Бургундия. Дворецът Принзенхоф

Хуана беше облечена с копринена рокля в тъмносин цвят, със златен шнур на корсета и златен колан на кръста. Отне само една седмица, докато двамата с Филип пристигнат в Бургундия и Хуана беше изключително доволна да се върне в Принсенхоф. Тя се чувстваше комфортно и прекарваше цялото си свободно време, за да се посвети на разходка с растящата Елеонор и да играе с малкия Карл. Децата бяха нейното щастие, което най-накрая се засели в тази къща.

Любовта към съпруга й бе станала стабилна, а дворцовите празници - задължителни. Хуана направи още няколко опита да събуди предишните си чувства към Филип, но болката, която бе издържала от безразличието на съпруга й през последните няколко години, непрекъснато унищожаваше предишната страст.

Нещо повече, постоянните посещения на чуждестранни посланици към бъдещата кралица позволиха на Хуана да забрави, че ще прекара още една вечер сама.

Филип предпазливо, почти винаги шепнешком, пита съпругата си за плановете си след вечерята и всеки път получаваше един и същи отговор:

- Чувствам се уморена, ще си лягам рано. Тези вечни посещения и дъждовното време влияят зле на мен.

Филип мълчаливо и разочаровано кимна, пожела жена си лека нощ и излезе от стаята и тихо затвори вратата зад себе си. Животът в двореца станал толкова неспокоен, че слугите започнали да вървят на  пръсти и да говорят шепнешком. Сега само в царската кухня можеше да се чуе силен глас: вечер всички събрали се дворцови слуги. Те си спомнят времената, когато херцогът ги подреждал един до друг всички, се появява в лошо настроение и пиян.

- Беше славно време! - вдигайки и двете си ръце, каза старият готвач.

- Какво беше това славно време? - младият готвач, който беше само на дванайсе, беше изненадан. - Яростният херцог, разтревожената херцогиня. И тези вечни балове: работите за тях без прекъсване. Те казват, че ястията са били доставени с каруци в залата! И в края на краищата, само някои казват "благодаря"!

- Това ли трябва да ви каже херцогът "благодаря"? - един стар готвач му отговори. - О, времената! Направили сте ново поколение на главата си! По-скоро не на главата, а на шията: ще седнат, ще кръстосат краката си и ще кажат "благодаря" им. Откъде знаеш тези времена? Фактът, че ще се роди, а след това все още не знаеше дори майка ти!

- Остави младежа, Хърбърт - каза съпругата на готвача и плесна мъжа си с дървена лъжица по главата. - Ние живеем тихо и благодарим на Бога. Нека Света Мария пази това мълчание. Кой знае колко ни остава.

Съпругата на готвача, след като се прекръсти, започна тихо да изрича молитва пред своята свята покровителка Мария.