Замъкът на Светия ангел, Рим, 1502 година.

Александър VI е сегашния папа на испанския род Борджия, беше голям любител на изкуството и архитектурата. И сега, седнал в просторен кабинет, окъпан в лъчите на утринната светлина, той погледна картината на Пиетро Перуджино "Плач за Христос".

- Това е красива работа, нали, мили? - запита папата жената, която беше с него в стаята.

- Разбира се, - каза "скъпа", с обичайния си отегчен глас и без да погледне картината.

Тази жена се наричаше Джулия Фарнез. Тя беше очарователна италианска красавица, двадесет и осем годишна, с дълги златисти коси, попадащи свободно непокорни къдрици над раменете ѝ. Гледайки я, човек може да каже със сигурност, че са много разбитите сърца от тази красота, без да остави нищо на своите ухажори, когато е имала любовна афера с баща си. Но съпругът й Орсини страдаше повече от другите, които Джулия не познава повече от пет години, освен че се отегчаваше от самотните самотни вечери в замъка си в Карбоняно.

Но ще се върнем в замъка Свети Ангел, къщата на папа Александър VI и ще разгледаме свещения служител на църквата, който ще играе огромна роля в разделението на света и съдбата на Хуан Кастилска, регент на трите корони.

Понастоящем папа Александър е на седемдесет и една годишна възраст. Той има плътна физика, месесто лице и голям нос. Очите му са дълбоки и изглеждат като че ли намусени, косата е маркирана с неравномерна сива коса. Александър, за седемдесет и повече години, вече е направил много известни дела: разпределил четиридесет и седем кардинални шапки на всеки, на който му се е полагало да получи, като има предвид, че не повече от трима са предполагаеми; съжителствал с две жени наведнъж, едината от които беше омъжена за Джулио; заловен с меч и огън на всички италиански провинции; отстранил политиците, които са били неприемливи за него с помощта на отрова; пиян в стая с куртизанки, с които прелюбодействал толкова често, че той знаеше всички по име; убил огромно количество праведни свещеници, които отказаха да участват с него в пияните вечери или просто са неприятни за него, и през целия си живот си спечелва прякора "Чудовището от разврата".

Този папа вече е дал заповедта за премахване на Хуана от трона, папата вече подчинил на себе си Кастилия и Арагон, назначил за ръководители Фердинанд и Изабела - дълбоко религиозните католици, които той новоиздигнал, в измислен от него ранг на "католически" царе. Неговите служители вече носят новината в Бургундия за болестта на Хуана, тъмниците му са готови за всички съмняващи се в нейната лудост. Както Хуана смело се осмели да отрече папата, без да го посещава, без да докладва на канцлерите на светия престол!

" Никога, никога няма да стане кралица! - помисли си папата, четейки докладите на канцлерите си от Бургундия, който казват, че регентът продължава да се занимава с държавните дела, подкрепяйки идеята за независимостта на Бургундия от Рим. "Освен това, - се посочва в писмото - Бургундските хора не вярват в така наречената" лудостта "на бъдещата кралица, защото освен слуховете, тя не показва, че е луда."

Но папата вече подготвя нов план: той спешно събира Съвета, който взема таен документ за отстраняването на регентите на Кастилия. Този документ - смъртната присъда, но не на Хуана не, - такова такса прекалено малка за отстъплението на святата църква, - едно изречение за Филип, тя обожаваше съпруга си, изречение за децата ѝ и осъди цялото ѝ любимо семейство. Това и още няколко ужасни точки, включени от папата и неговите кардинали, които вече са обявени за палачи на изпълнението. И сега те, пазителите на папския двор, тръгват по пътя, за да изпълнят своята ужасна мисия. Папа Александър VI, очаквайки все още не спечелената, но близка победа, се премества в задната стая на двореца си. Но не за молитвите, а за любителите на утехата с младата си златокоса любовница.