Очите са прозорец към света,
път между миналото и сега.
Очите разкриват онази широта,
която придава на човека крила.

Но всичко в крайна сметка оказва се лъжа,
изтъкана от нашата надежда плаха.
Хвърляме се през глава в играта,
за да осъзнаем, че крайна цел няма.

Тогава накъде отиваме в този звезден миг?
Какво търсим, когато светът е тъй закрит?
Иска ми се да вярвам, че предразсъдъците ще забравим,
за да можем земята едно по-добро място да направим.

Но не виждам светлина в погледа ти свеж,
докосванията са ти леден скреж.
Къде отиде си онова момче,
което имаше мисия и цел?

Защо не се опитаме миналото да поправим?
Защо продължаваме с невяра да се кварим?
Кога ще застанем един срещу друг
и ще осъзнаем, че не всичко бе дотук?

Очи в очи сме двама на край на света,
все така загубили вяра и посока.
Очите са онези, които винаги издават.
Онези, които вечно ни предават.

Не бих те молила с мен да полетиш,
но искам нещо да ми споделиш.
Така ли смяташ историята да приключи,
когато можем да напишем още хиляди думи?