Ники звънеше, а в горният край на дисплея видях, че имам и ново съобщение. Отказах разговорът, предполагайки че Ники звъни за да видя какво ми е писал. Лек студен полъх накара прозорецът да се затвори. Навън тихо валеше. Изумих се от факта, че съм спала няколко часа и вече беше почнало да се стъмва навън. Разтърках очи, опитвайки да прогоня съня от лицето си и прочетох съобщението.

"Намерих каквото трябва" - Ники

По-надолу беше изпратил моя снимка от рожден ден, на който бяхме ходили преди година. Косата ми беше отметната на една страна, спускайки се идеално права чак до корема ми, разкривайки голото ми рамо. Носех тъмно червена рокля без презрамки, която прилепваше по твърде слабото ми тяло като втора кожа. Черни сенки покриваха клепачите ми, докато безцветен гланц привличаше погледите върху обемните ми устни. Признавам пред себе си, че заслужавах комплиментите, които получих онзи ден.

Ново съобщение прекъсна мислите ми.

"Стига си се любувала на снимката си и ми отвори вратата!" - Ники

Усмихнах се на прозорливостта му и скочих от леглото. Стъпките на босите ми крака отекваха в тишината докато отивах към входната врата, напомняйки че съм сама у дома. Баща ми беше нощна смяна в болницата, а майка ми на банкет с колегите си.

Отворих и Ники буквално нахълта вътре, бутайки ме леко.

"Иууу! Мокър си!" Оплаках се, забърсвайки влагата от топлата си буза, където ръката му се беше опряла в мен.

"Случват се такива неща когато пет минути чакаш пред вратата да ти отворят, а навън вали." Каза саркастично той, но не беше сърдит. Изглеждаше във ведро настроение.

"Кой те кара да излизаш в дъжда?" Измърморих сънено.

"Съжалявам, но не можах повече да чакам. Имам предизвикателство за теб!" Отвърна той, събувайки обувките си. "И защо не видя телефона си? Писах ти преди двадесет минути."

"Заспала съм. Нищо не съм чула." Обясних и двамата тръгнахме по тъмния коридор към стаята ми.

"Няма значение. Дай си телефона." Нареди ми Ники, сядайки на леглото ми.

"Какво си намислил? Нали няма да продължаваш с това приложение за запознанства?"

Подадох му телефона си и седнах до него, наблюдавайки какво прави. С няколко бързи движения, той влезе във въпросното приложение и започна да попълва информация за мен. Вместо да се ядосам, аз просто въздъхнах и облегнах сънливо глава на рамото на Ники. Подобна близост за нас не беше необичайна.

"Как ти звучи така?" Запита ме Ники, сочейки текста, който започна да въвежда. "Обичам да слушам рок и да се разхождам сред природата."

"Вярно." Казах мързеливо аз.

"Океййй. А това как е?...'Не обичам да ми пречат на свободата.'"

"Абсолютно вярно!" Ухилих се аз. "Ако ще се занимаваш с това, поне пиши нещо по-дълбоко."

"Какво?"

"Напиши, че не съм съгласна да слагат хората под общ знаменател защото всеки е различен." Отвърнах аз и се отпуснах назад, лягайки по гръб с крака все още докосващи пода. "И все още си мокър!" Добавих, усещайки влагата по кожата и дрехите, които се опираха в ръката му до преди секунда.

"Добре. Махам го." Въздъхна Ники и стана да съблече суитшърта си.

Виждала съм тялото му по бански много пъти когато през лятото групово сме ходили на басейн или на море с родителите ни. Двете ни семейства се опознаха добре заради приятелството ни. Един вид им се наложи, търсейки своето дете където е детето на другите. Поверявайки грижата за своето когато е с тяхното.

Надигнах се на лакти, наблюдавайки как мускулите на стройното му тяло се движат докато съблича горнището си. Не беше някой фитнес маниак или нещо такова, но от две години обръщаше сериозно внимание на вида си и правеше разни стягащи упражнения всеки ден.

Гъстата му коса беше късо подстригана, но отгоре беше оставена дълга, затова след като се съблече изглеждаше рошав. Въпреки това изглеждаше изумително привлекатен. Нещо в мен искаше да се протегна и да премахна един кичур от очите му.

"Харесва ли ти гледката?" Закачи ме той и аз извърнах поглед, осъзнавайки че го зяпам. "Признай си, че не бях толкова мокър."

"Комплименти ли си просиш?"

"Не ги ли заслужавам? Виж само." Отвърна гордо Ники и посочи към гърдите си докато стягаше мускулите си там, повдигайки ги леко.

