Сянката следваше мълчаливо Жизел, докато тя се разхождаше в малката градина,неспособна да заспи и се възхищаваше на самоуверената й походка. Заплахата , хората на изоставеният й на позорът и безчестието годеник,беше надвиснала над главите им.Но Жизел  по  нищо  не издаваше,да се страхува  от каквото и било. Въпросът  беше Защо?

Сянката принадлежеше на самият виконт.- Той не искаше те да се намесват в разчистването на сметките му.Предпочиташе,да излезе от този конфликт без чужда помощ. Сега дебнеше и чакаше.Беше на лов,и Жизел и Рене беяха плячката.

Все пак, надяваше се тя да не го усети и да го отведе ,право при мръсникът който я бяше отмъкнал с жалкото оправдание "Любов.''

Скоро разбра ,че за пореден път е подценил Жизел Боно. Погледна втренчено, сабята препасана около талията й.

Започна да с рови в съзнанието си ,за откъслечната информация с която разполагаше ,за опонента си.Един ловец отделяше необходимото време ,да опознае навиците ,силата и слабостите на своята пляча. Успя да си спомни само,че баща му се казваше Тристан Мантън ,че е незаконно-роден син на благородник и поетеса,която преди да му стане метреса е била камериерка в дома.Жизел излъчваше аристокрация дори от походката си, говореше с лек акцент върху френския си,който издаваше смесената й кръв.Но тя беше сочна награда.Истински трофей за ловецът.По непоклатимото си отрицание ,на всякакви наложени норми и обществени нагласи ,тя спадаше към всичко друго , но не и към групата,на типичните французойки със синя кръв,а и тази сабя около кръста й...Имаше склонност към мъжките игри на терена, но нямаше съмнение,че имаше склонност и към други неща.

Слюнката му потече, при фантазията за Жизел ,по ефирна нощница или ,дори чисто гола, под тялото на онзи Рене.

Разтърси глава ,за да се отърси от картита в съзнанието и напрегна зрението си,за да фокусира сиуета й в тъмнината . Запомни вратата , през която мина и се промъкна ,като крадец по дире й. Тя стигна до дълго стълбище ,и неусетно се изгуби от погледа му.

След като това се слъчи ,той се отърси от неприличните мисли за нея, и се огледа в тъмнината ,дебнейки подробност и детайли които да го опътят и през деня .Нямаше слуги. Това щеше да му помогне в залавянето. Слугите ,означаваха допълнителни очи от които да се крие.Ако Жизел и Рене, бяха дивечът, Версяй беше златната клетка .Оставаше да примами бавно но сигурно.

    Луи отиде до бюрото си ,и огледа от глава до пети, мъжът пред себе си. Тобиас Маринери , трябваше да изиграе най-трудната роля в този план. Той трябваше ,да влезе във Версайският дворец ,и да спечели доверието на Мария Антоанета.Коя беше жената зад властта във Франция? Коя сила я беше накарала да бъде защитник на Жизел и Рене? Какво печелише от всичко това и каква беше историята й ? Никой не прави нещо толкова драстично без причина, но най-неочакваните отгови,отваряха и вратите на най-добре пазената съкровищница.

"Още преди да пристигне, Мария-Антоанета има врагове – противниците на съюза между Австрия и Франция и фаворизираната от Луи ХV Мадам Помпадур. Колко от тези врагове бяха достижими?Колко от тях , бяха готови да рискуват живота си,за да я свалят от власт, и кои бяха опитали?''

Скандалът обичаше скандал , а този свързан с Мария- Антоанета,беше ясен като бял ден,на всеки с малко повече познанства :Появата й развихря ксенофобията във френския кралски двор.

"...още повече, че едната й баба е германка, а другата – полякиня. ''

Хората говорят . Мълвата се предаваше от уста на уста.Достатъчно беше,да се разходиш в някой селски район ,и да се слееш с тълпата.

"Задачата й се усложнява от факта, че тя трябва да роди наследник на трона. Но цели седем години Мария Антоанета остава девствена, защото бракът не е консумиран. '"

''Още от първата брачна нощ двамата са наблюдавани от десетки очи. Във Версай няма тайни какво се случва в кралската спалня. Ако се случваше нещо, отдавна да имахме наследник на короната...''

"Девствената владетелка.''

Луи имаше чувството,че главата му ще се пръсне от болка. Какъвто и да беше случаят с историята на кралицата, Жизел се ползваше с протекцията която дава,ролята на нейна придворна дама.

Колкото и силна,да беше на пръв поглед Мария Антоанета, един владетел никога не е по-силен от най-коравосърдечният си враг.

-Каква е заръката ви ,уважаеми? - Тобиас все още седеше кротко пред него, и с ръце нервно прибрани зад гърба ,очакваше заповед.

-Искам ,да се сближиш с членовете на дворът на Версай, достатъчно за да ги наблюдаваме. Трябват ми имена.Имена на враговете им. Искам да спечелиш доверие ,а ако е необходимо и сърцето на някоя прислужница.Трябва ми карта на замъка и подземията. Ще ми докладваш за кореспонденции и ще ми помогнеш ,да преудолея стражата. Използвай мозъкът си ,сърцето си, мускулите си - Каквато и да е цената,за да организираме нападението.