Нека отлетим като волни птици,
подхванати от нежния бриз.
Ние сме свободни души,
обгърнати от вечния мраз.

Бързи, неутешими, замръзнали
бързаме към своя крах
и като порцеланови фигури
ставаме на фин прах.

Няма прошка за това бездействие,
а само едно глупаво извинение.
Нищо не се постига с лъжи,
но ние умеем себе си да заблудим.

Маски нахлузваме на своите лица,
позлата обличаме,
но отвътре се показва грозота,
която като дупка зее.

Доброто от този свят изчезва,
изпарява се, измира.
Нищо не остава след злобните преструвки,
само лицемерни думи и усмивки.

Всичко загива, опустошено от човешкия глад.
Всичко застива, погубено от хорския нрав.
Няма спасение, изкупление за този ад.
Можем да се надяваме да се избавим от този грях.

Нека отлетим към залеза,
да се стопим на вятъра.
Червеният диск ни обгръща.
Мракът ни посреща.

Злобата и ненавистта са далеч,
помен от огнен меч.
Вече се разтваряме, за да посрещнем същността.
В нас навлиза човечността.