Усмихнах се засрамено и се надигнах да взема телефона си от леглото. Момчешка суета и самохвалство, казах си. Легнах по корем на леглото, разклащайки краката си във въздуха и проучих какво Ники е направил с профила ми. Снимката ми с голото рамо вече красеше интернет пространството с моята информация под нея, кратко представяне за това какво обичам и мразя и оставаше да избера от кой пол се интересувам.

"Пропуснал си да избереш с кой да ме сватосват." Заядох се, без да измествам поглед от телефона си.

"Тогава нека го напишем. Предизвиквам те да активираш профила, който ти създадох!" Каза доволно Ники, мятайки горнището си да съхне на стола и отпусна полуголото си тяло по корем до мен.

"Какво да направя?" Изгледах го учудено. "Защо ми е да го активирам щом няма да го ползвам? Ти си активирай твой профил щом толкова искаш!"

"Няма проблем! Ще активирам, но ако междувременно се влюбиш в някое момче докато ползваш приложението, ще си ми задължена цял живот!"

Дяволита усмивка не слизаше от чаровното му лице на дъх разстояние от мен. Как смее да ме предизвиква да излизам с непознати? Гледах в игривите му очи и в тях нямаше и грам колебание. Той щеше да активира свой профил и щеше да излезе с непозната, която уж е подходяща за него. Избрана от някаква програма и само защото живее наблизо.

"Приемаш ли предизвикателството ми, Ели?...Или се страхуваш, че ще хлътнеш по някой и ще се окажа прав?" Предизвика ме отново той.

"Приемам! Ще видиш, че всичко това е нелепа простотия за наивни и самотни хора." Отсякох аз, знаейки че поредната дивотия на "пакостниците'' е на път. "Трябва да ми казваш всичко за всяка среща за да съм сигурна, че спазваш своята част от уговорката."

"Разбира се, това кога не съм го правил?" Ухили се победоносно Никола и аз почувствах, че съм се предала твърде лесно.

"Ти също! И гледай да не си измисляш недостатъци на горките момчета, с които ще излизаш. Също така искам да бъдеш себе си."

"Разбира се, че ще съм себе си. На който не му допада си е негов проблем." Съгласих се аз и преди да осъзная какво правя, отметнах кичура коса от лицето на Ники.

Бързо дръпнах ръка назад, а симпатичното момче пред мен ме гледаше с изненадан и объркан поглед.

"Извинявай, просто... ме дразнеше...Стоеше пред окото ти и..." Заекнах аз, търсейки думите, които да обяснят това, което подсъзнанието ми беше направило.

"Окото ми?" Засмя се той и аз се присъединих.

Част от неловкото положение, в което попаднах изчезна, но вътрешният ми глас ме запита "Защо го направи, Елица? Защо го зяпаше когато се съблече?" Натиснах го дълбоко някъде в ума ми и го заключих там. Какъвто и да е отговорът на тези въпроси, нищо хубаво няма да излезе от такова мислене.

"Добре, нека сега аз да създам твоя профил." Казах аз, насочвайки разговорът в друга посока.

"Ох, аз вече го направих!" Каза Ники и сърцето ми прескочи един удар. Надигнах се да седна на леглото и скръстих крака под мен.

"Знаех си! Кога?" Казах на по-висок тон аз, опитвайки да не звуча странно, докато вътрешния ми глас се мъчеше да отвори вратата зад която го скрих.

"Като се прибрах днес, преди няколко часа. Исках да разузная малко. Нали не очакваш да те карам да ползаваш приложение, което не е безопасно?" Отговори със сериозен тон Никола.

"О, о-окей!" Погледнах надолу аз, прикривайки успокоението си.

"Значи това е...Правим го?" Възкликна той.

Съзнавайки, че няма връщане назад, поклатих положително глава. "Да, правим го!"

"Добре, нека ги активираме заедно." Усмихна се Ники и също се изправи в седнало положение пред мен, скръствайки крака. Извади телефона си от задния джоб на дънките си и след няколко движения протегна ръка напред, показвайки ми дисплея си. Лилав бутон с надпис "Намери идеалната половинка" очакваше да бъде натиснат. Аз набързо намерих къде е моят такъв бутон и доближих мобилния си до този на Ники.

"На три?" Погледна ме въпросително той и аз кимнах удобрително. "Три, две...едно!" Каза той и заедно натиснахме бутоните. Ухилихме се един на друг след създаването на новата си лудория и се вгледахме в телефоните си.

"Търси половинката" Отбелязах аз, гледайки как приложението изчислява нещо. След няколко мига бях изумена от това, което се появи на екрана. "Не може да бъде!" Викнах и погледнах към Ники, който също изглеждаше учуден.

Протегнах ръката си, показвайки му "идеалната половинка" според приложението и Никола направи същото.

