Деанна извади меча от ножницата си и го вдигна с нетрепваща ръка.
Войниците зад нея повториха движението и тя насочи върха на острието към приближаващата вражеска войска.
- Напред! - заповяда с железен глас и пришпори коня си. Разнесоха се бойни викове и тропот на хиляди копита. Блясъкът на стомана я заслепяваше, но погледа й бе насочен към главатаря на врага. Свалеше ли него, войните му щяха да се предадат, но за да го стореше трябваше да мине през седем редици обучени войници.
С радост би дала живота си, ако така щеше да защити всички невинни зад стената, семейството и кралството си. Ако умреше жертвата й нямаше да е напразна, нямаше.
Мечът й се сблъска с този на мъж с варварско изражение. Деанна замахна, но той парира запращайки кама към корема й. Кралицата врътна китка и оръжието се върна обратно. Преди да спре в сърцето му, мечът й отсече главата на спътника му.
Девойката си позволи да хвърли бърз поглед около себе си и едва не повърна- имаше толкова много тела, толкова смърт и агония. Безкрайна, всепомитаща агония.
Дишането й рязко се учести, а главата й се замая.
Болеше.. болеше ужасно.
- Внимавайте! - изкрещя й някой и тя се обърна с премрежен поглед напред - окървавен войник замахваше към главата й с всичка сила. Очите й се разшириха от ужас и тя скочи от коня без да се замисля. Оръжието му посече животното на две, окъпвайки я в топла, лепкава кръв. Кинжала висящ на колана й летеше към врата му, преди да се усети. Човекът умря със стъписан поглед вперен право в нея.
Някой простена многострадалчески зад гърба й и тя осъзна- битката бе загубена.
Стражите които я бранеха до сега, измираха като мухи, а войниците й падаха един след друг под подлите удари на враговете.
Деанна преглътна тежко, и пренебрегвайки болката разкъсваща сърцето й, извади един меч от тялото на някого. Бърза като вятъра, тя посрещна удара на мъжа ловко промъкнал се до нея с едното си острие, докато другото пронизваше плътта на корема му. Тя извади меча който бе взела и заби своя в тялото на онзи застанал зад гърба й. Обърна глава, за да види дали е олучила и със свободната си ръка го обезглави. Секунда по- късно, оръжието в лявата й длан посрещна гърлото на следващ, докато това в дясната, парираше удара на пети. Девойката заби втория си меч в стомаха на нападателя и той падна в краката й със стон.
Окървавена и трепереща тя се завъртя за да посрещне седми. Мъжът успя да замахне веднъж, преди да бъде обезглавен.
- Кучка! - изплю някой и тя врътна окъпаното си в кръв лице към него, готова за атака
- Преценихме те малка вещице, изглежда знаеш как да държиш оръжие.
Кралицата се усмихна дивашки, въпреки вълните омраза изливащи се от него.
- Искаш да видиш демонстрация ли? - попита с подигравателен тон, наблюдавайки всяко движение.
- Единственото което искам от теб, малка вещице, е да поемеш острието ми в сърцето си - подсмихна се той и замахна по-бързо от който и да било.
Тя успя единствено да блокира удара му, преди той да нанесе следващ. Униформата й бързо се напои с кръв, но тя не позволи на заслепяващата болка да я контролира. Кралицата замахна
с единия си меч, и докато той парираше, другия й разсече крака му на две.
Войнът падна на колене, псувайки цветисто. Оръжието му издрънча на земята преди коленете му да я докоснат. Деанна само се усмихана преди да прониже сърцето му.
Два пъти.
Зрението й се замъгли когато вдигна глава, за да огледа положението. От армията й не бе останало почти нищо, но стената все още бе недокосната. Девойката стисна зъби и отказа да се поддаде на емоциите атакуващи я от всички страни. В моменти като този просто ненавиждаше дарбата си. Откакто мечът й посрещна онзи на първия войник, болката на всички наоколо я връхлиташе отново и отново, изсмуквайки силите й. Никога до сега не бе усещала толкова негативни емоции наведнъж.
И както се бе случвало неведнъж, в един момент бе в своето тяло, а в следващ в това на някой друг.
Тя премигна, гледайки през очите на брат си Ноа, касапницата в която се намираше. Брат й крещеше името й с пълен глас, докато бащината й армия начело с Клаус и съпруга й посичаше враговете наред. Ноа препускаше върху гърба на коня си, с разтреперени крайници и ужасено изрежение. Сърцето му щеше да се пръсне от тревога, а мислите му щяха да го побъркат.
Тя е добре. Трябва да е добре.
Жива е, жива е, жива е...
Успокой се, дишай. Деа е добре!
Не му позволявай да избяга. Дръж го под контрол. Ти си господаря, ти заповядваш. Тя е добре, добре е...
Девойката премигна, озовавайки се обратно в тялото си.
Ноа бе дошъл. Бе дошъл за нея.
Бе тук за да я защити, както обеща.
Внезапно болката от раната в рамото й изчезна, а емоциите на умиращите не я разкъсваха на парченца.
Някой изрева ядосано и тя се обърна по инстинкт. Преди дори да вдигне меча си, оръжието на осакатен мъж блесна над главата й готово да посече костите й.
- Неее!- изрева Ноа зад гърба й и тя прехапа устни, за да не заплаче. Звездите бяха милостиви да й позволят да чуе гласа му преди да умре. Тя се усмихна благодарствено и зачака мрака да я погълне, но не последва нищо.
