Съобщението!
Караше толкова бързо, беше тръгнал веднага щом го бе получил. Нямаше време да се облече или обуе. Особено щом ѝ звънеше и не му вдигаше.
Сърцето му щеше да изскочи, господи! Защо му се случваше подобно нещо?
Паникьосан, той не виждаше нищо около себе си, не мислеше за друго, освен за нея.
„Някой се опитва да влезе у нас”
Студена пот се стичаше по гърба му, когато си помислеше, какво може да се случи. Какво можеше да се случва!
Мъжът увеличи скоростта, решен да стигне незабавно.
Дори не разбра кога пристигна, кога спря, кога изскочи от колата.
Беше изцяло отдаден на първичните си инстинкти- защитавай своето на всяка цена. Пази я, пази я, пази я!
И изведнъж светът спря.
Вратата беше изкъртена от пантите. Не се чуваше нито звук. Лампите примигваха. Рафтовете с обувки лежаха на земята.
Гърлото му пресъхна, но продължи да върви все по-навътре и по-навътре.
Краката му се вкамениха- по плочките в кухнята имаше пръски яркочервена кръв.
Очите му се разшириха, когато видя обезобразеното ѝ тяло да лежи до масата.
Всяка клетка в организма му внезапно умря. Тя.. не се движеше.
Сякаш изпаднал в дъбок транс, мъжът се приближи до нея. Босите му крака тежко стъпваха в кръвта ѝ, по челото му се стичаше пот.
Не беше сигурен дали диша.
Всичко изглеждаше толкова нереално!
И тогава видя гърлото ѝ... разрязано на половина.
Коленете му удариха пода, от устата му излезе сподавен стон. Сякаш някой бе натиснал копче- всички емоции на планетата изчезнаха. Не чувстваше абсолютно нищо.
Не знаеше кой е, нито пък коя е тя.
Нямаше представа, какво се случва.
В главата му се въртеше само едно:
парализиращ, всепоглъщащ ужас.
Същият който бе запечатан вовеки в абаносовите ѝ очи.
Треперещите му пръсти бавно докоснаха ръката ѝ. Студена- също като неговата.
Прошепна името ѝ, сякаш така можеше да я събуди. Но тя не реагира.
Мъртва.
Думата изникна от нищото.
Но нямаше значение, просто смесица от букви на език, който сякаш принадлежеше на друг свят.
По лицето му се стекоха сълзи.
И тях не разбираше.
Само името ѝ имаше смисъл- смесица от безумно щастие и безкрайна болка.
Той го повтори- това бе единственото нещо, което можеше да направи.
Което знаеше как да направи.
А после пак.
И пак, и пак, и пак...
Докато някой не постави ръката си на рамото му. Полицай, на около 40 го гледаше с насълзени очи.
Мъжът премигна, сякаш да го пропъди, и отново се обърна към своята Савина.
„Идвам, Сав” - обеща ѝ шепнешком.
А после затвори очи и остави тялото си да се строполи върху нейното...

✒

Жанр: Ужас

Заглавие: Изгаснала Звезда

Главни Герои

• Савина- годеницата
• Теодор - годеникът

Сюжет:
Късно през нощта, в дома на Савина влиза крадец. Тя позвънява на 911 и на годеника си, Теодор.
Преди помощта да пристигне вече е късно...