"Не може да бъде!" едновременно възкликнахме. На телефона му беше красиво русо момиче с червена рокля, показваща голото й рамо...А на моя беше високо и стройно момче с широки тъмно сини дънки, без горнище, с пронизващите очи на Ники, които се усмихваха игриво.

Точно като на някакъв филм на ужасите, светкавица озари стаята ми, последвана от гръм, който прекъсна мълчанието ни и двамата се разсмяхме. Ники махна с ръка сякаш да изгони някаква мисъл.

"Нее, това е някакво объркване!" Усмихна се неловко той.

"Щом казваш. Ти вярваш на това приложение. Казах ти, че е нелепо!" Отвърнах аз. "Нека опитаме пак."

"Добре. Давай!" Съгласи се Никола и след няколко секунди го чух да изсвирва с уста, удобрително. "Ето я!" Каза той и показа чаровна блондина, усмихваща се от телефона му.

"Да...Ето." Отвърнах замислено, показвайки му снимка на телефона ми на тъмнокосо момче с тениска на любима моя група.

Той кимна положително, но няколко бръчки на челото му ме накараха да се замисля дали наистина удобрява моята "идеална половинка".

Любопитна кой още "Избери ме" смята за подходящ, скролнах надолу и за пореден път останах без думи. Червенокосо момиче с татуирана сълза на бузата ме гледаше от една снимка. След още две тъмнокоси момчета беше още едно момиче с дълга до кръста черна коса, черни дрехи и контрастираща на тях бледа кожа.

"Тук нещо не е наред." Измърморих аз под носът си.

"Какво не е наред? Очите му са твърде зелени?" Пошегува се Никола, надвесвайки се заедно с мен над телефона ми. "Ооохо хо! Момичета! Не знаех, че си падаш по такива неща." Ухили ми се той.

"Много смешно...грешка е! Сигурно съм пропуснала да отбележа от кой пол се интересувам." Бутнах го аз. " Оправи го!"

"Няма!"

"Няма? Шегуваш ли се? Ти защо не излизаш с мъже?" Възпротивих се. Не би било честно, ако аз ходя на такива срещи, а той само се забавлява с някакви блондинки с перфектни тела и маникюри, правени в салон за красота.

"Ще излизам и с тях, ако ти излизаш и с момичета." Каза накрая Ники.

Познава ме дяволски добре и знае, че рядко отказвам предизвикателство. Точно затова сега ме "пече на бавен огън", знаейки колко ще се забавлява после за моя сметка. Аз пък знам колко суетен е той.

"Добре. Ще излизам и с тях, но при едно условие." Отрязах аз, отказвайки да се дам така лесно.

"Окей, какво е то?" Отвърна сериозно Ники и ме прониза с кристално сините си очи.

"Ще излизаме с първия, който "Избери ме" ни предложи. Нямаме право да отхвърляме и да отиваме на следващия." Казах, надявайки се на късмета си. Дано не ми се падат момичета първи. Дано изобщо не ми се налага да излизам втори път с някого.

"Дадено! Нямам проблем с това. Те момчетата бързо ще приключват срещите си с мен." - Ухили се победоносно Никола. "Ти Ели, от друга страна...може да имаш проблеми с разкарването на разни мадами."

"Какво трябва да значи това?" Зяпнах аз срещу него в неведение.

"Нищо. Просто не си за изпускане!" Смигна ми Ники самодоволно и аз го замерих с възглавницата си, която той с лекота избегна и остави да падне на лилавия килим. "Може ли да добавя още едно условие?" Попита Ники, но усмивката му беше изчезнала. Кимнах, нетърпелива да разбера причината за внезапната промяна в него.

"Ако видим, че нещо не е наред на срещата или в половинката на другия - имаме право да се намесим както намерим за добре." Почти заповяда Никола, очите му вперени строго в мен.

"Хмм, съгласна съм." Отвърнах, озадачена от сериозността му. Дано само да не е намислил нещо. "Това ще са правилата на срещите ни". Заключих аз.

"Да, хайде сега да им пратим съобщение и да се уговорим нещо конкретно. Училището свърши и имаме цялата свобода на света." Каза Ники като видимо се отпусна, доволен от отговора ми и насочи вниманието си към мобилния си.

Знаеш защо приложението избра теб и Ники първия път, знаеш и защо той реагира така на втория ти вариант за идеална половинка, както и защо поиска последното правило! - обади се гласът в мен.

"Шшшттт!" смъмрих го аз и прехапах долната си устна за да не кажа нещо повече. Нищо хубаво няма да излезе от подобни мисли! - Повторих си аз. "И нека експериментът да започне!" Тържествено обявих аз.