Гърлото ми пресъхна и не успях да продумам нищо в отговор, докато зяпах с удивление грубияна, носещ фамилията Левис. Лицето му не помръдна от ледената си гримаса дори когато синът му заговори.

- Татко—

- Казвал съм ти хиляди пъти, момче. Не се нуждаят от толкова внимание. Единствено си искат парите. Нали така, скъпа?

В този момент кръвта ми кипва във вените и лицето ми става също толкова горещо.

- Внимавай как говориш с приятелката ми, Джак. Тя заслужава нищо по-малко от респект. - равният, но същевременно заплашителен тембър на Мейсън ме прекъсва от това да изплюя ядни коментари по възрастния надутко. Очите ми намират лицето на моя защитник, което кипи от емоция, а аз самата захапвам език. Очаквах такава реакция от него и не бива да съм изненадана, но все пак скачам върху облак от щастие поради определението, с което ме назова.

Сърдиткото остана мълчалив, докато ни изучаваше с пресметливия си поглед само ако знаех дали това е добър или лош знак.

- Ще се преоблека и ще говорим в офиса. - добави Мейсън със същата скованост в гласа и поглед, който накара баща му да ми се усмихне извинително.

- Съжалявам дълбоко за думите си, млада госпожице. - изрече безчувствено като по касета. Реших да остана неподвижна, но след секунда кимнах леко, осъзнавайки, че няма да получа повече от сухо извинение.

След това сърдиткото се завъртя плавно на скъпите си обувки и изчезна зад тъмна врата, която предполагам водеше до офиса. Какъв му е проблемът? Мислех си как искам да изстържа надменността от гримасата му, докато хвърлях злобни погледи към затворената врата.

- Добре ли си? - дълбок глас прекъсна гневните ми мисли и отместих поглед нагоре, срещайки сравнително по-спокойни и нежни кафяви очи.

- Леко съм потресена, но ще се оправя. - уверих го сдържано, но не свърши много добра работа, тъй като в отговор изпусна тежка въздишка и прокара пръсти през кафявите си вълни.

Искам ли той да се скара с баща си заради мен? Определено не, въпреки че ще е гледка, на която си заслужава да станеш свидетел.

- Хей. - привличам вниманието му като го придърпвам и долепям тялото си към неговото здраво. - Той нямаше представа коя съм. - почти промълвих. Знаех, че са глупости и дъртака нямаше право да ме обижда. Но не е краят на света. Гледах го в очакване, когато той ме изучаваше с поглед преди да вдигне ръка към лицето ми и отмести един заблуден кичур от черната ми коса настрана.

- Това в никакъв случай не оневинява държанието му към теб. - промърмори с натежал глас и в този миг нещо тъмно проблясна в очите му. Не залагам късмета си, че го убедих да не спорят, но поне опитах.

- Не го карай да чака. Темата е важна, нали помниш? - вмъквам бегло преди да се надигна на пръсти и да долепя устни към неговите. Толкова опияняващи и меки. Но преди да съм се отплеснала слагам ръце на гърдите му и прекъсвам допира само с милиметър, предизвиквайки го да изръмжи недоволно и да впие устните си отново. - Няма да позволя да бъдеш оскърбявана по този начин. - прошепва срещу целувката, горещият му дъх милвайки подпухналите ми устни. На следващата секунда гледах как широките му рамене се отдалечават и изчезват от полезрението ми.

Когато останах сама в стаята думите ме удариха като вторична вълна. Започвах да усещам заформящия се възел в стомаха си и преди да обмисля нещата се насочих към най-близката баня, буквално изхвърляйки вътрешностите си в тоалетната. Какво ми става? Как успявам да оставя такова впечатление у мъжете напоследък? Никога не съм прекрачвала границите на невинното и послушно момиче, а сега съм сравнявана с лека жена без никаква основателна причина. Трябва да измия срама от себе си. Пускам водата под душа, събличам тениската и влизам под сигурното пространство на топлата пара.

| Мейсън |

Винаги съм уважавал баща си за това, което е направил. Взе ме под крилото си, когато можеше да ме изхвърли на улицата с нищо повече от връхните ми дрехи. Осигури ми образование и най-добрия треньор, когато реши, че имам потенциал в спорта. Няма как да съм по-благодарен дори и да опитам. Но днес той престъпи една крехка линия.

Сърцето ми затуптява по определен начин всеки път, когато зървах тази хипнотизираща жена, а той я направи да се чувства по-ниска от земята. Това е неприемливо във всяко отношение.

- Знаеш ли? Поне следващият път използвай името ѝ.

- Значи мислиш да я задържиш? - пита сякаш беше просто кутре, което съм намерил в обществен кош за боклук. Това беше едно от нещата, които ненавиждах в Джак. Нямаше никакъв респект към жените. Нито към собствената ми майка, която бях прекалено малък да помня, нито към бившата си жена или пък сегашната, на която постоянно изневерява.

- Късметлия съм, че тя реши да остане с мен. - поправям го със сурово изражение на лицето си, което го накара да се подмести на канапето, същевременно разкопчавайки единственото копче на тъмнозеленото си сако.

- Прави каквото искаш. Така или иначе съм тук по друга тема.

Но все пак се месиш където не ти е работата. Искам да го извикам в лицето му, но вместо това се възхищавам на гледката отвъд френските прозорци, което ме успокоява достатъчно, за да седна на канапето срещу него и да си позволя да го изслушам. Ръцете му се отпускат спокойно върху облегалката на меката мебел и за момент изглежда замислен. Това не може да е на добре.

