Намирахме се в изискан ресторант със спираща дъха гледка. Винаги съм харесвала мащаба на големия град. От високо си недостижим, а когато си долу си просто една нищожна част от всичко, което движи времето. В момента бяхме в една паралелна вселена, където събитията течаха бавно. Сякаш имахме цялото време на света.

- Обикновено тези изискани места не са първият ми избор, но реших, че ще оцениш гледката и храната.

Оглеждам се и осъзнавам колко истина има в изречението. Той предпочита обикновен ресторант в ъгъла на някоя нюйоркска уличка и за това му се възхищавам. Малко хора не се превземат от дълбочината на джобовете си.

- Красиво е. Не съм виждала нещо подобно преди. - казвам с приповдигнато настроение и насочвам поглед към безбройните светлини под нас.

- Не мога да се съглася повече.

Усещам погледа му върху мен и започвам автоматично да се изчервявам. За моя изненада всичко, което чувствам е сякаш ново и непонятно. Така че просто опипвам на сляпо с действията си и засега изглежда работи, тъй като не съм развалила приятната атмосфера.

- Добър вечер! Какво ще обичате?

Хилав мъж с изрусена коса се спира до масата ни  с професионална усмивка. Униформата стои свободно върху тялото му, но не до толкова да изглежда смешно. Усмихвам се глупаво към компанията си, тъй като нямам никаква представа какво значат повечето ястия и напитки в предимно френското меню. Той ме дарява с малка усмивка преди да насочи вниманието си към сервитьора. Въпреки думите си от по-рано не изглежда ни най-малко некомфортно. Вписва се напълно в тази среда, но предполагам е наложително, когато баща ти има висока репутация.

Хилавият мъж отделя цялото си внимание на Мейсън и дори изглежда на ръба да се усмихне широко. Изненада проблясва на лицето ми, но вместо да си взимам заключения решавам да се пошегувам.

- Трябва ли да ревнувам? - вдигам вежди с престорена сериозност и скръствам ръце. Той изглежда стъписан и объркан като хвърля поглед наоколо, което страшно ме забавлява.

- Какво? - главата му клюмва леко настрани, докато ме зяпа недоумително. Почти сдържам смеха си към това негово очарователно движение. 

- Изглежда някой си има мнение за теб. - посочвам с поглед вляво, където стоеше младият господин в униформа и обслужваше друга маса. Веждите на Мейсън се свъсват за момент преди да регистрира намека ми и поклаща глава с усмивка.

- Вероятно се е припознал. - отговаря с лек тон и свива рамене. Учудвам се на скромността му, тъй като е ясно като бял ден, че мъжът е негов фен и беше развълнуван да го срещне.

- Мхмм... - кимвам драматично бавно, докато отпивам от ябълковия сок, сипан в изискана чаша за вино. Ако затворя очи и мисля за нещо друго почти се усеща като вино. Все още съм съкрушена, че няма да мога да сложа нито една капка в устата си през следващите девет месеца.

Тревогите ми са разсеяни от топлата ръка на Мейсън, която обхваща нежно моята. Очите ми се спират върху лицето му и за момент просто се любувам. Изглежда спокоен и очите му светят в тъмно златисто. Не искам са развалям този момент по никакъв начин, но бушуващите въпроси в мен избухват под формата на реч.

- Какво мисли баща ти за бебето? - питам плахо и стисвам ръката му леко.

Ако не беше бъдещият дядо на детето нямаше дори да ми пука за мнението на сърдиткото. Все пак останах с впечатлението, че не беше много радостен от появата ми. Дори бих казала, че клони към това да ме намрази, отколкото да ме приеме в семейството. Но може би си вадя прибързани заключения и има някакъв шанс той да не е толкова сопнат. Въпреки че реакцията на Мейсън ми говори друго. Той седи в тишина и пръстите му потрепват съвсем леко в ръката ми.

- Не си му казал, нали?

Дори не съм му ядосана и в очите му се появява вина. Може би съм леко разочарована. Не е като да е минал просто ден или два от случката, новините за бебето са на открито от седмица. Повече ме тревожи реакцията на семейството му, така както и факта, че още не ги познавам. Поне нормалната част от семейството. Тези, които не са пълни психопати.

- Всъщност Джак настоява да се отбием на благотворителен бал в имението следващия уикенд. По думите му Изабела също иска да се запознае с теб.

