Удари! Удари! Какво ли? Човека удари.
Заслужава го, нали? Защото те нарани.
Убий го. Хората не заслужават милостиня и прощаваща ръка,
това са създания на пъкъла и грозотата.

Кое е грозно ли? Душата. Тя грози им телата.
А бяха толкова хубави преди, цъфтяха.
Сега са поредните отрепки из страната,
които загрозяват добротата.

Удари ги силно в сърцата, където знаеш, че боли.
Натисни дълбоко, докато си сигурен, че раната кърви.
Гледай ги как в краката ти се свличат, молейки за пощада.
Виж истинските им лица, които крият, защото са създания на мрака.

Но и ти знаеш, че те не заслужават прошка,
защото са свикнали на хорската облага.
Знаеш, че смъртта е единственият изход за тях -
единственото нещо, което ще бъде тяхна милостиня.

Сега си в ролята на Бог и можеш да раздаваш справедливост,
ти си отмъстител, свой и техен повелител.
Давай, убий ги, заслужават смърт,
това ще е твоята мъст.

Но ти отстъпваш назад, спираш,
осъзнаваш, че е грешно да убиваш -
дори това да са проклетите създания на мрака,
дори да са онези, които разбиха ти душата.

Всеки заслужава да живее, колкото и зло и наглост в него да се таи.
Животът е нещо ценно, затова им го подари.
Те не заслужават пошада, когато с теб не бяха мили.
Но аз знам, че ти отдавна си решил тази прошка да им подариш.