Холът на апартамента кипи от живот и два цвята преобладават в декорацията. Балони в синьо и розово стоят близо до огромните прозорци, а открехнатата балконска врата позволява лек бриз да развее разкроената ми рокля. Давина и Шарлот обикалят кухненския плот в опит да нагласят направените от мен кексчета. Започнах да се занимавам с пекарство по време на отсъствието на Мейсън и искрено се забавлявах.

Ръцете на Крис се оплитат около много бременната Шарлот и започват да си шушукат като влюбени тийнейджъри. Отношенията между двамата се развиха със светлинна скорост, въпреки че Шарлот искаше да карат бавно. След накърнените ѝ чувства беше напълно разбираемо. Но от далеч си личеше, че той бе избраният мъж. Дори се вълнуваше за момиченцето колкото нея. Бяха научили пола наскоро и сестра ми бе в екстаз от тогава. Радвах се да я видя щастлива.

Давина и Стивън си хвърляха гневни погледи както обикновено, но дълбоко в очите им се четеше любовта един към друг. Мейсън просто ме успокои, ме това е нормално в тяхната връзка. Те се наслаждаваха на живота си като двойка и не бързаха нито за сватбата им, нито за бъдещо дете. Не ги съдех. Давина бе година по-малка от мен и имаше предостатъчно време. А и не веднъж бе споделяла, че не са готови за това.

- Вратата! - Изабела прошепва достатъчно високо, за да ме извести и се втурвам натам с треперещи крайници.

Би трябвало да се преструвам на наивна за подготвената изненада, но съм прекалено развълнувана за връщането на Мейсън от Лос Анджелис и хормоните не са на моя страна. Може би не бе добра идея да ме уведомяват за партито по случай разкриването пола на бебето ни. Все пак ще се опитам да го изиграя добре. Аз самата нямам представа какво ще излезе от днес.

При появата на мъжката висока фигура, за която копнеех в сънищата си през последните седмици, краката ми придобиха собствен разум. В рамките на секунди съм увила тялото си около негово досущ като ленивец, попивайки аромата на мъжки одеколон.

- Липсваше ми. - едва не проплаквам, изненадвайки самата себе от реакцията си.

- Ти на мен повече. - дългите му пръсти се впиват в ханша ми и ме притискат силно към релефното му тяло преди да се възспре и хватката му се отпуска. - Всичко е наред? - той се отскубва само със сантиметри, за да погледне в очите ми, красивите му кафяви ириси гледайки ме със загриженост.

- Не мога да се оплаквам щом съм отново в ръцете ти. - прошепвам като с помощта на високите си обувки поставям лека целувка върху устните му, а в отговор той притиска ръка към тила ми и удължава контакта. Напълно изгубвам почва под краката си, докато остър шум не ме приземява обратно на земята. За малко да забравя мисията си! 

- Да не би да имаме компания? Очаквах да те имам само за себе си за известно време. - прошепва срещу устните ми.

- Давина и Стивън са тук. Нали ги знаеш..не искаха да ме оставят сама. - свивам рамене и се усмихвам невинно.

- Хмм...добре са направили тогава. Сега могат да си ходят. - допълва с нотка шеговитост преди да се наведе към устните ми отново. Този път хващам юздите и се отскубвам само за да го поведа към хола.

- Имам да ти покажа нещо. - оплитам пръсти с неговите и го пристъпвам смело в просторното помещение. Той веднага забелязва украсата и свъсва вежди объркано.

- Какво... - погледът му прави оглед на обстановката преди да спре върху мен. Невидим въпросителен знак седи върху главата му и едва се контролирам да не изпея всичко. - Не мислиш ли, че балоните са малко в повече?

Като отговор единствено се засмявам звучно и се протягам към близката масичка.

- Това е за теб. - сервирам плоска правоъгълна кутийка в дланите си и погледът му се спуска между нас. Все още изглежда изненадан, но все пак се усмихва леко и приема подаръка.

