Не си спомням как, но някак си се бях озовала в банята на апартамента, който делях с Райдър. Целият шок от това, което бях извършила в небостъргача беше завладял съзнанието ми и не бях способна да мисля трезво. Рядко се случваше да се поддам на емоциите си и често всичко водеше до фатален край.

С треперещи ръце се отървах от накъсания от ноктите на Стейси суичер, за да го захвърля в другия край на малката баня.

Макар и да се стараех да не се поглеждам в огледалото, трябваше да го направя. Ужасих се от гледката. Ръцете ми бяха надрани и червени следи все още ясно си личаха по кожата ми. По лицето ми се стичаха няколко струйки кръв от успешните удари на Стейси, а косата ми не приличаше на нищо, което е подходящо за гледане. Скулата под едното ми око беше подута.

Чувствах се и изглеждах като пълен боклук.

Несръчно завъртях кранчето на мивката, за да потече студената крадена вода от градовете. Исках колкото се можеше по-бързо да се отърва от засъхналата кръв по тялото си. Започнах да разтърквам дланите си със сапун, но се нуждаех от повече. След няколко секунди просто пъхнах глава под чучура и усетих как ледената течност мокреше главата ми и по врата ми се стичаше навсякъде. Разхлаждащо чувство ме заля. Надявах се, че щеше да може да ме успокои.

Искаше ми се да остана така завинаги.

Скоро бях заела странна отпусната поза, при която половината ми тяло буквално се беше излегнало вътре в мивката. Лактите ми бяха единствените, които ме подпираха и ме държаха на крака. Сигурна бях, че пода под мен беше мокър от подгизналите ми дрехи.

Не помня колко време стоях така, но се наложи да се изправя, когато някой силно тръшна външната врата и тежки стъпки се насочиха към мен. Не беше нужно да се обръщам, за да разбера кой беше това.

-Ариана!-започна Райдър ужасено и ядосано едновременно. Усетих как ме хвана за ръката и без проблеми успя да ме извърти към себе си. Не го погледнах в очите, но ясно знаех какво изразяваха.-Какво се е случило?!

Тъй като не му отговорих веднага, той се пресегна и спря все още течащата вода, след което умело прихвана брадичката ми, за да се съсредоточа върху разговора ни. Докосването беше леко, но и настоятелно.

-Ще ми отговориш ли защо си се била със Стейси?-продължи той.-Кажи ми веднага!

Нямаше смисъл да се противя. Нищо не убягваше на Райдър Никсън.

-Не съм виновна, предизвика ме.-отвърнах.-А и тя си го заслужаваше.

Сама се изненадах от думите си. Допреди няколко минути бях смятала боя за нещо грешно, а сега спокойно бях изрекла, че някой си е заслужавал да бъде пребит.

Съзнанието ми беше страшно раздвоено.

-Ариана, Стейси е със счупен нос и сътресение! Замисли се!

Поклатих глава, присвивайки очи. Не очаквах да каже това. Не очаквах, че ще бъде на нейна страна.

-Защитаваш ли я?-попитах изненадано.

Райдър врътна очи сякаш бях някое малко дете, което е твърде невръстно, за да разбере истината. Не разбирах защо реагираше по този начин. Мислех, че беше свикнал да вижда насилие.

-Не, просто ти казвам, че не искам да се превръщаш в чудовище като нея! Като нас!-почти извика Райдър и тотално отслаби и последните ми психически сили.-Ти не си такава!

Беше прав. Толкова прав. Днес с нищо не се различавах от нея. Държах се точно като нея и вършех същите неща. Аз бях нападнала човек и то за отмъщение. С нищо не бях по-добра от Стейси.

За втори път в живота си си позволявах да се поддам на разрушителните емоции в себе си. И за втори път това се случваше пред Райдър. Не можех да издържа повече. Страхът, разочарованието, объркването избълваха като дълго заспал вулкан и излязоха наяве като сълзи и неспирно хлипане.

Винаги се бях чувствала слаба като плача. Да показвам емоциите си беше грешно в моя свят. Но сега просто не можех да се сдържа.

Сигурно отстрани приличах на нищожество. Изцапаното ми мокро тяло и струиките вода, сълзи и кръв, които се смесваха, докато се стичаха по бузите ми изобщо не ми придаваха лицеприятен вид. Физиономията ми беше измъчена и болезнена за гледане. Цялата се тресях и краката ми ме напускаха.

Образът на Райдър пред мен беше премрежен от множеството горчиви сълзи, които сякаш нямаха намерение да спират. Не се нуждаех от добро зрение обаче, за да да усетя как вече познатите силни ръце ме обгъщаха и ме придърпваха към себе си. Не се възпротивих, нуждаех се от това.

