Млада жена на деветнадесет години лежеше на легло в светла просторна стая. Хуана, това беше името й, тя беше красива: рафинирано овално лице с малък, леко изпъкнал нос и широко отворени кафяви очи. Гъстата и кафява коса, която често предизвикваше ревност сред придворните дами, сега небрежно разпръсната върху възглавницата. Беше красива испанка, млада, прекрасна жена, с загоряла (тъмна) и копринена кожа. Хуана чу вика на новородената си дъщеря, който идваше от съседната стая.

- Къде е Филип? - попита тя слугинята, която стоеше до леглото.

- Изпратихме да му съобщят, Ваше височество. Сеньора трябва да си починете.

След като каза това, прислужницата се поклони ниско и излезе от стаята.

След един час всички придворни слуги напуснаха кралските покои и отнесоха бебето с тях. Младата майка остана сама. Вече се стъмваше. Хуана погледна през прозореца към мокрите покриви на стария град.

Беше хиляда, четиристотин, деветдесет и осма година. Хуана Първа беше съпругата на херцог Филип IV Бургундия, в продължение на две години. Това беше щастлив брак, изпълнен с любов и отдаденост, поне за самата Хуана.

Филип често не се появяваше в покоите ѝ, но не можеше да съди съпруга си: защото имаше трудности в управлението. Филип е установил търговски отношения само с Англия и Бургундия, най-накрая царял мир. Кралят на Англия Хенри VII, изисква постоянно внимание, а Филип неуморно изпраща пратеници до английския крал, настоявайки за лична среща с него. Но Хенри се поколебал и Филип продължил да настоява.

- Покажи дъщеря ми! - дойде глас от коридора на двореца.

- Филип! - радостно възкликна жената и се затича да посрещне съпруга си.

- Как се чувстваш? - попита той, когато видя жена си.

- Чувствам се щастлива, скъпи!

Тя протегна двете си тънки ръце към него.

Филип коленичи и наведе устни към ръцете ѝ.

- Жена ми, моята прекрасна съпруга!

Херцогинята беше толкова щастлива в този брак, който даде на света очарователно момиче на име Елеонор.

Хуана прегърна съпруга си, който с такава истинска грижа и обич вече стоеше пред люлката на бебето. В мислите й щастлива майка, подобно на всички останали майки на света, рисува картини на бъдещия им живот: тук учи малката да язди кон; горд баща с малка дъщеря, с която ходи в парка; Тук Хуана чака Филип в спалнята си и вече чува удара на измерими, тежки и любими стъпки!

Това бяха нейните най-скъпи сънища, които, уви, не се сбъднаха.