среднощното приключение и с цепеча болка в главата, резултат от множеството погълнати чаши пиво. Ситуацията имаше привкус на безпаметност и едно единствено обяснение, беше загубил битката за наследницата.

Луи , виконтът със скандална репутация и избягала в ръцете на друг годеница.Той се чувстваше с привилегии до онази нощ. Отвори очи ,за да го изгори допирът на яросната,ярка слънчева светлина. Виконтът изруга и потърси прикритие за очите си.

Усети силен и евтин парфюм.Явно се беше озовал в някой публичн дом , на път за имението след дуела.Послегна но не откри женска плът.Която и да беше  , тя си беше . Нежна до невинност на слънцето ,дявол до безпаметност в леглото, като всяка продаваща тялото си ,срещу имитация на любов.Лека  жена.

Върху влажните чаршафи още имаше спомен от онази нощна наслада ,която той не можеше да си спомни.

Всичко което той ,беше ,вцичко което беше станал беше резултат от презадуволента младост.

Сред мръсотията ,паденията и необузданият гняв към себе си, неизменно присъстваха слухове за него. Побойник.Разочарование. Паднал ангел.

Баща му ги държеше дълеч от него ,докато не  го застигнаха и опетниха фамилията.

Бракът щеше да бъде сделка и щит, но спасявайки себе си,  Жизел беще обрекла него. Сега всички тъмни тайни ,оставаха единствено свързани с неговото име и отнетият  пълноценен живот  на умопомрачената му майка ,заключена в малката стаичка , на западното крило .

Но може би ,все още имаше надежда. В тази плаха надежда ,се криеше и пропастта.

Отдавна противник не го беше интригувал толкова ,колкото разпали интересът му дръзката Жизел.

-Пуснете ме мосю ,тръгвам с кралицата и с Рене. Приключихме тук!

Имаше нещо в думите й , някаква почти мъжествена увереност. Едва не си тръгна победен, с отпутуването на кралската карета.Едва не призна поражението си от жена.

Едва...

Споменът се избистри ,и той посегнм към ножа скрит в подплатата на наметката.

Взе решение да се превърне в идеалният преследвач.В сянката на нощта .Въораженият нападател , на мисия  да си отмъсти .

-По дяволите момче ! Престани да крачиш напред -назад, зави ми се свят!- Баща му.

-Не е възможно ,да приемаш толкова спокойно случилото се!

-Такава ни била съдбата. Виждам ,че ти се справяш своето поражение със собствените си методи. - Повдигна вежда в укор. - Лизет.

-Моля?

-Казваше се Лизет. Леката жена която доведе снощи ,и която се измъкна за нови подвизи с първите слънчеви лъчи.

Тя беше просто плътско удоволствие. Сега от значение беше единствено отмъщение.

-Отивам  на лов.

Напусна стаята  без  нито веднъж да погледне баща  си. Имаше плячка за преследване. Повика слуга ,и  срещу  кесия злато си поръча  информацит за  наемници.Вече не се водише от гордост ,а  от нещо  много  по-силно и  тъмно.

Мъст.