Не мисля, че преди съм изпитвала подобно безпокойство. Въпроси ни обгръщат като отровен смог, докато Мейсън ме притиска плътно до себе си и не позволява на обективите да се докопат до изглед към лицето ми, за което съм му благодарна. Яростта ми към него от по-рано определено спадна до нормални нива. И без това не се опитвам да се карам с него, не и след всичко, което се случи.

Звуците започват да отихват, когато пазачът на сградата открехва входната врата за нас и спира нахалните хора с обективи, към които не посмях да погледна. Нямам намерение да ставам тема на обсъждане в устите на чужди хора, ни най-малко да се появя в някой си таблоид.

- Добре ли си? Зная, че е много за възприемане. - гласът му е тих и спокоен, което ме извежда от шока. Заравя нос в свивката на врата ми, докато чакаме асансьора и тялото му крие моето. Поставям длан върху гърдите му, където усещам спокойния ритъм на сърцето му, топлината от тялото му обгръщайки ме като одеало. Ръцете му се увиват свободно около ханша ми и оставаме така, докато звукът от пристигналия асансьор не ни изважда от блажения момент. Влизаме в сигурното пространство и след няколко мъчително бавни секунди вратите най-после се затварят, и спомена от светкавиците на камерите избледнява.

- Само не ми казвай, че това се случва често. - отбелязвам със сарказъм и леко си отдъхвам, когато на лицето му се появява малка усмивка.

- Не ми е занимание ако това намекваш. - трапчинката му намира мястото си на лицето му, когато лек и приятен смях се изплъзва от гърдите му. Смяната на атмосферата е нещо добро и въпреки че имам куп въпроси решавам да действам с инстинките си, а те ми казват да не мисля прекалено много. Леко розовите му устни се разтварят в опит да каже нещо, но преди това се пускам върху твърдото му тяло и долепям устни към неговите. Плъзвам смело език между устните му и дълбок стон на удоволствие излиза от него, заливайки ме с приятни вибрации. Увивам ръце около врата му, за да ни доведа по-близо и самата аз издавам малък звук при преплитането на езиците ни. Не искам това да свършва. Начинът, по който тялото му е перфектно прилепено към моето. Пръстите му, които са набрали горнището ми и галят голата кожа на гърба ми. Меките му устни, които знаят точно какво правят срещу кожата на врата ми.

В съвкупност от тежкото ни дишане се добавя и звука от спиращия асансьор, а движенията ни замръзват. Лицето му се открива от свивката на врата ми и кафявите му очи ме гледат с необработено желание.

- Искам те, Скай.

- Тогава ме вземи. - прошепвам и в следващия момент краката ми са отлепени от пода, и получавам поредно дежа вю, докато силните му ръце ме носят посока апартамента.

******

Нахлузвам черна тениска от гардероба на Мейсън, която се спуска до средата на бедрата ми и ме кара да се усмихна на отражението си. Как е възможно една обикновена дреха да има такова голямо значение? Преглъщам вълната от емоции и поглеждам към леко притворената врата на бяната, от където се чува релаксиращият звук на течаща вода. Напускам стаята преди да се изкуша и да се шмугна в мокрото помещение. Личеше си, че и двамата трябваше да си съберем мислите. След спонтанната сесия в леглото се чувствах щастлива, но и изгубена. Връщам се към банкета и ми причернява. Как ще му кажа без да се ядоса? Няма такава алтернатива. Ще трябва да отлепя лепенката. Но може би не точно днес.

Опитвах се да подредя мислите си и сипвах сок от портокал в чаша, когато полуоблечен Мейсън се присъедини към мен в кухнята. Кафявите му вълни бяха все още влажни и златистия му тен сякаш блестеше и отразяваше светлината от огромните прозорци. Кое право има да изглежда толкова апетитен?

- Подгизва. - една единствена думичка напуска неговата уста и се удря в мен като опомване, но объркване обзема ума ми. Да не би да говори за бельото ми? Защото това определение ще е напълно подходящо.

- К-Какво?

- Кухненският плот. - погледът му се спуска надолу и го проследявам до преливащата чаша и разтеклата се от нея оранжева течност.

