Първоначалните реакции   на  обществото,  беше противоречиво.Векове наред  Хабсбургите и Бурбоните   водеха своите  битки  , бележейки   събитията  които  следваше  да   преплетат  събите на  Жизел   и кралица Мария  Антоанета.Тържественото пристигане на Мария Антоанета се превръна  в незабравим празник за френския народ, който от доста време не е разглезван с празненства. Страсбург вече десетилетия не бе виждал бъдеща кралица, а камо ли толкова очарователна кралица, като  Мария Антоанета. От стъклената каляска стройното дете с пепеляворуса коса и дяволити сини очи ту се смееше, разказваха , ту се усмихваше на неизброимото множество, което се е стекло в пъстри елзаски носии от всички села и градове, за  празника. Жизел ,тогава още дете,  носише кошница с рози  за  новата  кралица. Стотици облечени в бяло деца като  нея  вървяха  пред каляската и постилаха  пътя й с цветя, издигната е триумфална арка, портите са окичени с венци, от чешмата на градския площад се лее вино, цели волове се пекат на шишове, на бедните раздават хляб от огромни кошове. Вечер всички къщи се осветяват, искрящи снопове обвиват кулата на голямата катедрала, червеникавите дантелени орнаменти на божествения храм засия ват отвътре. По  река Рейн се носеха безброй кораби с лампиони като пламтящи портокали и рибарски лодки с разноцветни факли, в дърветата проблясват пъстри стъклени кълба, озарявани от светлини, а като завършек на грандиозен фойерверк, видим за всички, откъм острова сияе сред митологични фигури новоизваяният монограм на престолонаследника и престолонаследницата. Народът, жаден за зрелища, бродише до късна нощ по брега на реката и из улиците, отвсякъде долиха звуци на музика, на щастие  на стотици места мъже и девойки се носеха  в шеметен танц; сякаш заедно с русата австрийска пратеница е дошъл златният век на щастието и огорченият, озлобен френски народ още веднъж разтваря сърцето си за светли надежди.

Но  това  не   беше гаранция  за   щастлив   брак,  Жизел  като   първа  придворна  дама знаеше твърде   добре  , истините зад стените   на Версайския  дворец.

-Какъв скандал !   -усмихна се  ,сякаш  доволно  кралицата.  - отдавана   не се  бях  наслъждавала  на     нещо подобно,  а   животът  в двора   може да е  много  еднообразен дете.

- Ваше  Величество  ,  моля  за   милост! - С  треперещ   глас   ,започна   Жизел,  но  Мария Антоанета вдигна длан  пред лицето  й  в знак ,да  замълчи.- Ако  бях  в настроение,да те  наказвам  ,щеше  да си  в  тъмница ,не в  каретата   ми  -.Жизел  кимна смирено.- Без  компанията  ти  ,дните  ми  ще  бъдат  сиви ,а   Господ  е  свидетел ,че с  брак  като  моят  ,  не мога да  си  позволя  още такива. Не  успях да спася себе си и  да се опълча на решението  Шоазьол, от,двора на Луи ХV и  съветникът на майка  ми,  но  ти... - Кралицата я   огледа  от глава до  пети.- Ти ,намери   пламък  и  смелост  да  се опълчиш на   мъж , на  баща  си! Уважавам  това! Този  двор , понася  моето  присъствие  всеки  ден.Още  един  скандал  ,ще разнообрази  събитията. Това е  цената .Погледни .- През  прозореца    надничаше могъщият  Версай.