Мъжът лежеше по корем на леглото си и спеше по-дълбоко от всякога. Книгата която го държа буден до изгрев, почиваше отворена под ръката му. Не бе първият път в който спеше до тези часове на деня, нямаше и да е последният.
Първият ден в който закъсня за закуска, половината персонал се изсипа в стаята му, за да види какво се случва и дали е добре. От тогава почти през ден, младият принц въртеше все тези номера- четене до изгрев, спане до обяд.
Днес не бе изключение.
На вратата се почука и той измрънка нещо във възглавницата, завъртайки глава на другата страна. Тънката завивка хвърлена набързо върху полу-голото му тяло снощи, се отмести и гърбът му се оказа незащитен от хладния бриз нахлуващ в стаята.
- Питър! - изсъска женски глас след като вратата се отвори.
Наследникът не реагира, въпреки че бе почти буден.
- Ставай веднага! - заповяда сестра му, приближавайки леглото с маршова стъпка - Годеницата ти ще дойде всеки момент.
Мъжът вдигна глава толкова рязко, че неговата и тази на Кристин се сблъскаха жестоко. Двамата изохкаха и се погледнаха с премрежени погледи.
- Буден съм.. - измърмори, масажирайки челото си
- Станах.. да...
Тя се изкикоти и с едно отработено движение го изрита от леглото.
- Дрехи- отговори на объркването в очите му. Питър кимна объркано и се насочи към гардероба си.
Принцесата поклати глава и огледа помещението за виновника, докарал брат й до това състояние.
- Кралство от пепел - прочете заглавието на книгата тя, карайки го да изскочи пред нея с шокиран поглед.
Момичето започна да се смее с цял глас когато бъдещият крал заподскача към нея, обувайки тъмно-сини панталони.
- Остави това, не съм го приключил - смръщи се той, издърпвайки четивото от ръцете й. Тя скочи на крака и се запъти към изхода.
- Побързай моля те - помоли преди да излезе.
Питър въздъхна и мислейки за развитието на следващите няколко часа, навлече първата риза която видя.
Ако годеницата, която в между впрочем никога не бе зървал, не го харесаше в съвсем просто облекло, то още по- зле за нея. Мъжът нямаше навика да се издокарва, за да направи добро впечатление. Освен ако не бе принуден.
Тромпети огласиха тишината отвън и той пребледня от ужас.
Бе закъснял!
Принцът спринтира към входа на замъка с всички сили, молейки се да не бъде публично обезглавен от баща си.
Каква каша само, какъв срам!
Застана до семейството си точно когато вратата на каретата й се отвори.
Кралят го погледна само за секунда, но и толкова му бе достатъчно, за да разбере посланието. Дръж се възпитано.
От каретата се показа една снежнобяла глава, а после...
Всички ахнаха. Принцесата бе обляна в кръв и едва стоеше на краката си. Питър хукна към нея, повеждайки няколко стража със себе си.
Момичето падна в ръцете му, дишайки дълбоко.
- Ранена ли сте? - изстреля той, оглеждайки тялото й.
Девойката го погледна в очите и замръзна. Миг по-късно поклати глава.
Наследникът я вдигна на ръце и се огледа. Каретата й бе кална, кочияшът едва дишаше, спътниците й бяха с пребледнели лица, а войници нямаше.
- Какво се случи? - попита я спокойно, докато стражите му помагаха на гостите, а той вървеше към лечителското крило.
Принцесата прехапа устни, за да спре сълзите си.
- Засада.щ- прошепна след секунда
- Опитаха се да ме отвлекат и да вземат съкровищата, а пазителите ни..
- Спокойно, спокойно, вече сте в безопасност - увери я, усмихвайки се окуражително.
Момичето кимна и се притисна в гърдите му.
Щом влязоха в замъка, шумът понамаля.
- Моля да ми простите за неудобството...
- Няма защо да се извинявате. Не вие сте повикали тези чудовища - най-нагло я прекъсна.
- Всъщност- продължи той след кратка тишина- аз съм този който трябва да пълзи в краката ви за прошка. Това се е случило на моя територия, все пак.
Дамата се засмя.
- Радвам се, че неудобството ми ви забавлява - подхвърли той, подтискайки собствената си усмивка. Смехът й бе така заразителен.
- Не исках да ви обидя - притесни се отново.
- Е значи няма проблем, защото не сте - намигна й, карайки я да се изчерви.
Вратата на главния лечител вече бе отворена, чакайки ги да влязат.
Питър я постави на леглото и й кимна преди да излезе. Годеницата му се усмихна сдържано и той напусна кабинета.
Докато вървеше по коридора се размина с една прислужничка натоварена с купчина рокли. Предположи, че са за гостенката.
Внезапно осъзнал се, бъдещият крал се запъти към конюшните. Трябваше да намери тези бунтовници и да ги хвърли в тъмницата, колкото се може по-бързо. Никой не биваше да си позволява такива волности. Момичето бе бъдещата им владетелка и той трябваше да я защитава.
Жалко че се бе провалил още в самото начало. Какво щеше да се случи ако бе мъртва? Баща й щеше да поведе войската си към границите им на секундата. Нямаше да пощади никой и нищо.
Питър изтръпна при мисълта.
Нападателите трябваше да загубят главите си. И то публично.
В противен случай войната им бе в кърпа вързана.
Въздъхвайки притеснено, мъжът се хвърли върху жребеца си и препусна към града.
Бе време да си поиграе.

✒

Жанр: Фентъзи, романтика

Заглавие: Кралство под Звездите

Главни Герои:
• Алина- принцеса, годеница на Питър
• Питър - принц, наследник

Резюме:
Две воюващи кралства подписват примирие, чрез сключване на брак между наследниците на короната.
Алина е принцеса, която бива изпратена на другия край на света, за да служи на страната си. Питър е годеникът, който тя никога не е виждала и не желае да вижда. Първоначално ги свързва лист хартия, но с времето помежду им се заражда нещо повече...