- Не беше нужно, ангелче. Вие сте ми достатъчни. - поклаща глава и ме кара да се засмея.

- Не го отваряй все още! - спирам го рязко, когато пръстите му отиват към малката панделка отгоре.

Предметът, който беше вътре е избран лично от Давина и репрезентира пола не бебето. Тя е единствената, която в момента знае за него и подготви цялата изненада за нас. Не бих могла да съм ѝ по-благодарна.

- Определено не звучиш съмнително. - той присвива очи и в този момент всеки изниква на показ.

-Батко! - Изабела се втурва към брат си и успява да го разсее с прегръдка, докато Давина и Шарлот подготвят конфети и ги изстрелват във въздуха, привличайки вниманието на всички. Сини конфети се реят из въздуха, покривайки пода и ахвам от изненада. Мейсън от своя страна гледа без никаква външна реакция, опитвайки се да асимилира случилото се.

- Поздравления! Ще си имате малко синче! - Давина започва да пляска и всички последват примера ѝ, докато Стивън не се обажда.

- Мамка му! Бях заложил на момиче.

Давина не се колебае да го перне през бицепса, но той единствени се ухилва и я заключва насилствено в ръцете си, докато се успокои.

Чуствство на радост ме облива и тогава забелязвам как Мейсън маха панделката от кутийката, разкривайки бебешка дрешка с познат надпис. Не може да бъде! Как изобщо е запомнила? Устните му се разтягат бавно в усмивка и в края на краищата се озовавам в топлите му прегръдки, а устните ми са заливани от безброй целувки. Не мога да спра да се усмихвам, докато еуфорията врие в тялото ми.

- Аз съм най-щастливият мъж на света. - прошепва срещу устните ми като с една ръка милва лицето ми.

- Не преувеличаваш ли малко? - казвам саркастично.

Той поклаща глава изрично и заравя нос в косата ми. Аз самата не искам да го пусна поради седмиците, които ни деляха един от друг. Дано повече да не се изисква да го правим.

След като засищаме липсата с неколкократни прегръдки се присъединяваме към гостите. Мъжете потупват Мейсън по рамото, а женската част от групата ме наобикаля с мили думи. Шарлот се разплаква с ръцете ми. Дори Изабела изглежда развълнувана, докато чете надписа на бебешкото боди. Когато идва ред на Давина тя ме прегръща и ми прошепва.

- Казах ти, че е съдба.

[ 6 месеца по-късно ]

- Внимавай!

Обръщам се и зървам притесненото лице на красивия мъж, който не ме изпуска от очи през последните седмици. Той се пресяга с татуираната си ръка и взема малкото кашонче от дланите ми, което единствено ме кара да въздъхна с малка усмивка.

- Мейсън, скъпи... - започвам с престорен сърдит тон, но кратка целувка върху устните ми ме кара да замлъкна.

- Не бива да носиш тежки неща. - измърморва срещу устните ми преди да се отдръпне.

- Но това не е...както и да е. - махвам с ръка и го последвам през входната врата на новата ни къща - днес бе вторият път, през който посещавам новия ни дом и нямам търпение от днес нататък да се събуждам тук всеки ден и да закусвам в задния двор с гледка към океана.

- Единствено искам двете ми съкровища да са добре.

Усещам приток на топлина към лицето си. Все още се опитвам да свикна с нежността от негова страна. Бебето наистина влияе добре на връзката ни и станахме дори още по-близки.

Той тъкмо оставя кутията на холната масичка, когато усещам малко ритниче и моментално грабвам ръката на Мейсън, долепяйки дланта плътно към вече силно заобленото си коремче. Очите му се уголемяват от изненада преди да се усмихне широко.

- Виждаш ли? Малкият ни син се съгласява с баща си.

- От сега се вижда на кого ще прилича по характер. - извъртам очи с шеговита усмивка.

