Тихо и безгрижно мина тази година. На Коледа стотици свещи бяха запалени в двореца, които Хуана обичаше толкова много. Най-светлата стая на последния етаж в Принсенхоф е била превърната в параклис от бъдещата кралица. В този параклис беше заповядано да бъде украсен от слугите със свежи цветя в неделя, а самата Хуана прекарва почти всяка вечер там, четейки псалмите и мислейки за нещо. На Бъдни вечер падрето беше поканен в двореца. Хуана носеше най-добрата от роклите си, изрязано от венециански господари и предадено на Бургундия през лятото. Регент глава, покрита с бяла дантела носна кърпа, тънката дръжка в рамка като дантелени ръкавици и бижута от които тя избра само бароков кръст, подарък от майка и. На коледната вечер Хуана не присъствала на вечеря и е прекарала цялото време в параклиса. Вечерта Филип тихо влезе в параклиса. Той седеше на самия ръб на пейката, застанал почти в коридора, опитвайки се да не издаде присъствието си. Падрето прочете петия псалом, Хуана седеше точно пред светия баща, а малко по-далече беше прислужницата на честта. По-близо до изхода се бяха събрали всички слуги на двореца. В стаята имаше бавачки, Елеонор, която вече беше на три години, и Карл, който беше на около година и половина. В най-тихия ъгъл, където дори не бяха запалени свещи, пет месечната Изабела заспа - третото дете на Хуана и Филип, родено миналото лято.

Слугите, виждайки херцога, се разделиха, образувайки коридор, за да може да мине, но херцогът показа признаци, че ще остане тук, без да иска да безпокои присъстващите. Филип продължаваше да се опитва да види жена си отдалеч и да хване образа и' в тълпата и забеляза колко красива е днес.

Херцогът беше весел и учтив, обаче, като цялата миналата година. Той кимна на присъстващите като знак за поздрав, а по време на цялата литургия, която продължи до четири сутринта, той не каза нито дума. Филип беше напълно погълнат от себе си и се замисли за нещо. И когато последните слуги излязоха от параклиса, само ръката на падрето, простря се за сбогом и го върна в действителност.

- Татко - каза Филип, целувайки баща си, - моля се на Бога за прошка, която в този живот вече няма да ми се дава. Можеш ли да ми дадеш дума пред Всемогъщия?

- Синко - отвърна той, усмихвайки се, - Господ ви е простил. И на тази светла вечер той се вслуша във вашите молби: отидете в мир, сине мой.

Падрето направи знак на кръста, поклони глава в сбогуване и излезе от стаята.

Филип остана сам. Служители, деца и съпруги вече са напуснали параклиса. Херцогът не знаеше колко дълго е свършила литургията, той е загубил цялото си време. Филип се смая от факта, че Хуана минаваше без да каже нито дума, без да го поздравява, без дори да докосва рамото му с ръка. Филип е наранен от това, което е направил самият той: минаваше от онези, които го обичаха.

- Господи - каза той и погледна към разпятието, което висеше пред него. - Хуана никога не ми прости! Защо тогава, Боже, да спечелиш опрощението на човека, е по-трудно, отколкото да получиш Божието помилване?

За известно време херцогът мълчеше, сякаш чакаше отговор. Само зимният вятър му отговори с вик на прозореца. А Филип отчаяно се падна на колене и остана в празната стая, ярко осветени свещи и украсени с коледни венци.

Цяла нощ от улицата се чуваше гласът на народа, поздравявайки се помежду си за раждането на Христос, тропот на безброй крака, танцува под звуците на Волин и пиянският смях на куртизанките. Бургундия бележи края на хиляда и петстотин и първата година.

П.с. не бях сигурна за думата "Масса" принципно е маса, но е невъзможно да се извърши маса в църква или параклис, затова написах литургия...