Хуана седеше в тъмна стая, осветена от две горящи свещи. Тя беше неподвижна и мислеше за нещо. Гъстата й кафява коса падаше неочаквано над раменете й и стигаше до пода. Дългата, леко къдрава и непокорна коса, която Филип обичаше толкова много. Поне това й бе казал той.

- Бог ми изпрати красива жена - каза Филип, стоящ пред олтара по време на тяхната сватба, - какво бих могъл да мечтая повече?

После се наведе към ухото й и прошепна:

- Твоята копринена коса ме побърква. Гърдите ти не ме притесняват от момента, когато очите ми ги докоснаха за пръв път. Какво ще кажеш, ако избягаме от сватбеното празненство направо в спалнята?

Хуана се засрами и лудо се влюби в този ужас, който шепнеше неприличността си, стоящ пред разпъването на Бога. Младо момиче, възпитано в стриктния морал на католическа Испания, никога не стоеше толкова близо до човек и още повече, че никога не беше сама с мъж, бързо загуби главата си, като слушаше херцога. С течение на времето чувствата й към съпруга й се засилваха и тя им даваше свобода, защото в Хуана течеше кръвта на испански крале. 

И сега тя седи в тъмна стая и наблюдава как лунната светлина пада върху меките одеяла, покриващи огромното дъбово легло. Сега Хуана спеше сама тук. Една година след раждането на второто си дете тя спеше сама. И ядеше сама. Тя ходеше на разходка и в неделя, посреща рождество и приема канцлерите - всичко това прави без участието на съпруга си.

Тя изгаряше от ревност, чакайки на прозореца, гледайки Филип, знаейки със сигурност, че вече не й принадлежи. Но на кого тогава принадлежи съпругът й? Тайната красавица или всички жени от царството наведнъж?

Колко сме готови да платим, за да разберем истината и колко често съжаляваме, че я научаваме! Какво странно занимание, херцогинята от Бургундия намери за себе си - да търси любимата на своя херцог. Какви фалшиви са нашите надежди, когато искаме да върнем това, което вече не е наше. И може би никога не е било ...