- Подяволите! - изругавам рязко и изправям кутията със сок, след което се оглеждам и грабвам кухненска хартия, с която покривам бъркотията сякаш магически ще изчезне. - Много съжалявам! - изстенвам виновнически и го поглеждам извинително. Досега не съм била толкова непохватна през целия си живот в сравнение с последните няколко дни. Сякаш висшите сили си връщат за нещо, което съм направила грешно.

- Нямах представа, че съм толкова разсейващ. - отбелязва очевидно само за да ме подразни. Не вярвам на нито една дума. Не е възмножно мъж като него да е сляп за вниманието, което му се обръща дневно.

- Грешиш. Изобщо не си разсейващ, дори и капчица. - отсичам като се опитвам да скрия усмивката си. Почиствам кухненския плот, когато изведнъж на пътя ми се изпречва причината за разсейването ми. Вдигам вежда въпросително и се опитвам да го заобиколя, но ръката му се увива около ханша ми и топлина ме облива като постепенен прилив.

- Харесвам те ужасно много, ангелче. - прошепва ненадейно срещу ухото ми.

С това признание ме хваща неподготвена. Не очаквах да отвори душата си след всичко станало днес. Особено поради факта, че изразява повечето си чувства чрез действия. Очите му ме гледат по особено нежен начин и гръдния ми кош се затопля приятно. Омотавам ръце около врата му, за да го приведа надолу и челото му инстинктивно се опира в моето. Силна емоция прехвръква между тясното пространство между нас и отварям уста да кажа две думи, които не бях подготвена да чувствам, но те бяха там на върха на езика ми.

Обаче съм прекъсната грубо преди да започна. Звънецът, от каквото предполагам беше входната врата, разкъсва удобната атмосфера и излизаме от транса. Спускам ръце от врата му и той самия откъсва поглед от мен.

- Очакваш ли някого? - продумвам тихо, все още леко стресната, че бях на път да открия сърцето си пред него.

- Трябва да е баща ми. Има нещо, което трябва да обсъдим. - отговаря като ми хвърля поглед, който ми подсказва, че ще е свързано не с друго, а със събитията от днес. Въпреки спадът на настроението той се усмихва и поставя лека целувка на върха на носа ми, карайки ме да се ухиля идиотски.

Проследявам широкият му гръб, докато се отдалечава и изчезва от полезрението ми. И тогава ме връхлита като цунами - бащата на Мейсън е тук и аз съм облечена крайно неподходящо за първо официално запознанство. Приглаждам косата си и придърпвам тениската, която изведнъж усещам като прекалено къса, но няма време да реагирам другояче, тъй като два високи силуета правят поява в дневната, към която кухнята имаше отворена гледка. Не бих объркала мъжът за никой друг освен бащата на Мейсън. Приличат си като две капки вода. От кафявите шоколадови очи, тъмна коса на красиви вълни, с изключение, че неговата беше леко прошарена. Високият ръст и златистият тен. Не осъзнавах, че ги наблюдавам в захлас, докато възрастният мъж не се прокашля и проговори със стряскащо нисък тембър.

- Мейсън, кой е това? Нямах представа, че имаш компания.

Ако лицето му не беше изкривено в намръщена гримаса бих казала, че е приятелски настроен. Но вместо това прозвуча като смъмряне. Веждите ми се вдигат леко изненадано и правя плаха стъпка към тях, след което още няколко и с нервна усмивка подавам ръка за ръкостискане.

- Казвам се Скайлър Грей. Вие трябва да сте бащата на Мейсън. - накланям глава учтиво и за момент се опасявам, че няма да поеме подадената ръка, но го прави с объркване изписано в тъмните му строги очи. Поглеждам към Мейсън за секунда с надежда за успокоение, но нервността ми се подклажда, когато зървам напрежението, изписано по неговите чертите.

Мъжът пуска ръката ми след страховито здраво ръкостискане и ми хвърля последен осъдителен поглед преди да отклони вниманието си към Мейсън. Но изобщо не очаквам следващото му изречение буквално да срути земята под краката ми.

- Вече ще запознаваш и курвите си с мен?

Vote / Comment ❤️