Две седмици след срещата между Цезари и Хуана пратеник от Кастилия пристигна в Бургундия и донесе лоши новини: коронацията беше отложена.

- Как биха могли да ми причинят това? - извика херцогинята, изпълнена с негодувание и гняв. - Майка, това е майка ми, която е изобретила всичко! В края на краищата дори Рим няма да има какво да каже, ако кралят и кралицата благословят последователността на трона!

Но уплашеният пратеник нямаше какво да добави, нищо друго не беше обяснено от домакините му, освен че коронацията беше отложена.

- Lo siento mucho*, много съжалявам ... lo siento mucho! - повтори пратеникът, който стоеше пред господаря си.

Но Хуана не го чуваше. Тя се облегна на стола си и се хвърли в тежки мисли.

Мълчанието се проточи безкрайно,а испанският пратеник плахо погледна към вратата, обмисляйки, дали той трябва да излезе сега, докато се сети за него, или да продължи така и да стои с наведена, почти до пода, глава? Но тогава Хуана си спомни за него и този час иззвъня като малка камбана. Придворния слуга се появи в залата.

- Дайте инструкциите в кухнята, за да може Едуардо да се нахрани добре. - Тя кимна на пратеника. - И тогава му покажете стаята, в която може да спи.

Слугата се поклони мълчаливо и си тръгна.

Хуана се обърна към испанеца възможно най-внимателно:

- Веднага след като се наспите и закусите, елате при мен за отговора. Ще ви дам няколко дукати** - беше ясно, че когато споменяха за дукатите, младият мъж грейваше. - Утре ще тръгнете на връщане и ще дадете моя отговор на кралицата.

- Si, si - каза той, и се зарадва на факта, че най-после може да излезе оттам и да вечеря обилно. - Gracias!***

Когато вратата се затвори зад него, от далечния ъгъл на стаята се появи сянката на мъж, който уверено се приближи до херцогинята.

- А, Филип! Не съм ли склонна да стана кралица? - попита тя тъжно.

В очите й се виждаше отчаяние, а Филип коленичи пред жена си. Той хвана ръката и в ръцете си и каза:

- Винаги ще бъдеш моята кралица. Винаги ще бъдете кралица на Бургундия, дори ако Испания се противопоставя на това. Ние ще се борим за вас: аз и бургунданците. Аз съм на ваша страна, Хуана, дори и затова самият светец папата да ме изпрати направо в ада!

Филип проговори, изпълнен с различни чувства: безпокойство за жена си, любов към нея, но не отчаяние. Той не може и не трябва да се отчайва сега, когато тя се нуждае от подкрепата и помощта му. Филип искаше да каже още нещо, но Хуана се приближи до него и прошепна:

- Страхувам се, че нямам много време, Филип. Усещам го. Затова искам да знаеш: аз ти простих. Но колкото и да те обичам, дългът ми като регент и като кралица, която аз определено ще стана, ще защитя моето царство. Ако ме предадеш, ще го понеса, но ако предадеш царството ми, ще те убия.

Филип погледна Хуана и се усмихна.

- Виждам, че си по-добре и си мислиш за нашето светло бъдеще заедно. Усещането за скръб не ме остави през последните месеци и мислех, че съм те загубил завинаги. Толкова ми липсваше!

- И ти ми липсваше, Филип. - тя сложи глава на рамото на съпруга си.

Филип и Хуана знаеха, че има опасност от фатален край на Бургундия. Може би това е причината за тяхното сближаване, може би това е последният им шанс да бъдат сами един с друг, в свят, в който все още няма война.

*Lo siento mucho - от испанки означава "Съжалявам"

**Дукат (итал. ducato от лат. ducatus – „херцогство") – златна монета, която започва да се сече във Венеция след 1284 г. и е била широко използвана за търговски разплащания из цяла Европа до началото на Първата световна война. Теглото и е 3,5 г., с чистота на метала 0,986. Тези характеристики остават почти непроменени до края на съществуването на Венецианската република през 1797 г.

***Gracias - от испански "Благодаря"