На някой случайно да му се чете нова глава на "По средата на леда"?

Ако искате да подкрепите историята, можете да го направите като гласувате и/или оставите коментар. Подкрепата Ви значи много за мен! ❤️

Приятно четене!

Облякох първите попаднали пред очите ми дрехи, минах набързо през банята и обилно наплясках лицето си с фон дьо тен. При положение, че дневната ми рутина принципно включваше душ и четка за коса, спокойно можех да счета допълнителните си усилия за увъртане. Огледах се за пореден път из стаята с надеждата да открия нещо, което бях пропуснала и щеше да ми спечели още малко време. Колкото и да се въртях обаче, истината беше, че нямаше как да отлагам повече.

Щях бързо да отлепя лепенката и да кажа на Мартин, че излизам. Запътих се с бавни стъпки към кухнята, репетирайки мислено речта си. Все пак непознатият ми съквартирант не беше дошъл, за да ме изяде, а точно обратното. През последните три дни бяхме говорили служебно броени пъти. Бяхме съвършено любезни един с друг, но усещах недоволно клокочеща енергия да извира от него.

Мартин беше подпрял гръб върху кухненския плот и човъркаше нещо в телефона си, докато надигаше чаша с кафе. Усмихнах се криво, когато осъзнах, че сцената ми напомняше на денят, в който дойде той. Аз правех същото, докато избягвах втренчените погледи на Силма. Е, тогава още не се криех в стаята си, а свободно разполагах с апартамента си, но всъщност изборът си беше мой. Мартин изглеждаше толкова съсредоточен, че първоначално не ме забеляза. Или поне така си мислех, докато не заговори и не ми изкара ангелите.

- Добро утро, направил съм кафе. Не знам как го пиеш, така че ще трябва да се обслужиш сама.

- Благодаря ти, наистина мило от твоя страна, но ще излизам.

Думите ми явно привлякоха вниманието му, защото най-накрая вдигна очи от телефона и ме изгледа от главата до петите. Явно му беше лош навик, с който караше хората да се чувстват неудобно. Завърши щателната си проверка с ленива усмивка, която дразнещо повдигна лявото ъгълче на устата му.

- Супер, малко въздух ще ни се отрази добре. Къде ще ходим?

- Всъщност ще излизам с една приятелка и няма нужда да се притесняваш. Почини си – започнах с блага усмивка, която завърши с нещо като озъбване заради следващите му думи.

- Знаеш, че съм тук, за да не те изпускам от поглед, нали? Макар че в последните дни обмислях да изрежа дупки в стената, за да проверявам от време на време дали си жива – намигна ми все така усмихнато.

- Няма да съм сама, със сестрата на Силма ще ходим да пазаруваме.

- Ами не е начинът, по който бих искал да прекарам следобеда си, но какво пък – изпи последната глътка кафе от чашата си и се протегна, за да я остави в мивката. - Ще си взема документите и може да тръгваме.

- Май не ме разбра, това ще бъде женско излизане. Пак казвам, няма да съм сама, така че...

- Да, ще си с друго момиче, което ще бъде също толкова лесно за натупване, колкото си била и ти.

- Мнението ти за жените е направо потресаващо, да знаеш, но разбирам, че си дал обещание. Ще си взема лютивия спрей и телефонът винаги ще ми е под ръка, така че да не съм беззащитна.

- Супер, значи ще можеш да пазиш и мен.

- Ще пазаруваме бельо и ще си говорим по женски. Наистина смятам, че не би се чувствал комфортно там – започвах да се наежвам и несъзнателно да повишавам тон.

- Шегуваш ли се? Бельо? Точно този довод ли реши да използваш, за да ме разкараш?

- Мартине...

- Нека си спестим време, защото мразя да закъснявам. Ушите ми отдавна са дефлорирани, така че каквото и да си приказвате, няма да ме изненадате, а гледката ще се окаже приятна. Идвам, точка по въпроса. Обувай си ботушите, принцесо, взимам си документите и съм готов.

↜ ❄ ↝

Беше изключително наложително да си напомня, че бях пацифист и държах на приятелите си повече, отколкото на белия си дроб. За да бъда обективна, трябваше да спомена, че Мартин чакаше пристигането на Кали, застанал кротко до мен на тротоара. Не правеше нито мизерии, нито дори да ме заговаряше. За да съм честна обаче, не можех да премълча, че дори начинът, по който дишаше, ме дразнеше до безобразие.

