- Имаш среща!

- По-тихо! - изсъсках и сведох глава при чувство на срам. Намирахме се в центъра на фитнес залата и ползвахме две съседни пътеки, когато реших да ѝ споделя за Мейсън.

- Просто се радвам за теб. Е...кой е щастливецът? - вдигнах поглед и засякох игривата ѝ усмивка.

- Ами, смешна история е... - това не го обмислих. Как ще ѝ кажа, че се засякох вече два пъти в една седмица с мъжа от Вегас?

- Съмнявам се...

- Мъжът от Вегас. Имам среща с него. - изстрелях го преди да посмее да се подиграе с чувството ми за хумор.

- Я пак? - очите ѝ се ококориха и тя забави темпото до толкова, че да слезе. Облегна се върху таблото на пътеката ми с все така объркано изражение. - Скайлър, кълна се, че ако ме баламосваш...

- Не! Говоря ти сериозно.

- Но как?

- Засякохме се случайно през обедната ми почивка вчера. - ченето ѝ увисна и ръката ѝ се стрелна напред, плесвайки ме по китката.

- И ми казваш чак сега?

- Не беше важно. - свих рамене и намалих скоростта, за да мога да сляза.

- Как така? - тя ме последва към тежестите и продължи да ме зяпа, докато избирах достатъчно леки гирички.

- Не мислех да ходя, но той не ми даде избор. - поясних, но тя изглеждаше още по-объркана отпреди.

- Не си мислила да ходиш? Ума ли си загуби? - изгледах я и сбръчках вежди. Защо е толкова ядосана?

- Шарлот...

- Шшт! Никакви оправдания. И няма да ти позволя да се срещнеш с потенциален ухажор изглеждаща така.

- Как? - погледнах я недоумяващо и тя изхленчи.

- Знаеш...скучните сиви облекла, които носиш на работа.

- Но това не зависи от мен. - оправдах се слабо, въпреки че знаех истината.

- Напротив, скъпа. Но нали за това съм тук! Красавецът няма да може да отлепи очи от теб.

******

Стоях в изненадващо празния асансьор за обикновено претоварен петък и инспектирах дрехите си. Носех не твърде ярко червена, прилепната пола с висока талия и бяла риза с V-образно деколте. Косата ми се спускаше по гърба на едри масури и стигаше почти до кръста ми.

Купих дрехите вчера с Шарлот и ми се видяха добре, но сега се паникьосвам. Попринцип не нося ярки цветове, особено на работа, но получих поне пет комлимента от жени и повече от мъже..което беше малко зловещо.

Асансьорът се отвори на партера и се насочих към изхода. Охраната на сградата приказваше развълнувано с висок мъж, който бе обърнат с гръб към мен. Когато се приближих забелязах мъжът да връща химикал и лист и широките му рамене се завъртяха достатъчно, за да ми разкрият красивия профил на Мейсън. Дълбокия му смях се разнесе из пространството и се учудих. Какво забога...?

- А! Ето те, ангелче. - очите му ме засякоха и двамата мъже се извърнаха към мен. Поздравих Бен с леко кимване, на когото усмивката стигаше почти до ушите по незнайна причина. Не съм го виждала такъв преди.

През това време Мейсън се приближи, докато погледът му жадно изпиваше всяка моя извивка.

- Дълго ли ме чака? - попитах в опит да пропъдя напрежението във въздуха. Той поклати глава без да ме поглежда в очите и продължи да разглежда тялото ми с любопитство. Изведнъж ми стана топло, сякаш ме инспектираха под лупа.

- Прекрасна си. - каза с леко пресипнал глас и накара краката ми да се подкосят.

- Благодаря. - усмихнах се срамежливо и в замяна получих една от запазените му чаровни усмивки. Господи, това беше грешка. Как ще си го избия от главата сега?

- Да вървим тогава. Предполагам нямаш много време. - той подаде ръката си и му позволих да увие дългите си пръсти около моята. Изненада ме приятно, когато задържа вратата за мен.

- И да наминеш пак някой път! - провикна се Бен отвътре и помаха. - Приятно изкарване, г-це Скайлър!

