Когато за първи път стъпих на Марс , през 2032 ттрябваше да се страхувам ,но не беше така. С тази планета си приличахме твърде много ,споделяяхме твърде много.Чувствах я като стара приятелка-Тя беше често неразбрана,заради своят пламък,заради грубата си повърхност и привидна враждебност.Бяха се придържали към подземните градове ,във вътрешността на пещерите.През годинитецтанах свидетел и съучастник,в разрастването на тези подземни градове Станах свидетел как мините се превръщат в огромни тунели в кората на Марс, докато посетителите и заселниците на планетата се увеличи от петдесет до петдесет хиляди годишно.

Човечеството вече имаше възможностите на междупланетарна цивилизация ,но не способностите за трансформация или безсмъртието на марсианската.

Идвах в качеството си на делегат, от "Организацията на межупранетарните общности'' Изпратена тук за да помогна с изграждането на новият център за комуникация междупланрарните заселници.Когато снувах онзи сън,разкриващ ,че съм свързана с Марс , в минал живот ,сякаш последното парченце от пъзела се подреди. Началото на всяко осъзнато прераждане ,е времето в което трябва да са точни везните. Да подредиш спомените от животасега , и този преди но при мен те бяха ясни картини. Сякаш съм знаела.

Експлозиите от ядрената война ,не бяха заличили само изградената на Марс цивилизация и поземни градове,но и спомените ни.

Люкът се отваря и надничам с любопитство.Червено небе ,груба на допир пустинна повърхност.И скали .Скали и пещери ,докъдето ти стига окото.

Колнииите на Марс са основно около мините.Търсеха годни за използване минерали,и следи от влага ,които да пречистят в питейна вода. Тук всичко се рециклира ако е възможно.

-Готова ли си Кейтлин?-Обръщам се към Джейсън, той ме изучава с лека тревога в очите.

Не му отговорих ,просто се насочих ,към купола за който ми бяха дали координати.

Избираха петима от нас , от пробудилите се и ни изпращаха за 5 месеца на Марс ,за да наблюдават до каква степен ,спомените ни се завръщат иколко от тези спомени се свързват успешно със съзнанието на планетата .Мисията ни беше ,да дешифрираме оставените от дрвени цивилизации и първи заселници следи, като убединим нашата памет,със тази на Марс.Условията на експеримента бяха такива, че бяхме откъснати от семейството и приятелите си с 50 -минутно забавяне на комуникацията. Нямахме пресни плодове или зеленчуци - само нетрайни храни. И не можехме да напуснем купола, освен ако не носехме „скафандри", които всъщност бяха модифицирани, извънгабаритни правителствени костюми с хасмат.

"За доброто на две цивилизации'' Гласеше слогънът който подканваше квалифицираните от нас,пробудилите се и ни разпределяше по екипажи. Все още , най- плашещо жот всичко ми се струваше това ,да суржат моето подсъзнание със планетарната памет.

-Не , не се страхувам .- Опитах се да звуча убедително,но Джейсън ме познаваше по-добре от всеки друг и ме прегърна в опит да събере ,разпиляните ми късчета увереност.

-Хей , хей ще го напрааавим заедно.Три процедури на месец ,колкото да вземат каквото им трябва и си отиваме удома.

Кимнах и го притеглих по-близо до себе си.

И експериментите започнаха.

Първото ,което иотриха беше безмъртието на марсианската памет.Телата загиваха, но душите пътуваха междуплантеите като по този начин ,според спомените които откриха в дълбините на съзнанието ми- се настаняваха в обвивка на създания като хората.

От Джейсън ,след месец човешко време ,получиха няколко отговора за връзката между марсианската памет и Стоунхедж.За нас хората- първа обсерватория ,но според събраните доказателства и подтискани по преди пробуждането спомени- първи опит за установяване на комуникация.

Със разкриването ,на проихода на телекинезата и връзката му със споделеното межу планетите съзнание ние изпълнихме своята мисия.