Събудих се разтърсена от съня или по-скоро спомена, който преживях току що. Дишах учестено и триех бедра заедно в опит да успокоя спазмите между краката си. Проснах се отново на възглавницата и зазяпах тавана. Какво ми става? Та аз току що преминах през оргазъм и то докато спя. Нямах представа, че е възможно и не съм сигурна как да се чувствам.

Сякаш втората среща с него отключи в съзнанието ми събитията от Лас Вегас, които смятах за загубени.

Исках да съм засрамена, но несъзнателно се усмихнах на спомените. Това беше най-забавната вечер в живота ми. Защо трябваше главен герой в нея да е мъж без никакви задръжки? Това доказваше още един мой аргумент: не бихме могли да се разберем на дневен базис. Трябва да откажа срещата ни. Но за сега най-добре да успокоя страстите с малко сладолед, за съжаление трябва да си го набавя от супермаркета.

Станах от леглото и се запътих към гардероба. Извадих широка блуза с надпис, която стигаше почти до средата на бедрата ми и я навлякох върху белия си потник. Смених долнището си със спортен клин и се обърнах към огледалото. Не е зле...свих рамене на отражението си и се залових с омотаването на дългата си коса в небрежен кок. Нямах грим и съдейки по мрачното време не е добра идея да си сложа. Грабнах портмонето и телефона си и напуснах апартамента.

Подухваше лек бриз, но се съмнявам, че ще завали. Покрих главата си с качулката и продължих по улицата. Беше близо 3 следобяд, но час пик не започваше до един час, така че беше сравнително спокойно. Колкото може да е за Ню Йорк.

След няколко минути ходене се озовах пред голям супермаркет и се насочих към автоматично отварящата се входна врата. Само когато влязох осъзнах, че навън е по-ветровито. Е, изглежда все пак може да завали.

Насочих се към рафтовете и си проправих път към централната част на магазина, още мястото, където държаха сладоледите. Разгледах всичките видове изскушения и се сетих за Шарлот. Мамка му, забравих за забраната ѝ към всяка вкусна храна, тоест почти всичко нездраволсловно. Какво пък? Ще се постарая да го изям преди тя да се върне от работа.

Вниманието ми привлече една единствена кутийка ванилов сладолед "Бен и Джери" с парченца бисквити, но беше чак на горния рафт в хладилника. Това е любимият ми, така че си струва да опитам да го стигна.

Пресегнах се, но единствено можах да докосна повърхността на рафта с пръсти. Забога, защо винаги правят хубавите неща трудни за достигане? Сякаш мислят, че всички на света са гиганти или нещо такова.

- Трябва ли ти помощ? - дълбок глас ме накара да подскоча и направих крачка назад, обръщайки се само да засека поглед с човека, който най-малко се надявах да видя. Беше облечен в черно спортно долнище и сива блуза без ръкави, която оставяше татуса на лявата му ръка видим за окото. Косата му беше покрита от шапка с козирка и върху нея седяха черни слънчеви очила. Защо са му при това мрачно време?

- Какво правиш тук? - ококорих се насреща му, а той единствено се засмя и на дясната му буза се появи трапчинка, която преди не бях забелязала. Това неможе да е истина...сякаш всеки път откривам по една нова симпатична негова черта, която ме кара да точа лиги все повече.

- Тук съм по същата причина като всеки друг човек, посещаващ супермаркет. - той отговори развеселено и направи крачка към мен, при което раменете ми веднага се напрегнаха. Веждите му се стрелнаха нагоре при вида ми на изплашена кошута и той вдигна ръце в знак на примирие. След което се пресегна над мен и лесно свали една кутия сладолед от рафта. Мъжкият му аромат си проправи път през ноздрите ми без позволение и върна спомените за вечерта във Вегас. Сърцето ми биеше като лудо и се опасявах, че дори той може да го чуе. - Е, аз ще си вървя. Хубав ден, ангелче.

Но в следващия момент се завъртя и започна да се отдалечава и то с моята кутия сладолед в ръка. О, това няма да го бъде!

- Чакай! - с бързи крачки го настигнах и той спря и се завъртя с невинна усмивка.

- Да? - той се опитваше да скрие развеселеността си, при което присвих очи. Намислил е нещо и не ми харесва. Погледът ми се премести върху малката кутия, от която спешно се нуждаех. - Ако я искаш просто ме помоли, Скайлър.

Запазих строгото си изражение и поклатих глава. Няма начин. А и определено блафира. Изглежда като човек, който не е вкусвал нездравословна храна от години.

Той сви рамене и се обърна, поемайки по пътя си отново. Е, добре...може би е сериозен.

- Не е смешно, Мейсън! Това ми трябва. - изтичах пред него и сложих ръка на бицепса му в опит да го спра, игнорирайки тръпките полазили тялото ми. Той отдалечи сладоледа предпазливо и със свободната си ръка хвана китката ми. Кафявите му очи ме изгледаха и почувствах някакво вълнение, събиращо се в стомаха ми, но нямаше да отстъпя.

- Добре тогава. Но в замяна ще ми дадеш номера си. - той се наведе леко и устните му се разтегнаха в дяволита усмивка. Подяволите! Сама съм си виновна, задето съм толкова твърдоглава.

- Защо ти е? - подхвърлих въпроса автоматично, докато го гледах с леко вдигнати вежди.

- За да ти се обадя след като те сънувам, ангелче. - в погледа му заигра искрица, която буквално можеше да ме подпали на мига. Мисълта да получа обаждане от него по средата на нощта, да чуя дрезравия му сънен глас по телефона ми се виждаше прелестна идея. Но разумът ми слагаше спирачки.

- Определено не. - отрязах, но той все така изглеждаше непокътнат от лошото ми държание.

- Просто се пошегувах. Трябва да се разберем за час и дата на срещата. Ето. - той извади телефона си от джоба на панталоните и ми го връчи. Замислих се за момент...знам, че той не е психопат и въпреки че е като досадна муха немога да отрека, че искам да му дам номера си. Въздъхнах и набрах числата, след което му върнах телефона.

- Сега може ли да си получа сладоледа? - той се усмихна в отговор и го постави в ръцете ми. В следващия момент усетих телефона ми да вибрира и го извадих от джоба на блузата си, зървайки непознат номер.

- Не мога да рискувам да ми избягаш отново. - каза той с весел тон, но в очите му се четеше обида. Той не ми вярва. За момент сърцето ми се сви и съжалих, че избягах без нито една дума от хотелската стая онази сутрин.

- Опасявам се, че няма място, на което да не ме намериш. - пошегувах се и трапчинката му отново се появи.

- Имам късмет, че съдбата е на моя страна. - замислих се върху това негово изказване. Той искал ли е да ме срещне отново след онази вечер? Имах много въпроси, които неможех да задада на никого.

- Не изпреварвай времето...

- Засега съм доволен и със случайните ни срещи, ангелче. - той побърза да добави и ме накара да се засмея и да поклатя глава.

- Този чар няма винаги да ти помага, нали знаеш?

- Досега върши страхотна работа според мен. - пръстите му леко докоснаха брадичката ми и наклониха лицето ми нагоре в посока неговото. Дъхът ми секна и очите ми се стрелнаха към сочните му устни, които се извиха в самодоволна усмивка. - Ще се видим отново, ангелче. - той се приближи сякаш се кани да ме целуне и атмосферата напълно се промени. Бузите ми започнаха да поруменяват, затова кимнах бързо в отговор и отстъпих рязко назад, завъртях се и моментално се отправих към изхода почти на тичане. Какво се случи току що? Та това трябваше да е просто кратка разходка за сладолед и нищо повече.