Главата ми се опря на муслулестите му гърди и топлината на тялото му се вля в мен. Въпреки че продължавах да роня сълзи и да се самосъжалявам в обятията му, той не ме пусна. Напротив, притисна ме още повече в опит да ме успокои.

След малко той мръдна леко настрани. Просто се отпусна по стената и седна на морките счупени плочки, а аз го последвах. Ръцете му се бях вкопчили в мен.

-Н-не...искам.-повтарях, борейки се със себе си. Не знаех всъщност какво исках да кажа.-Не мога!

-Шшт.-тихо ми приказваше. Брадичката му беше на главата ми, докато аз се гушех в тялото му.

И докато просто стояхме насред стара баня в прегръдка, осъзнах нещо, което Райдър ми беше казал.

Наистина не бяхме толкова различни. Границите между Здрава и Болен се губеха в този момент. И двамата бяхме еднакво наранени и объркани от живота. И двамата бяхме чувствителни колкото и да се правехме на силни. И двамата бяхме хора.

Неясно как, но предръдката ми помагаше. Макар и сълзите все още да излизаха, вече не се държах толкова истерично. Биенето на сърцето ми се сливаше с това на Райдър, който продължаваше да не ме пуска.

Скоро единственият звук около нас беше дишането ни. Спокойно равномерно дишане. Можех да остана гушната така като бебе цяла вечност. Невероятно беше как Райдър беше успял да ме накара да се почувствам по-добре за толкова кратко време и то само с една прегръдка. Връзката между нас наистина беше повече от силна.

Вече трябваше да си призная пред самата себе си.

Аз бях влюбена в Болен.

-Райдър...-промърморих за първи път. Гласът ми звучеше изтощено. Насилих се да вдигна глава нагоре към него и веднага срещнах сините му очи. Мислех си, че ще изглежда леко раздразнен, но не. Той ме гледаше нежно. В последните дни се държеше студено, но винаги беше до мен в трудни моменти като този. Дори и да ми се сърдеше, сега не си личеше.-...Какво ми става?

Той знаеше за какво говорех-за държанието си. Вършех толкова много грешни неща напоследък.

-Просто се променяш. Ставаш независима.-отвърна ми той.

-Това добре ли е?

-Зависи на чия страна си.-каза, подсмихвайки се.

Бяхме толкова близко един до друг. Отдалеч сигурно си личеше колко много и двамата искаме да се целунем, но никой от нас не смееше да направи първата крачка. Затворих очи за миг и после пак ги отворих, събирайки кураж да извърша това, което снощи не бях успяла да направя, докато Райдър спеше.

Наклоних съвсем бавно глава към него, а той не се отдръпна. Челата ни вече се докосваха и...

-Райдър!-провикна се въодушевено някой иззад входната врата и затропа силно.-Райдър!

Двамата с Райдър се надигнахме от пода видимо недоволни от прекъсването, но ни беше ясно, че се случваше нещо спешно. Аз останах в банята, докато мъжът, към когото очевидно имах дълбоки чувства, отвори вратата и чрез отражението в огледалото видях, че при нас беше дошъл Спайкс. Косата му стърчеше като бодли на таралеж, а стойката му беше такава все едно беше бягал през цялото време до тук.

Личните ми опасения бяха, че може идват за мен, за да ме накажат заради боя ми със Стейси, но за хиляден път си напомних, че вече не се намирах в обществото на Здравите.

Тук няма правила, нито наказания.-успокоих се мислено.

-Бързо идвай!-започна Спайкс задъхано.-Трябва да видиш това!

-Какво има?-попита Райдър и се опита да се държи нормално. Нямаше да се издаде, че между него и мен едва не се беше случило нещо преди няколко секунди.-Всичко наред ли е?

-Създателят.-отвърна му.-За първи път се включва откакто бунтът навсякъде се случи. Сузана успя да се добере до изявлението, което в момента се излъчва навсякъде, където има екрани.

Веднага забравих за случката в банята и се върнах се към реалността. Сърцето ми заби силно при споменаването на Създателя. През живота си го бях виждала да прави изявления само три пъти. Два от тях бяха за Празникът на победата, при който всяка година чествахме създаването на системата и разделянето на хората на Здрави и Болни.

Никога нямаше да се включи, ако не беше нещо важно.

-Тогава да вървим.-каза Райдър, но чак след малко осъзнах, че говореше на мен, а не на Спайкс.

Измъкнах се от банята тихо, а Спайкс се изненада да ме види в този вид. Нуждаех се от лекарска помощ и ново облекло, но сега не беше момента.

-Леле. Наистина слуховете, че си се била със Стейси за верни.-изуми се Спайкс, а аз просто потърсих погледа на Райдър за подкрепа. И я получих. Но тъмнокожия приятел забеляза това.-Ей, да не би да прекъсвам нещо между вас двамата?

Преглътнах, осъзнавайки колко лесно разгадаема бях от всички.

