Мъглата се   беше  вдигнала ,и  утрото  беше  просветнало, Жизел  захвърли  поредната  купчина исма върху бюрото  . Нямаше вест,от   пратеникът  им. Тя се разкъсваше   между  тревогата ,да не  му се  е случило  нещо и облекчението ,че е  възможно  наемниците  на виконтът ,да са се отказали и ,да не се  налага  нищо да бъде докладвано.

Рене  я наблюдаваше с  интерес. На трийсет и три  ,той беше строен,мускулест и  излъчваше сигурност ,безоасност и грижа. Имаше леко-забележим  белег на  темето  си,за който Жизел още имаще хиляда въпроси.Ако тази любов  беше лудост, то  той  беше  нейният  разсъдък.

Откакто  бяха  дошли във Весай ,тя   не спираше  да работи  упорито ,  както в градината така   и  в опитите си,да  превърне убжището  им в дом.Балансираше  отговорностите си  на придворна   дама ,с тренировките   на бойното поле с Рене.

-Още нямаме вести ,отностно опасността  и наемниците...

-Това   се опитвах  ,да ти  кажа току що. Ще замина лично, и ще  се опитам да разбера  каква опасност  идва към  нас,от  първа ръка,искаш  ли да дойдеш  с  мен?

-Ще дойда,ако  ми позволиш да  съм до теб като равна ,а не  да  ме пазиш  като роза  ,под стъклен похлупак. Искам да разпитвам за  информация заедно с теб,този  риск  е  надвиснал над двама  ни,заедно сме в  това.

-А ти ,достатъчно  уверен  ли си  да  използваш шпага или  пистолет?

-Да.Ти  ме обучи,а и сама се упражнявах.Знаеш,че  не мога да седя  на едно  място когато има тревога.

Тя копнеееше  да върши  нещо  полезно,което да я разсее  от  чакането.

-Не мога да повярвам ,че  баща ти е щял да те омъжи за онова прасе!

-Баща ми  е имал нужда от парите ,а виконтът от  съпруга която да  прикрива   грозната  му същност и  поведение,пред  обществото. И  междувременно ,са сключили сделката зад гърба ми, да ме омъжат.

-Не  и този път ,но може би някой ден...Добре. Ще  дойдеш с мен и ще  помагаш,пълноправно.Ти пазиш  много информация и за баща си  и за виконта,която  ще  ни е  полезна  в изграждането  на  щит.

Жизел си отдъхна. Рене  осъзнаваше опасността , но се отнасяще с нея  като с равна,много  по-допбре отколкото всеки  друг и виждаше  отвъд  физическите й  прелести.Може  бо  беше така,защото си спомняше   времето на  война,или просто  тук  говореше Любовта.

-Значи  мислиш ,че съм умна така ли ? 

Може  би накрая ,щеше да е полезна както за  неговото  сасяване ,така  и интелектът и  познанията й ,щяха да  са  от полза и за Мария Антоанета.

-Също така си способна ,упорита , своеволна ,импулсивна и истински ме влудяваш  понякога ,но  да много умна и  много те обичам.

-Докато  сме там ,трябва да  разберем каквото  можем за  нападението  срещу краля   и кралицата ,стига само  никой да не разбира,ние  кои сме.

-Ние ли ? Ние  сме ''Хроникьорите на короната''.

След,като се погрижиха за дребните подробности и временните си самоличнисти,за  пътуването Жизел и Рене потеглиха на своята мисия.