Беше тиха и ясна сутрин. Елеонора все още спеше в яслите си, когато херцогинята се събуди. Пет придворни бавачки също спяха, седнали на столове наблизо.

Хуана излезе от стаята и слезе долу на първия етаж. Тя мина през двореца и отиде до вратата в края на коридора, където стояха стражите.

- Съобщете, че съм тук.

Охраната се подчини и изчезна зад вратата. Херцогинята беше готова да продължи напред, заобикаляйки дворцовата стража, но те й препречиха пътя.

- Негова милост ще ви приеме по-късно, той помоли да го извините.

Хуана изпищя изненадано.

- Ти не разбираш: там е съпругът ми, а това - моя дворец и без съмнение, моята страна. Мога да отида навсякъде и винаги, когато си поискам! - и изглеждаше впечатляващо пред охраната.

Те бяха объркани и размениха уплашени погледи. Възползвайки се от объркването им, тя бързо мина между тях.

Вратите на двореца се отвориха и Хуана влезе в стаята. Въображението нарисува една ужасна картина за част от секундата.

"Не ме обича? Той има любовница? Или любовник? Или е уморен ... Не, той не ме обича вече не! "

Филип лежеше в голямо легло, покрил и главата си с одеялото. Хуана импулсивно дръпна одеялото и го хвърли в края на стаята.

На леглото лежеше Филип в прегръдка с пухена възглавница. Той отвори сънените си клепачи и се загледа в жена си.

Хуана се смути от немислимото си действие и каза с тих глас:

- Ти си сам?

Филип огледа изненадано.

- Без да броим двамата стражи, които стоят зад теб и ти, можеш да кажеш така.

Херцогът даде знак на пазачите да се оттеглят.

- Откога не мога да посетя спалнята ти? - попита по-снизходително тя.

- Тъй като трябва да се занимавам с държавните дела, любов моя. Оттогава, когато Англия ни слага пръчки в колелата.

- Откакто ти родих дъщеря? Или, признай, че си отегчен от мен!?

- Как можеш да ме обвиниш за нещо, което не съм правил? Ти ме постави пред избор: дълг или семейство. Искаш да ти дам повече време, но краля на Англия и кралят на Испания - баща ти, между другото - и дузина други царе, изискват същото от мен! Не бъди толкова жестока към мен, Хуана. Обичам те толкова много, както преди, не виждаш ли?

Херцогинята се изчерви, слушайки съпруга си и в края на речта и' беше напълно неудобна. 

- Разбира се, виждам! Знам всичко това, знам, Филип.

Нямаше какво да каже и заплака.

Филип прегърна жена си през раменете и положи прекрасната ѝ глава на гърдите си.

Така те лежаха мълчаливо прегърнати, двамата най-щастливи хора в кралството, които са, когато съпругът е влюбен в жена си и съпругата в мъжа си, също и двамата най-нещастни, хора с царска кръв, които имат дълг към държавата. Този дълг те ще изплатят само след смъртта си.