- Е, ще говориш ли? - подканвам го като кръстосвам ръце и потропвам нетърпеливо с пръсти по бицепса си. Не ми харесва, когато ме притиска с мълчание, винаги го прави нарочно.

- Това между теб и Деклан излиза извън контрол. - спира и тъмните му очи, подобни на моите, се фокусират върху лицето ми, опитвайки се да пробият дупки.

- Мислиш ли? - вдигам вежди с почти подигравателна усмивка, но присвитите му очи насреща ме карат да се въздържа. - Нищо от това нямаше да се случи ако той не се беше месил в личния ми живот.

- Би трябвало да си свикнал с детинското му поведение. Но сега имаме друг проблем. Изабела заплаши, че ще се самоубие ако нещо се случи с някого от вас.

Очите ми се уголемяват в шок и отпускам длани върху бедрата си. Казала е какво? Досега не беше говорила за самоубийство, но по този ред на мисли нищо не я спира от това да се пробва.

- Не може да ѝ се вярва. Трябва да бъде надзиравана денонощно. - добавям кратко преди да успее да чуе паниката ми. Не бих си простил ако заради нашите кавги пострада сестра ни. Тя няма вина за това, че собственият ѝ брат промива обърканото ѝ мозъче.

- Вече назначих бодигард на пълно работно време. - отговаря с дипломатическия си тон, но някаква искра преминава през очите му и изражението му омеква. - Мейсън, ти си изключително интелигентен мъж. Открий начин да отстраниш проблема.

Усещам намек за нещо опасно и нередно, но си замълчавам и отмествам поглед с каменно изражение. След секунда той се изправя, потупва рамото ми и ме оставя сам с мислите ми. Никога не пропуска да намекне за презрението си посока Деклан. Той е прекалено лекомислен и коварен, което го прави да изглежда като черно петно в очите на баща ни. Жалко, че последиците са незаличими.

******

| Скайлър |

- Направила си какво!?

Шарлот се беше втренчила в мен сякаш ѝ обяснявах законите на физиката. Този предмет никога не ѝ стана приятен. Надигнах чашата с топло кафе към устните си в опит да избегна моментален отговор, но на Шарлот не ѝ се нравеше. Подкани ме да говоря, блещукащите ѝ сини очи взирайки се право в дълбините на душата ми.

- Не е толкова зле. Ще се справя някакси.

Опитах да омекотя грандиозното си падане. Кого се опитвах да залъжа? Загубих постоянна работа и гордостта ми беше отъпкана. Все пак чувствах и бледо облекчение. Не харесвах работата. Сякаш ме дърпаше далеч от истинската цел в живота ми. Посегнах към сладоледа от манго в купата пред себе си и почти издадох стон на наслада, когато екзотичният вкус удари рецепторите на езика ми.

- Не изглежда като да се справяш страхотно с проблема. - отговаря тихо и ме кара да хвърля намръщен поглед към нея, а като обяснение тя сочи към третата ми купа сладолед за днес, с която замествах обяда. - Терапията със сладолед. Мислеше, че няма да забележа? Правиш това още от дете.

Веждите ми се свъсват още повече, че дори усещам напрежение в челото си.

- Няма нищо такова...просто се събудих с апетит за нещо сладко и ледено студено. - свивам рамене и заравям втора лъжица в устата си. Това не е изцяло лъжа. Гладът ми се увеличи през последните дни, но е обичайно за фазата точно преди месечния ми цикъл.

- Скай. Как мислиш да платиш наема за този месец?

С този неин въпрос една заблудена капка разтопен сладолед влиза в грешната ми трахея, което от своя страна предизвиква агресивно кашляне. За щастие след два опита пътищата се прочистват, а през цялото време Шарлот ме съдеше. Как се стигна до това? Тя винаги беше неподредената и импулсивна сестра, а аз тази, която знаеше какво иска да постигне в живота и как да го направи. Не ми харесва как ролите се обърнаха.

- Можеш да се пренесеш при нас. Стаята за гости не е нищо особено, но—

- Не. Последното нещо, което искам, е да се натрапвам.

Хвърлям бегъл поглед към леко закръгленото ѝ коремче, вече в края на десетата седмица. По-рано тя ми сподели, че двамата с Травис имат дребни несъгласия и въпреки че е нормално за женени двойки тя изглеждаше леко унила, говорейки по тази тема. Появата ми ще направи ситуацията по-лоша.

- Това са пълни глупости и го знаеш, но няма да те принуждавам. - не изглежда доволна, но вече веднъж предложи тази идея и отказах. - Може би трябва да се обадим на Евелин и Лиам...

- Никакъв шанс. - поклащам бързо глава и отмествам поглед преди да е видяла озадачението ми.

Освен че Евелин и Лиам живеят в провинцията като щастлива двойка те не копнеят да имат компания. Лиам ни прие като част от скромното си семейство с Евелин, когато баща ми си отиде. Обаче те самите нямаха намерение да имат деца и си личеше отдалеч. Осигуриха ни храна и покрив под главите, държаха се приемливо със двете сирачета, но нищо повече. Спомням си радостта в очите им, когато двете с Шарлот заминахме за Ню Йорк.

- Невъзможна си, знаеш ли?

- Не ми казваш нищо ново.

— • — • — • —

Здравейте отново! Ще започна с благодарности за близо 7 хиляди четения, още по-големи благодарности към всички, подкрепящи ме с гласовете си, и най-много признателност към онези читатели, които следят историята от самото начало 🤗

Тук е мястото за въпроси свързани с бъдещите глави и развитието им (ще отговоря на всичко без спойлери) 🧡

Не забравяйте да натиснете звездичката вляво ако ви е харесало 💛