Никога нямаше да забрави миризмата на това място. Още щом стъпи в стаята им в странноприемницата имаше чувството,е се е върнала назад във времето с няколко поколеня.Ако миризмата имаше възраст ,тази беще поне на хиляда.

Ето това беше пъстрия облик на Франция,на художниците,писателилте и творците . До мемебелите които ,свободно човек можеше да сметне за антики,бе принудена да се движи почти на пръсти, като си проправя път по тесните пътечки покрай безкрайните колекции от огледала,кресла и подпрени на тях произведения на изкуството.Ако им трябваше скрилвалище,бяха открили подходящо такова,защото дори най- опитният преследвач би ги открил,сред всички тези вещи...

Инцидентът със семейство Францис, й беше доказал в каква огромна опасност всъщност се намраха. Бяха прескочили пропастта сега ,но колко дълго щяха да се крият между сенките?Рене също го знаеше и несигурността му си личеше колкото и да се опитваше да бъде силен за двамата.

-Изглеждаш възвишено . - Прошепна той. А реалността беше съвсем друга. Беше изгубила един от накитите си , между чаршафите, дори сънят не бепе способен да прикрие уморатам пъдрата й се беше изтрила почти напълно през нощта,а роклята ... Мили Боже!Беше в окаяно състояние !За момент ,случващото се не й изглеждаше толкова нелепо и безрасъдно. Тя просто искаше да се наслади на времето уединение с него. Но още не бяха сключили брак, а той той повече не си беше позволил ,дързостта да я докосва и желае.Това би било проява на абсолютна липса на благородство, а той бе джентълмен.

През повечето време, поне когато тя се държеше на положение.При спомена за ръката му, обгърнала раменете й, по гръбнака й полазиха тръпки. А и по-рано му беше позволила да държи ръката й. Но , чувствата бяха взели своето и тя му беше позволила .Защо не я беше издърпала? Защо?

Моментът между тях ,беше така интимен ,че Жизел искаше всичко друго но не и да спре. Нито един от кандидатите на баща й, не,я беше докосвал така, не по тялото ,а в сърцето.Дори сега, когато го бе хванала под лакътя, а бедрата им се допираха, усещаше онова гаделичкащо неспокойствие в корема.

Замръзна.Беше по-добре да внимава.Херцогът бе казал, че е неин съпруг,и това бе променило всичко. Сега нямаше причина да се държи с нея като със сестра, нямаше причина да вземат отделни стаи... Но още не беше официално ,а сянката на личния й скандал никой не знаеше кога щеше да бъде официално. Жизел очакваше,той да се ядооса на дързостта й.През следващия час беше заета с мисли за това, каква е играта му, а той бе зает с уреждането на стаята и пътуването им до Диеп, да изпрати чантите им горе и да помоли да им занесат храна. Толкова по въпроса за пътуването като обикновен човек. Очевидно нямаше представа, как пътуват обикновените хора.Но пък, от друга страна, той бе променил малко нещата,когато беше се съгласил да се представя за управител на имение, че е управител на имение.

" Не оставяй съпруга си да си играе с теб, скъпа. Ако не заявишправата си в началото на брака, няма да видиш нищо друго, освен мъка.'' Беше й подсказала мисис Франсис

Мъдър съвет, идващ от жена, която очевидно бе поставила съпруга си под чехъл.Съвет, който щеше да последва ,когато му дойде времето.Но техните отношения бяха ,все още ухажване докато не получеха благословията на короната ,което нямаше да се случи ако не се справиха с потушаване на опасността.