Той беше от онзи определен тип зевзеци, които хем приемаха нещата сериозно, хем ги изкарваха на шега. В училище определено е бил клоунът на класа. Веселяшкият му характер го беше разглезил, защото изглеждаше свикнал хората да го харесват. Сякаш същото очакваше от мен и в няколко редки мига успях да забележа колко го дразнеше, че тук удряше на камък. Хладната ми любезност явно не криеше достатъчно добре истинските ми чувства, така че и той също усещаше инстинктивната антипатия от моя страна.

Мисълта ми беше прекъсната от тропота на женски токчета. Имаше нещо в този звук, което караше дори жените да обръщат глави, за да видят кой се приближава. Увереният ритъм на стъпките, който просто крещеше „Светът е мой и го знам", някак задължаваше невинните минувачи да проследят походката с поглед.

Първата ми реакция, когато видях Кали, беше да примигна. Всичката къдрава, катранено черна коса, полюшваща се около лицето ѝ, ми напомни за принцеса Ваяна*. Очаквах всеки момент Мауи** да излезе и да запее, размахвайки бодро куката си и изтръпнах вътрешно. Мразех мюзикълите, но сега не му беше времето да мисля за тях.

Бях виждала снимки на Косара и досега мислех, че двете със Силма въобще не си приличат. Всъщност имаше доста сходства, които обаче не можех да назова. Може би присъствието? Самото усещане, което носеха и двете?

Яркосините ѝ очи се забиха усмихнато в мен, докато Кали забърза крачка. Очаквах да протегне ръка, за да се здрависаме, затова бавно повдигнах моята. Ставите ми изстенаха в тих протест, защото през последните дни свикнах да седя неподвижно и да се ослушвам. И в следващия момент тя просто ме помете. Тялото ѝ се разби в моето, докато малките ѝ длани ме придърпваха към нея. Стисна ме в толкова силна прегръдка, че всяка синина, която докосваше, се активира болезнено. След секунди топлотата на жеста ѝ толкова ми напомни на Силма, че измести всяка болежка.

- Моля те, кажи ми, че си Ади! Виждала съм снимки, но на тях ми се струваше, че си по-височка. Макар че до Силма всички изглеждат като гиганти – отново примигнах, защото видението пред мен не спираше да бъбри и ми трябваше секунда, за да схвана ситуацията. По това определено се различаваше от сестра си. Силма говореше толкова свободно само с мен и Бети. През останалото време предпочиташе да мълчи като темерут. - Ако не беше толкова чаровна, Сил сигурно щеше да ми прилича на гном, но за щастие е взела от семейните гени и мяза на джудженце. Или хайде да бъдем щедри, на елфче, на феичка. - Отдръпна се от мен, пое дълбоко дъх и ме огледа критично. - Тюх, ти си.

- Да, аз съм аз – поклатих глава и свих рамене на развеселената усмивка, с която посрещна думите ми.

- Да, всеки си е всеки. Силма ми е казвала, че ти си умницата в отбора им, така че ще приема, че съм ти дошла малко в повече. Не се притеснявай, обикновено действам така на хората, но след време свикват, защото съм готина.

- Права си, вече те харесвам - искрено се засмях, което накара Кали да се ухили още повече. - А и съм била почти свидетел как сестра ти се опитва да черпи смрадливка с вино, така че съм горе - долу наясно на какво е способно семейството ви.

- Мисля, че после искам да чуя историята, но сега ми е по-интересно кой е онзи сладур? Гледа ни като атракция, така че май трябва да е Мартин, нали?

Обърнах се да проследя погледа ѝ, който открито зяпаше нежелания ми съквартирант. Одобрението, което се четеше в очите ѝ леко ме подразни, но прехапах език и отново се завъртях с лице към нея.

- Силма добре те е подготвила.

- Разбира се, аз съм по-голямата ѝ сестра все пак. Пред кака се споделя като пред свещеник – отговори усмихнато и тръгна към Мартин. - Здравей, аз съм Кали, сестрата на Силма.

- Здравей, веднага бих познал. Не си приличате, но имате обща харизма. Мартин, приятно ми е.

Той пое подадената към него ръка, но вместо да се здрависа с Кали, вдигна дланта ѝ до устните си. Завъртях очи, когато положи нежна целувка малко под китката ѝ. За нейна чест, сестрата на Силма просто се засмя и поклати глава.

- И на мен, ласкателю, благодаря ти.

- Женкар – измърморих тихо под нос, явно достатъчно силно, за да чуят и останалите. В мое оправдание, наистина се опитах да го кажа тихо.

- Моля? - попита Кали

- Нищо, нищо – заклатих глава като лунатик с изчервени бузи.

- Не, аз ти благодаря, Кали. Успях да си извадя някои изводи.

- Да питам ли за какво става дума? - тя погледна неделикатно към мен и повдигна вежди.

- Не – Мартин кимна, противоречейки на думата, която излезе от устата му в същия момент. - Къде ще ходим?