- Признай си, че точно с този чар те спечелих. - той ми намига преди да надвисне лицето ни над моето и долепя нежно целувка върху устните ми.

- Може би нещо друго също помогна в решението ми. - прошепвам, докато плъзвам ръка по мускулестите му гърди, но преди да стигна инстумента в дънките му ръката ми е отклонена от неговата.

- Имаш късмет, че синът ти е толкова немирен, иначе бих те взел точно сега срещу първата стена. - гласът му е пропит с възбуда и ме кара да си поема дълбоко въздух.

Вече съм в деветия месец и сексуалните ни отношения за момента са на пауза. Истинско мъчение за двама ни, но съм приятно изненадана от улисията, които полага.

- Сега вече е моят син? - избутвам го шеговито, а той се засмява.

След закачките ни се връщаме към задачи около новата къща. Опитвам се да не мисля колко далеч от сестра ми се намирам. Все някога трябваше да започнем да се съобразяваме с партньорите си. Тя роди здраво момиченце преди около месец и бе изписана от болницата без усложнения. Крис обикна бебето като свое от пръв поглед и това ми бе достатъчно да знам, че оставям и двете в добри ръце.

Въпреки че е есен температурите в Лос Анджелис са високи и мога спокойно да нося летните си рокли. Винаги съм си мечтала да живея на топло място и се радвам, че сина ни ще има радостта да се наслади на този климат с пълна сила.

Изведнъж остра болка прорязва корема ми и се хващам за първата повърхност като опора. Шокът е толкова силен, че първоначално не осъзнавам стичащите се по бедрата ми околоплодни води.

- Мейсън! - изкрещявам в момент на паника, когато нова вълна от болка ме връхлита с двойно повече сила.

Той се доближава бързо, когато забелязва състоянието ми и побързам да кажа - или по-точно изкрещя.

- Бебето идва!

******

Все още съм на облак от събитията и се събуждам от даденото ми успокоително, когато в ръцете ми е поставено малко същество. Умът ми постепенно се избистря и зяпвам в удивление и обожание. Тялото му и част от главичката са увити в пелена, под която се подават къси кичурчета тъмна коса. Очите му стоят затворени и изглежда спокоен. Мейсън стои до леглото ми и гледа човечето в ръцете ми по същия начин, което ме кара да се усмихна и очите ми се насълзяват от щастие. Това е неоспоримо най-емоционалният момент в живота ми.

Медицинската сестра поема бебето и го поставя внимателно в ръцете на Мейсън. Чувам лекото ахване, което напуска устните му преди да се съвземе и сяда до мен на болничното легло.

- Все още не мога да повярвам. - прошепва внимателно в страх да не събуди спящото създание. Аз самата кимвам в съгласие и се протягам да погаля малкото му личице с леко обагрени бузки. - Единствено знам, че го обикнах в момента, който успях да го видя. - отмествам ръка, когато сравнително по-грубата ръка на Мейсън помилва лицето му и го кара да завърти леко лице в посока докосването. - Обещавам, че ще се грижа за вас с всичко, което мога.

- Не се съмнявам в това. Мейсън?

- Хмм? - той съсредоточава погледа си върху мен. Изпълнен е с толкова любов и грижа, че сърцето ми прави подскок в гръдния ми кош.

- Много те обичам.

Той се усмихва с трапчинките си и поставя нежна целувка върху устните ми преди да прошепне:

- И аз те обичам, ангелче.

Край ~

Първо искам да благодаря на всички читатели за отделения интерес! Това, че четохте до тук ме радва ♥︎
Историята не е много изпипана с цел и се опитах да не създавам сложен сюжет. Хвърлих се без много планове и ето къде стигнах, хах.
Въпреки това се надявам героите да са ви забавлявали и ви очаквам отново в друг мой бъдещ проект ;)
Пазете се ♡︎ lysm