Кралицата отвори очи, за да срещне купчината кости останала от войника, заплашващ живота й. Оръжията се изпъзнаха от ръцете й и като в транс тя се обърна към брат си, търсейки лицето му с поглед. Принцът стоеше на двеста метра от нея, но тя ясно виждаше гъстия мрак в очите му, каращ светлината около него да се гърчи в агония.
- Ноа.- промълви тя, с треперещ глас. Краката й трепереха толкова силно, че да остане права бе почти невъзможно.
Мъжът скочи от коня си и се затича към нея, възвръщайки контрола над дарбата си.
Брат й, принцът надарен да убива само с поглед, човекът който работеше всяка секунда да държи силата си под контрол, мъжът готов на всичко, за да избегне насилие, току-що бе изпепелил живо същество без да се замисля.
Емоциите му я връхлетяха като мълния и сърцето й пропусна удар. Лицето му се изкриви от ужас и той отвори уста, за да каже нещо, но от гърлото му не излезе и звук.
Деанна наклони глава премигайки объркано- не разбираше какво толкова е видял, докато не почувства смразяващ студ в стомаха си, който накара тялото й да се привие, а въздухът да излети от дробовете й. Очите й се разшириха и усмивката й слезе.
Всичко около нея сякаш спря.
Звуците изчезнаха, хората започнаха да се движат толкова непоносимо бавно, а брат й.. пребледнялото му лице бе всичко което успяваше да види. Страха в очите му, болката и ужаса блестяха толкова ярко, че й стана трудно да диша.
Тогава нещото в стомаха й се завъртя и от устните й се изтръгна болезнен стон. Треперещите й ръце намериха мястото от което бликаше фатално много кръв и секунда по-късно краката й отказаха.
Тялото й полетя към пропитата с кръв земя, сякаш тежеше тонове.
Устните на Ноа оформяха името й отново й отново, но тя не можеше да го чуе. Единствено прекалено бавните удари на сърцето й оттекваха наоколо.
Туп- коленете й удариха земята.
Туп- косата й залепна за гърба
Туп- устата й се напълни с кръв
Туп- брат й заплака, тичайки с всички сили
Туп- ръцете й увиснаха безжизнено около тялото
Туп- дробовете й отказаха да приемат кислород и тя започна да се дави
Туп- Ноа изпепели всички около себе си без да спира и за миг.
Туп- тя примигна, поемайки си дъх и се отпусна към чернотата, нежно шепнеща името й
Туп- главата й се удари в земята с глух звук
Туп- брат й положи тялото й в скута си с треперещи ръце
Туп- сълзите му падаха по лицето й, отмивайки засъхналата кръв.
Туп- той започна да я люлее и да повтаря името й
Туп.......... туп................туп..........туп....
- Деа, миличка, отвори очи- изхълца принца, притискайки тялото й към себе си- хайде Деа, аз съм тук, виж върнах се, моля те не ме оставяй... моля те..
Исаак се надвеси над ридаещия мъж с мъртвешко изражение. Бяха убили и последния войник, но тази гледка..
- Ноа, моля те, пусни я.- прошепна, приклякайки пред него. Бе ги намерил колкото се може по-бързо, и все пак бе закъснял.
Принцът бавно поклати глава и прибра един спластен кичур коса зад ухото й.
- Не успях... не стигнах на време..- изхълца той заравяйки лице в косата й- Обещах да я пазя...- пръстите му я притиснаха по-близо- Прости ми, Деа, аз... ужасно съжалявам..
Кралят прехапа устни, за да спре сълзите си.
- Съжалявам..
Ноа го погледна със зачервени от плач очи и сърцето на Исаак пропусна удар. Ето така изглеждаше чудовището което всички описваха.
- Тя пожертва себе си, за да спаси кралство, чиито народ я ненавиждаше.- заговори с твърд глас мъжа- Изложи живота си на риск, докато родителите ти стояха в двореца си обградени от стражи и наблюдаваха безучастно.- ако искаше щеше да го изпепели с погледа си- Тя защити земите ти, докато ти се размотаваше на ляво и дясно. Мисля че заслужава повече от едно съжалявам, кралю.
Татяна и Алрик дотичаха до тях с усмивки на лице, но когато момичето зърна безжизненото тяло на сестра си лицето й пребледня.
- Деа.- прошепна слисано, избутвайки краля настрана, сякаш бе ненужна вещ изпречила се на пътя й. Ръцете й трескаво зашариха по лицето и тялото на девойката- Дръж се малката.
От дланите на русокоската засия мека бяла светлина и раната на корема й започна бавно да зараства. Ноа, Исаак и Алрек гледаха без да помръдват или дишат. Брата на краля изглеждаше така сякаш щеше да се спомине всяка секунда.
Ръката на кралицата се помръдна конвулсивно и устата й се отвори, за да поеме глътка въздух.
От носа на Татяна потекоха струйки кръв и тя сви дланите си в юмруци, отпускайки се изморено назад.
- Това беше на косъм.- обяви тя, поглеждайки мъжете косо- Трябваше да ме повикате веднага! Още малко и щеше да е мъртва!
- Ама тя, ти как? - замрънка Исаак гледайки изплашено ту към дишащата си жена ту към сестра й.
- Сърцето й бе спряло, но духът все още лешеже в тялото й- обясни му- А да накараш полу-мъртъв човек да се събуди си е предизвикателство дори за моите лечителски способности. А сега я заведете в двореца, трябва да се погрижа за сестра си. Живо!
Ноа не изчака втора покана, а я вдигна на ръце, и яхвайки коня си препусна към дома й. Татяна го следваше неотлъчно, яхнала своя сребрист жребец.
Веднъж на крака, никой нямаше да го спре, да си я вземе обратно. Ако беше нужно щеше да започне война, за да върне сестра си. Тя не заслужаваше такъв живот и той нямаше да стои безучастно- не и след като днес едва не я загуби.