Меко казано се шокирах от желанието на Изабела. До сега не е имала никакви отношения с мен и въпреки многото неща, които съм чула за нея, не сме се срещали на живо. Реших да го взема като позитивен знак.

- Не виждам проблем с това. - кимвам с усмивка и в миг и неговото изражение се успокоява. Нима се боеше, че ще откажа?

- Ти си ангел. - гласът му е гладък като мед и очите му сякаш милват деликатната ми кожа, докато вдига внимателно ръката ми към устните си и целува кокалчетата ми нежно, карайки топлина на пропълзи от ръката към гърдите ми. - Но не ангажирай красивата си главица с подобни теми сега. Нека просто се насладим на вечерята, а след това може да обсъдим десерта.

Полазват ме тръпки, когато очите му се спускат бавно по тялото ми и спират за секунда върху деколтето на червената рокля. Не съм спряла да мисля за неговия допир и с този намек търпението ми започва да се изчерпва. Едва успявам да стая чувствата си и изглежда е безуспешно, тъй като устните му се разтягат в арогантна усмивка.

- Или можем да прескочим направо на него? - едната му вежда се вдига съвсем леко сякаш наистина търси отговор, а аз се изчервявам двойно по-бързо. Умът ми започва за изгражда разнообразни бързи сценарии включващи мен и него в близката тоалетна, но бързо ги пропъдвам. Поклащам глава сякаш да отрезвя ума си и отскубвам ръката си от неговата, докато той ме гледа с интерес. Възможно ли е да чете мисли?

- Не бъди наивен, скъпи. Мислиш, че не прозирам през теб и заканата от по-рано? - извъртам очи драматично и отмятам коса назад сякаш това ще намали топлината, обляла лицето и част от врата ми.

- Да се надяваме, че е просто ината ти в действие и бремеността не е убила сексуалния ти глад, тъй като с моя се случва точно обратното.

Очите ми го стрелват предупредително, когато кракът му докосва моя за момент под масата, почти като инцидент. Той се отдръпва с перфектно спокойство изписано на лицето си преди да се наклони с лакти върху масата и да прошепне:

- Нямам търпение да те видя разхождаща се полугола и боса из апартамента ми, Скай.

Непозната топлина облива лявата страна на гърдите ми и чувствам странно вълнение в стомаха си. Това би било хубаво. Дори много. Но границите на закачката и сериозността са толкова неясни, че не рискувам да се съглася на нещо такова.

- Все още не съм се съгласила. - казвам спокойно и отпивам от чашата си с прекалено скъп ябълков сок, докато се опитвам да събера мислите си отново. Ами дали не трябваше да подходя по-сериозно?

- Но го обмисляш и нека ти кажа, имам добро предчувствие, скъпа. - звучи сигурен в себе си и от части има правото да е. Каквото и да стане винаги се връщам при него и дори не мога да го отрека. Сякаш аз съм неговият бумеранг и той е опитният хвърляч.

******

Вечерята продължи без никакви спънки, за моя приятна изненада не се сдърпахме нито веднъж. Може би това наше ново начало е за добро.

Безспорно най-доброто нещо от вечерта беше храната. С отварящия ми се апетит нямах проблем да изям всичко в чинията си. Ястието беше с френско име, което се провалих да запомня и се съставяше от добре изпечено месо с мистериозен вкусен сос и други декорации.

Вече беше почти полунощ, когато си тръгнахме и реших да остана при Мейсън. А и не бяхме готови да завършим вечерта. Моментът на прекрачването на апартаментния вход от двама ни постави началото на състезание по събличане. За по-малко от минута бяхме в дълбочината на апартамента с диря от дрехи зад нас. Момичешките ми кикоти отекваха в празното помещение, докато нарочно избягвах ръцете му, търчейки по коридора. Не му отне много време да ме хване и понесе към спалнята. След като гърба ми опря срещу матрака нямах възможност да си отдъхна. Ръцете, устните, езикът му докоснаха всяко възможно чувствително място по тялото ми и ме накараха да се гърча от спиращо дъха удовоствие. Ръцете му стискаха хълбоците ми до приятна пареща болка, докато се движех върху него. Зъбите му оставяха следи, но не ми пукаше. Умът ми беше в екстаз и не исках да свършва.

— • — • — • —

Мислите ли, че тя ще се съгласи да заживее заедно с Мейсън?
Най-накрая ще се запознаем с Изабела! Какво очаквате като държание от нея?

Свободни сте да изразите всячески мнение, коментирайте или просто гласувайте ако ви харесва 💛