-Дали ,ще получим благословия за брак?

-Ти си уважавана дама.

-Мнението на хората ,за покровителката ми а и за мен самата след бала от който избягах се промени .Името ми се свързва със срам...

-Все едно.- Каза той.- Нямам състояние, нямам титла, нямам нищо което да ти предложа.

Блясъкът в очите му изчезна.

-Нямаш представа,за клюките и опасността ,които ни преследват където и да се намираме. В мига в който каретата ми пристигне, езиците се развръзват.

Господи! Той наистина се тревожише за репотацията й.

-Нека не мислим ,за това какво ще се случи когато светът , научи къде сме, и ще трябва да се справяме с това....

-Тогава,нека се научим да сме невидидими! Нека не пътуваме с кралска карета,нито с такава, със семеен герб.Нека се слеем с обикновенните хора и използваме анонимността си,да разпитаме дали някой знае нещо за налегналата ни опасност.-Рене не се сдържа, и се усмихна дяволито.С кимане,и направи жест,да продължи.- Тогава никой няма да ни свързва с име ,репотация или скандал. Нито моята , нито твоята .Така всичко ще е по-лесно.Ще разузнаем спокойно,ще открием каквото ни трябва и ще се върнем, преди следобения чай на кралицата.

-Обикновенни хора ,а? Звучи примамливо ,да се разхождаме двамата ,без тежестта на скандал или опасност,на плещите ни.- В гласът му се долавяше едва ли не,копнеж.

- Но първо трябва да изберем,къде да започнем търсенето,и да се облечем във обикновенни дрехи и маниери на простолюдието.

-Може дори да пътуваме с дилижанс и да наемем стая в селска сранноприемница.

Жизел долови, присметливо пламъче в очите му.Нейният ангел се превърна в лукав дявол, докато обмисляше маршрут.

-Ако използваме ,половината от времето за физическа подготовка,можем да разпитаме и в няколко градове. Руан и Дижон,например.Добре,съгласен съм. А в тази игра на роли, можем  да играем,ролята на съпрузи.