Чакаше дилижанса и стискаше чантата си с неимоверни усилия. Рене се бавеше, и изведнъж по гурбаа й плъзнаха студени тръпки на тревожност и уплаха.Не озглеждаше някой да им обръша внимание ,но двамата се бяха промъкнали пременени в селски дрежи,посреднощ за да проичат следа,преди да получат официалното разрешение на Мария Антоанета.

-Дилижансът ли чакате,госпожице?

Глас ,на възрастна жена я изтръгна от мислите й.

-Съпругът ми купи и за двама ни,аз чакам да натовари чантите,- Отговори толкова импулсивно, и естествено че не осъзна напълно думите си предио да ги е изрекла.

-Колко хубаво!

-Моля да извините съпугата ми за неврността й мадам, първа седмица след сватбата е и,май дамата ми все още свиква ,че е омъжена жена.- Ръката на Рене се уви около талията й , и я придърпа към него .- Взе ли си чантата и паспорта ,скъпа.

-Разбира се.

Въздухът се раздвижи леко в хладен вятър и тя погледна нагоре ,към загриженото му лице.

Мария Антоанета, не беше толкова лоша колкото репутацията която я преследваше, тя нрядко беше любезна с непознати, не понасяше глупостта или ограниченията поставяни от обществото,и никога не прибягваше къъм фалшиви комплименти ,за да спечели симпатии.Но ,тя беше спасила Жизел от онази отчаяна ситуация и въпреки риска ,си заслужаваше да опитат всичко по силите си,за да спасят нея и себе си.

Вечерта беше наистина чудесна ,и Жизел знаеше ,че трябва да прогони натрапчивото усещане,кч въздухът трепери наситен с напрежение около тях.

Цялата емоция ,беше оставила тялото й ,трептящо от енергия и сега тя бяше напълно щастлива ,да се усмихва в тъмнината, пресегна ръка за да усети пръстите на Рене в своите. Имаше някакво хипнотизиращо усещане в движението на каретата.

Рене усещаше пръстите на Жизел ,да се забиват в ръката, му но не й обърна никакво внимание. Ня,аще представа кой ги наблюдава или какво вижда в тъмнината.

-Съпруг? Омъжили сте се?!

Рене не смееше да диша . Надяваше се, нейната емолция да не накара Жизеел да признае всичко ,на първото познато лице което среща.Той се подготви да посрещне реакцията й .

-Да. Мечтата на баща ми се сбъдна,свободен е от грижи за мен.

-Но... но .... миналата седмица видях баща ви и онзи виконт , не ми казаха нищо за втори ухажор или брак.

Рене , изведнъж бе обзет от желанието да скочи ,и защити Жизел от нахалната,дребна женица.Независимо от прикритието.

-Не знахте ли? И как така ви е обегнала такава ценна информация , госпожо....

-Франсис .Госпожа Амилия Франсис.

-Тя беше най-голяма та красавица в маскеният бал,на който се срещнахме.Наложи се да се боря за сим0патиите й и бях готов на дуел ,но се оказах щастливеца ,когото тя избра сред много други.

-Други ли? -изписка клетата госпожа Францис.- Дуел ? Ах ,колко вълнуващо!Но,бракът ви не беше провъзгласен, все още нищо не разбирам! Последно се гореше ,че сте обещана на виконтът а не на...господинът.

-Сключихме брак със специално разрешение. Аз съм управител на имение и съм служил в армията.

-Служил сте! Затова имате такава мускулатура.

-Уви! А сега ако ме извините ,бих искал да се насладя на гледката на съпуругата си,все пак я изненадах с това сватбено пътешествие.

С това затвори устата на любопшитната жена.

Рене внимаваше, лицето му да не издава нищо трърде силно,макар вътрешно да се смееше.Ролята на женени им идваше очевидно естествено, но като съпрузи нямаше да привличат вниманието,защото не се налагаше да си приличат по външност ,говор , произход или положение.

-Имаме неотложни задачи , съпруже!- Изчуролика Жизел.

Странноприемницата ,която бяха избрали като прикритие беше шумна,оживена и кулоритът на гостите беше явен.

-Пристигнахме! Дай ми чантата си скъпа. Имаш съпруг и си в деликатно състояние,забрави ли ?

Помогна й ,да слезе от дилижанса. Френската й ,синя кръв беше като почерк във всяко нейно движение.

Изведнъж , преспективата да разпитват хора за да разобличат заплаха, мъ се стори като идеалното извинение ,да не мисли за нея. Ентусиазмът й ,го очароваше.

Приключение или мисия? Прилив на неочаквано спокойствие го обзе. Кааквото и да откриеха, не беше сам.

Тя беше толкова близо ,че неочквано му хрумна да положи длан на бедрото й,и тя усети че накара кръвта му да закипи.