Ще бъдем както преди -
волни, носени от бриза див
Ще бъдем както преди -
щастливи, унесени в спомен мил.

Вятърът ще ни носи върху своите криле,
ще слушаме песента, която ни зове -
да бъдем себе си, обичани и леки,
ще бъдем птички бели.

Слънцето ще огрява околността,
ще ни показва брилянтността.
Ще ни зове с причудливи имена
на съзвездия, планети, хора.

Затова просто се протегни, шепти,
за да чуя гласа ти красив, звънлив.
Не се бой в тъмата да се впуснеш,
щош чуваш сърцето ми да стене.

Ще бъдем двамата както преди -
две звезди самотни, протегнали ръце.
Ще слушаше, чуваме, ще бдим
над сърцата си с треперещи криле.

И вероятно "ще бъдем" е твърде далеч,
звучи като копнеж, мираж на тъжните мечти.
"Ще бъдем" е желание, горещ протест.
Ще бъдем, но не както преди.