-Да вървим.-заявих с лек треперещ глас.

Тримата напуснахме апартамента. Докато слизахме, забелязах, че и другите бързо се движеха надолу по стълбите, а по улиците хора от всички страни се стичаха да видят изявлението на Създателя.

-В централата ли отиваме?-попитах Спайкс, а той поклати глава отрицателно.

-Не, това трябва да се види от всички, повярвай ми.

Скоро разбрах, че отивахме в небостъргача. Внезапно ме заляха спомените за окървавената по моя вина Стейси, но сега от нея нямаше и следа. За разлика от това пък, пръските кръв все още си стояха пропити в земята.

Всички се опитваха да минат колкото се можеше по-напред, но беше невъзможно. Анархистите бяха прекалено много.

-Път, минават водачи!-развика се Спайкс и започна да си проправя умело път през тъплата. Очевидно водачите на Анархистите от всички райони се ползваха с някои привилегии тук. Естествено, в нашата малка групичка, Райдър беше единствения водач. Аз не представлявах нищо.

Усетих как докато вървяхме Райдър ме хвана за ръката. Знаех, че го правеше само за да не се изгубя, но все пак по мен премина електричество, което ме накара да изтръпна.

След още малко блъскане, тримата със Спайкс и Райдър се добрахме до голям плосък черен екран. Приличаше на телевизор, но от Старото време. Не беше ясно как всички щяха да могат да видят каквото и да било от това нещо в огромното помещение, но се надявах поне да чуват.

Спайкс включи камерата, която го съпровождаше постоянно и я насочи първо към тъплата, а после и към екрана.

-Защо записваш всичко?-попитах. Не го правеше за първи път.

-След години моите записи ще са безценни.-отвърна ми той, гледайки през обектива.-Бъдещите поколения заслужават да знаят какво се е случило в миналото. Поне те трябва да имат ясна представа.

Около нас бяха другите водачи, но сред тях не беше Стейси. Сузана стоеше в другия край и забелязах, че ме изгледа щом се появих с Райдър.

Нямаше време да отвръщам на погледа й, защото от стария телевизор се чу познатото ми пукване и на екрана се появи образът на Създателя.

Отново, както и по време на останалите три включвания на живо, той беше застанал пред бяла стена, а главата му беше с черна качулка, която хвърляше дълбока сянка на лицето му. Никога не се показваше от съображения за сигурност. Държеше ръцете си пред себе си като почукваше леко ноктите си едни в други.

-Включвам се с жизненоважно за човечеството изявление.-започна той. Гласът му беше плътен и дълбок.-За първи път от стотици години насам се появява срив в нашата система и съм дълбоко притеснен от случващото се в градовете през последните седмици. Правим всичко възможно, за да възстановим предишния ред в нашия свят, но е повече от ясно, че това няма как да стане, докато клинично Болни се разхождат свободно навън.

-Копеле!-изкрещя нечии мъжки глас от задните редици и очевидно се опита да хвърли нещо по екрана, но беше успешно спрян.

Създателят продължи:

-Обръщам се към всички Анархисти, които в момента със сигурност гледат това. Искам да ви предупредя, че вие никога няма да спечелите. Ако не искате всички да пострадате, желая лидерът ви да се предаде. Тъй като не бива човечеството отново да е в опасност от изчезване, не искам да предизвиквам повторен геноцит. Искам само и единствено лидера на Анархистите и всички останали ще бъдат оставени живи, макар и под строг контрол. Мисля, че тя знае, че става дума за нея... Сузана Файър-първата Болна, успяла да се измъкне без наказание. Ако не се предадеш до определено време, бъди сигурна, че ще се наложи да предприема други мерки. Всички Болни из градовете ще бъдат унищожени, а всички останали Анархисти, които се крият ще бъдат намерени и ще е твърде късно за милост.

Създателят искаше Сузана. Той искаше майка ми.

-А сега се обръщам и към всички Здрави! Искам всеки един здравомислещ човек, на когото през годините съм доказал, че системата е правилния начин на живот, да се надигне и да се защити! Борете се за нормите и правилата! Ако имате каквато и да е информация, моля да ни уведомите. Ще ви бъдем благодарни!

Веднага след това екрана стана черен отново, а навсякъде около мен се надигнаха бойни викове.

Вече се затруднявах да стоя права. Думите на Създателя ме бяха шокирали, но това не беше единственото, което ме притесняваше. Не знам как беше успял, но онази преданост, която си бях изградила към него отново се надигна в мен.

Толкова лесно можех да бъда манипулирана...

Все още си подвластна на системата.-казах си наум и се ужасих от собствените си мисли.

---------------------
Страшно съм благодарна за 3К+ преглеждания и #1 във Fantasy! Пращам ви а цялото си сърце много прегръдки и целувки, невероятни сте! Обичам ви! <3

Гласувайте и коментирайте!