✒

Жанр: Фентъзи

Заглавие: Червен Мир

Главни Герои:

От кралство I
• Деанна - кралица на кралство II,  сестра на Ноа, съпруга на Исаак;
дарба: усеща емоциите на хората + левитация
• Ноа - крал на кралство I, най-голямо дете; брат на Деанна и Татяна
дарба: убива с поглед
• Татяна- принцеса на кралство I, най-малко дете, сестра на Ноа и Деанна;
дарба: лечителка

От кралство II
• Исаак - крал на кралство II, съпруг на Деанна;
дарба: призоваване на елементите
• Владимир- старши крал, баща на Исаак
• Оля- кралица майка, майка на Исаак

Сюжет:
Кралство I и Кралство II отпразнуват 50-тата годишнина от сключването на примирие от войната като сгодяват Деанна и Исаак. Поданиците на кралство II ненавиждат своите съседи и щом разбират, че новата им кралица е чуждоземка превръщат живота ѝ в ад. Добродушната Деа прави всичко по силите си да помогне на новата си страна, но опитите ѝ се оказват безуспешни. Тя заживява като затворник- без право на глас, без право на мнение. Кукла на конци, чиито задължения са да се усмихва и да изглежда безупречно.
Един ден, съпругът ѝ напуска столицата, оставяйки я съвсем сама. До двореца пристига съобщение: Кралство III е превзело северната граница, обявена е война.
Деанна умолява старши кралят да мобилизира войската си, но когато той отказва, тя решава да прати писмо до брат си, Ноа, с надеждата, че ще се намеси навреме.
Докато чака отговор, младата кралица събира няколко стотин доброволци и евакуира застрашените градове. Сама, тя повежда малката си армия срещу безмилостният ѝ враг.
На бойното поле едва не умира, защитавайки страната си...