Тичам колкото се може по-бързо нагоре по стълбите, едновременно запъхтяна и разгорещена. Днес е третият проклет път, в който се случваше. Трафикът от хора в сградата винаги е голям, но днес е с изключение нетърпим и, разбира се, при скапания си късмет колежка ще получи настинка точно сега и аз ще трябва да върша и нейната работа.

Асансьорът е вечно зает и препуска през 50-те етажа като луд. Всеки се е запътил нанякъде, включително и аз.

Трябва да пиша на Шарлот, че вече отметнах тренировката си за този четвъртък. Не е никак лесно да изкачиш 15 етажа с високи обувки и съм шокирана, че коленете ми още не са издали багажа.

Втурнах се с малки, но бързи крачки към офиса на шефката си. Или още казано безчувственото русокосо чудовище на име Керълайн Рийс. Почуках леко на вратата с нарочно замъглено стъкло и зачаках.

- Влез! - чу се прям женски глас, който ме подкани.

- Г-це Рийс, нося документите... - тя не ме остави да довърша и моментално изпъна ръка с тънки пръсти и винено червени, остри нокти към мен. Тя приличаше досущ на ледена кралица със светлата си кожа, руса коса и пронизващи сини очи. Не изчаках втора покана и поставих папката в ръцете ѝ, при което тя я отскубна прекалено ядосано, но си замълчах. Русите ѝ вежди бяха смръщени и краищата на устните ѝ извърнати надолу, докато четеше информацията, но на лицето ѝ изненадващо нямаше нито една бръчка.

Говори се, че наближава 40 и още няма сериозен приятел. Тук в света на бизнеса това е нормално, защото повечето хора градят кариера. Но благодарение на леденото държание, с което е известна, всички мислят, че тя съзнателно помита всеки мъж, дръзнал да ѝ се изпречи на пътя.

- Има грешка. - изведнъж папката се затвори шумно и привлече вниманието ми.

- Как така? Постарах се всичко да е...

- Но не е, г-це Грей. Направи проучването отново. - тя говореше бавно и ясно. Нямаше как да продължа да оспорвам, освен ако не искам да бъда уволнена.

- Разбрано, г-це Рийс. - взех папката и се обърнах към вратата, достойнството ми потъпкано.

- И да бъде на бюрото ми до края на деня! - думите ѝ се врязаха като стрели в гърба. Стиснах силно папката и с последната си капка самоконтрол затворих безшумно вратата.

След като се уверих, че съм сама в коридора, се троснах ядосано. Обикновено е задължение на колежката ми да ходи при г-ца Рийс, защото аз съм сравнително нова и имах щастието да я виждам рядко...поне досега. Керълайн Рийс може да върви подяволите!

Закрачих бързо по коридора напът за стълбите, но изведнъж се блъснах в стена, изникнала от никъде.

Папката се изхлузи от ръцете ми, когато някой сграбчи здраво раменете ми и ме спаси от загуба на равновесие.

- Опа! Съжалявам... - дъхът ми секна, когато очите ми се придвижиха нагоре по семпло черния костюм, избръснатата челюст, зелените като емералд очи и русите вълни от коса. Неможе да бъде!

- Добре ли сте? - гласът му, гладък като мед, беше музика за ушите ми. За момент мозъкът ми блокира.

Мисълта, че Доминик, син и наследник на Алекс Кинг от световната верига "Кинг Хотели" и по случайност мъжа, по когото си падам, в момента за първи път отчиташе съществуването ми, накара краката ми да се подкосят.

- Хм?

- Не ми изглеждате добре...имате ли нужда от нещо? - красивото му лице прие разтревожена гримаса, докато той все още стискаше нежно раменете ми. Като ударена от токов удар изведнъж пристъпих крачка назад и той бе принуден да ме пусне. Какво правя? Той ще ме помисли за обезумяла!

- Н-Не, не! Добре съм, просто леко разтърсена. Имам тежък работен ден. - ритнах се мислено за прекалената откровеност. Та той не се интересува от проблемите на една обикновена секретарка, която просто върши пресмятания!

- Така ли? - изгледах го шокирана, когато изражението му подсказа любопитство. Той се занася с мен, нали? Няма начин да губи от ценното си време в разговори с незначителен персонал като мен. - Как е името Ви?

Е, изглежда не съм съвсем права. Мозъкът ми бавно си възвръщаше капацитета на мислене и успях да се оттърся от шока. Изправих гръбнака си, за да изглеждам по-професионално и пригладих леко полата си с висока талия.

- Казвам се Скайлър Грей, сър. - самочувствието ми рязко спадна, когато погледът му за момент се стрелна към тялото ми. Защо избрах да нося тази блуза днес? А обувките определено не са в добър контраст с тоалета!

Крайчеца на правите му устни се изви леко в усмивка и зелените му очи се врязоха в моите сини.

- Е, няма да Ви задържам повече, г-це Грей. - той кимна леко с учтива усмивка и продължи по пътя си с елегантна походка.

Някой да ме ощипе! Сънувах ли?

******

Редях се на опашка в близкото кафе и се молех да не закъснея. Обедната ми почивка свършваше след 15 минути, но дори и това не би провалило доброто ми настроение. Знам, че Доминик просто размени няколко думи с мен, но все пак е нещо в сравнение с миналото, когато дори не ме забелязваше.

Той е самото въплъщение на идеалния ми тип: образован, успешен, възпитан, красив, висок, руса коса...и други конкретни условия, но той отговаря на почти всички.

Изведнъж мъж със среден ръст се изпречи на пътя ми, точно преди да заявя поръчката си. Той сериозно ли? Погледнах часовника на ръката си бегло. Имам седем минути да кача задника си обратно на 22 етаж и определено няма как да се справя ако този тип ме пререди.

- Извинете ме, но аз бях първа. - потупах го леко по рамото и той се извърна с пренебрежително изражение.

- Гледай си работата, книжен червей! - измъмри под носа си, но достигна до слуха ми и видях червено.

- Моля? - повиших леко глас и няколко глави се обърнаха в наша посока. Мъжът също се обърна към мен леко изненадан и забелязах, че носеше работнически гащеризон с няколко бледи петна.

- Глуха ли си? Ще си чакаш реда! - устата му сякаш пръскаше отрова. Точно заради това презрително държание се отвращавам от хора като него. Тъкмо да го поставя на мястото му и дълбок мъжки глас процепи въздуха:

- Така ли се говори с една дама, друже? - поради незнайна причина ме побиха тръпки от гласа, сякаш го бях чувала отпреди, но не си спомням. Огромна сянка възвисна от лявата ми страна и лицето на грубияна пребледня. Аз самата се уплаших, а дори не съм погледнала гиганта в очите.

Последва малка тишина, след което невъзпитаният тип се прокашля и измрънка:

- Искрено Ви се извинявам. - сякаш някой натисна копче и държанието му напълно се промени. Но не ме остави много да му мисля, тъй като изчезна за секунда досущ някаква сянка. Този тип трябва да е маг! Не съм виждала човек толкова уплашен от друг преди. Реших да се обърна и да му благодаря, но вместо това останах шокирана.

Пред мен стоеше мистериозният мъжът от Лас Вегас и ми се усмихваше чаровно.

- Срещаме се отново, ангелче.