Сред леха от лайка лежим,
ближат ни слънчеви лъчи.
Усмивка грее върху бледото лице,
изсечено от мъка и терзание.

Светът къпе се във белота,
но душата тъне в чернота.
Ръка за ръката стиска,
а сърцето се по шевовете къса.

Дай ми сила напред да продължим
и да не позволяваме на миналото да победи.
Погледни ме с тези радостни очи,
моите две приказни вселени.

Стисни дланта ми, опора дай ми -
нищо друго не искам в този момент.
Само името ми прошепни
и ще можем да пропуснем следващия рефрен.

Нека се обърнем към слънцето и неговата светлина,
кажи ми, че това е реалността.
Не искам това да се окаже поредният загубен блян
между грозотата на света и твоя светъл храм.

Две струни, две души,
две алени страни.
Бавно отвори за мен очи.
Виж как слънцето весело блести.

Душата все така тъжно линее,
а усмивката ти все така живее.
А ние сред леха от лайка лежим,
докато ни ближат слънчеви лъчи.