Помахахме на възрастния човек с леко прошарена коса и продължихме по улицата.

- Познавате се?

- Нещо такова. - сви рамене и се усмихна леко. Днес отново носеше дънково яке, обаче съчетано с черни дънки и черна тениска. Косата му беше скрита под шапка с козирка и забелязах, че се оглеждаше от време на време. Вероятно си въобразявах, така че го отметнах настрани.

- Как знаеше къде работя? - параноята ми се върна с пълна сила и неможах да се въздържа. Той вдигна вежда учудено и ме изгледа подозрително, сякаш знаеше, че нещо се върти в главата ми.

Спряхме пред входа на кафето и той посочи към познатата стъклена сграда, чийто вход беше недалеч.

- Видях те да влизаш в сградата вчера, когато се разделихме. - ахнах в разбиране и кимнах леко. Прокълнах се, задето си помислих най-лошото. Той едва ли усети това и се засмя тихо, след което отвори широко вратата и ме подкани да вляза.

Красива руса жена стоеше зад касата и ме накара да потръпна, когато се усмихна доста престарано в посока Мейсън.

- Добър ден! Какво ще обичате? - очите ѝ буквално грееха, докато самия дявол, стоящ до мен, беше свалил шапката си и леко разрошваше кафявите вълни коса на главата си. Правеше едно нормално движение да изглежда като сцена от порно филм.

- Скайлър? - хвърли ми игрива усмивка и ме накара леко да се изчервя. Но при злобния поглед от страна на блондинката се озадачих. За каква се мисли? Вирнах гордо брадичка и с престорена любезност казах:

- Еспресо, моля. - тя ми хвърли пренебрежителен поглед и се извърна отново към Мейсън, който ме гледаше с леко вирната вежда и едва забележима усмивка.

- И за мен същото. - той я погледна бегло преди да обърне вниманието си отново върху мен. Ха! Дори не ѝ обърна внимание. Думата "отхвърлена" беше буквално изписана на челото ѝ. Той хвана нежно ръката ми и ме подкани към една малка свободна масичка. Настанихме се на два стола един срещу друг.

- Често ли го правиш? - въпросът избяга от устата ми, но не съжалих.

- Да пия кафе с красиви жени? Не. - отговори преди да съм пояснила, което ми подсказа, че не иска да го вземе насериозно.

- Някак си ми е трудно да ти повярвам. - изгледах го скиптично, а той се засмя.

- И какво те кара да мислиш така, ангелче? - попита като почеше брадата си нервно.

- Знам ли? Може би начина, по който се запознахме. - отговорих с насмешка и той си отдъхна. Бях малко любопитна какво очакваше да кажа, но нямах право да ровичкам подробности. Не и ако не искам да се привържа и знам, че това може да се случи опасно лесно с хора като него.

Кафетата бяха сервирани от същата русокоса жена, но изглежда нещо я беше накарало да излезе от програма "злобна кучка" и дори не се опита да флиртува с Мейсън. Чакай...защо изобщо мисля за това?

- Ти беше тази, седяща сама на бара в червена, секси рокличка. Ако аз не те бях заговорил, то щеше да е някой друг, скъпа.

Едва не изсипах кафето си при тези думи. Та аз не го бях направила нарочно!

- Виж, не искам да има недоразумения. Онази вечер беше изключение, аз не съм такава.

- Не съм си и помислил, че си. - той се облегна на масата с лакът и повдигна чашата към устните си, и отпи. Изгледах го внимателно, но все още не бях сигурна какво точно се върти в главата му, като например защо забога проявява интерес към момиче като мен?

Облегнах се с ръце напред като изправих гръбначния си стълб, така че лицата ни да са на едно ниво. Той наклони леко главата си надясно и се усмихна, карайки тръпчинката да направи поява.

- Искам да те опозная, Скайлър. Забрави за момент какво се случи във Вегас и се отпусни. - каза със спокоен тон и се пресегна, за да отмести един кичур коса от лицето ми. Та как мога да забравя, когато всяко негово докосване ме връща към онази нощ?