- Първо, виждам ви и разбирам, че говорите за мен – скръстих ръце пред гърдите си и адресирах следващото си изречение само към Мартин. - И второ... Това е женско излизане.

- Уф, съжалявам, красавецо, но тя е права. Може да вървиш с нас до магазина, но после ще седнеш в кафенето отсреща. Правят страхотно еспресо.

- Май си помислила за всичко, а?

- Разбира се, това ми е в природата – намигна му в края на изречението и като промуши лакът през моя, тръгна надолу по улицата, без да изчака отговора му.

↜ ❄ ↝

- Колко време ще ги зяпаш тия гащи, преди да ме посветиш в драмата?

Сепнах се от въпроса на Кали и пуснах дантелените бикини като попарена.

- Каква драма? - попитах малко по-остро, отколкото ми се искаше.

- Спокойно момиче, прибери ноктите. Няма да питам за синините ти, докато сама не пожелаеш да ми кажеш. Обаче в темата за Мартин ще си заровя носа и още как. Какво се случва там?

- Той прави услуга на Калин и ме пази, докато не намерим човекът, който ме нападна – свих рамене уж нехайно и посегнах към един розов сутиен. - Гаджето на Силма прие за своя мисия да ми намери бавачка и не можах да се измъкна в общи линии, защото не исках да намесвам полицията.

Или иначе казано, един конкретен човек, който работеше там. Знаех, че безупречната му репутация пред обществото му гарантираше, че никой не би повярвал какво се случваше зад затворени врати. Цялото упражнение щеше да бъде безсмислено.

- Изобщо не ми се прави на ударена, защото усещам напрежението – Кали наложи чашките на бял сатенен корсет под гърдите си и раздвижи палаво вежди в моя посока.

- Напрежение?

- Мхм.

- Ако се държа под напрежение, то е заради инцидента.

- Явно нищо няма да изкопча сега. Няма проблем, следващият път. Какво ще кажеш за това? Да го пробвам ли? - завъртя се пред огледалото, държейки корсета върху съблазнителните си форми.

- Да, определено ще замажеш гафа със сифилиса.

Заради ахването на продавачката усетих колко грешно прозвуча това, но преди да се поправя, Кали се засмя и махна с ръка. Погледна ме пакостливо и продължи да говори по-високо от необходимото.

- Оооо, имала съм и по-сериозни изцепки. Когато бях бременна, мъжът ми беше в командировка и си пращахме палави снимки по Месинджър***. Неговите инициали са МР, а на брат му – ЛР, та се обърках и без да искам изпратих снимката на грешния брат. Добре поне, че коремът ми беше голям и скриваше основното.

Прихнах невярващо насреща ѝ. Каквото и да се канех да ѝ отговоря, беше заседнало някъде из гърлото ми и оттам излезе само писклив кикот.

- Сещаш ли се за онова усещане, което имаш, когато изпратиш съобщение, което не можеш да върнеш? Веднага тръгнах да го трия, но понеже бях бременна, всички виждаха какво пиша веднага...

Начинът, по който разказваше историята беше толкова завладяващ, че със сигурност би ѝ осигурил работа в някоя комедия. Тогава сигурно не ѝ е било толкова забавно, но безгрижната интонация и заразителният ѝ смях спряха движението в целия магазин. Продавачката и другите две клиентки около нас дори не се преструваха, че правят нещо друго. Открито се хилеха и чакаха продължението, но Кали вече се беше върнала към пазаруването.

- И какво стана? - не се сдържах и зададох въпроса, който глождеше всички ни.

- О, ами засмяхме се на неловката ситуация. Той знаеше, че са се писали по сходен начин и често хората бъркаха чатовете им. Каза ми, че ще е по-удачно да го препратя на брат му, но да не се тревожа. Снимката си е останала в семейството, а аз и бебето изглеждаме чудесно.

Божичко, точно такъв ден ми трябваше. Обвих ръце около себе си и оставих живецът на това момиче да сгрее студът в мен. За един следобед получих това, което не можах да взема от приятелките си и осъзнах, че те ме познаваха по-добре от самата мен. Знаеха, че от срам нямаше да се отпусна достатъчно пред тях, затова ми изпратиха нов ангел, който да сподели смеха си с мен. Не бях готова да им разкажа за миналото си, но бъдещето ни беше общо. Силма и Бети бяха моят дар, който ме компенсира за всички гадости, които изтърпях. Постарах се да запомня този миг и да ценя безценния подарък от живота до последния си дъх.

* Става дума за анимацията на Дисни „Смелата Ваяна".

** Герой от „Смелата Ваяна".

*** Приложение за изпращане на безплатни съобщения.