Стомахът ми прави кълбо и се оглеждам панически в търсене на тоалетна. Напускам главната зала и изпробвам всяка възможна врата. За щастие зад третата намирам каквото търся и връщам храната от днес в тоалетната. Чувствам се леко замаяна и се олюлявам на високите си обувки преди да се хвана за мивката и да си осигуря стабилност. Оглеждам се в огледалото и се чудя какво забога се случи с мен. Защо реагирах така? Дълбоко в себе си знаех отговора. Исках и той да страда така както аз през последната седмица. Но вместо това се смее на шегите на друга жена, която междудругото беше разкошна. Носеше къса рокля в цвят бордо, с деколте във форма на сърце. Светлокафяви къдрици се спускаха по раменете ѝ, стигащи до лактите горе долу същата дължина, която моята коса имаше. От това разстояние лицето ѝ имаше нежните черти на ангел и в съчетание със светли очи сякаш въображаем ореол красеше главата ѝ.

Използвам вода, за да премахна остатъчния вкус от гаденето и вземам дъвка. Спиралата ми е водоустойчива и имам щастието, че не се е размазала от сълзите. Приглаждам прилепналата си рокля с ръце и вдигам гордо брадичка. Няма да позволя каквото видях да ме сломи. Все пак се уверих с очите си колко искрен е бил с мен. Аз съм една от многото секс играчки, захвърлени на боклука. Сълзи се събират в очите ми и бързам да се отърва от тях. Няма да плача повече, той не заслужава дори това. Решавам, че логичното нещо е да напусна това парти колкото се може по-бързо, рискувайки да забия нож в гърба му. Но не мисля, че вече се нуждае от помощта ми.

Отварям вратата напът да излязя и всичката ми смелост напуска със светлинна скорост при вида на болезнено познато лице. Масивното му тяло е облегнато срещу близката стена и очите му се стрелват в моя посока в момента, който правя крачка отвъд вратата.

- Трябва да призная, че винаги намираш начин да ме изненадаш. - казва с усмивка, която не достига очите му. Стои все така спокойно с ръце в джобовете на скъпите си, елегантни панталони и това ме плаши. Какво се очаква да кажа сега? Ами твоя смъртен враг ме покани, така че го преглътни и си върви по пътя.

- Мога да кажа същото. - въпреки тревожността успявам да изглеждам самоуверена. Обаче се съмнявам да ми помогне срещу него. В крайна сметка винаги успява да извлече каквото поиска от мен.

- Как се озова тук? И дори не си мисли да ме лъжеш. - няма и капка от предишния Мейсън, докато говори с нисък и заплашителен тембър, на лицето му изписано единствено сериозност.

- Очевидно бях поканена. - отвръщам с лека подигравка. Знам, че не е времето да си играя с него, но опцията да изпея всичко изобщо няма място на масата. Той не изглежда впечатлен и отново ме притеснява с пасивното си държание. Изпитва ме с напрегнат поглед и знае, че е способен да ме пречупи. Това ме стреска още повече и ритъма на сърцето ми забързва значително. Сякаш усетил това се отблъсква от стената и се насочва към мен.

- От кого? - когато стои на крачка от мен забелязвам необичайно тъмна сянка в очите му и знам колко съм загазила.

- Не е твоя работа-

- Забога Скайлър, отговори на въпроса! - не ме оставя да довърша, но и не мога. Думите ми заседват в гърлото и просто го зяпам с ококорени очи. Незнаех колко е ядосан, докато не изпусна парата за момент и бих казала, че е толкова зле, колкото вулкан напът за изригне.

- Беше Деклан. - свеждам поглед при думите, изплъзнали се в момент на слабост. Усещам сълзите, напиращи в очите ми отново и една се спуска по лицето ми, когато дланите му намират допир с горната част на ръцете ми.

- Какво общо имаш с него? - гласът му е тих и въпреки че не мога да го погледна в очите знам, че е объркан. Състоянието ми не помага никак в опитите да се съвзема. На ръба съм да се разпадна след събитията през последната седмица и факта, че отново ме докосва с топлите си длани.

- Не е каквото си мислиш. - опитвам да се оправдая, защото ако сме реалисти тази ситуация намирисва. Никога не бих се събрала с врага му и това не беше целта. Но както казах отпреди, незнам какво се върти в главата му и предпочитам да се подсигуря.

- В момента мисля единствено как искам да отида и да разбия челюстта му, така че те съветвам да говориш. - спокойният му тон не съвпада с напрежението, което усещам в ръцете му. Но преди да се поколеба той слага пръстите си под брадичката ми и я повдига. Засичам очите му и за моя изненада изглежда разтревожен. Знае ли нещо? Или е толкова добър в това да разпознава емоциите в хората. Толкова ли уплашена изглеждам?

- Може ли да говорим после? Тук не е мястото... - опитвам се да изляза от ситуацията, но неуспешно ако мога да позная по гнева във вече потъмнелите му очи.

- Ето къде си била. Изглежда вече си намерила почетния гост. - познат глас се прокрадва из коридора и двамата извръщаме глави към мъжа, виновен за ситуацията.

- Деклан! - мъжът до мен изръмжава хищнически и преди да реагирам по някакъв начин се спуска към усмихнатия мъж, и го блъска грубо в стената. - Какво си забъркал отново? Говори преди да разбия черепа ти в стената. - държи го за яката и цялото му тяло е готово да атакува. Това няма да свърши добре.

- Колко удобно. Ти си този, който прецаква нещата с жените и после аз съм виновен. - самодоволното изражение не слиза от лицето на Деклан и дори става все по-нахално.

- Не стига ли, че родителите ти потънаха в срам заради постъпките ти, а сега използваш и невинни? Нъпълно си загубил ума си! - разтриса го сякаш това ще докара акъл в главата му, а аз стоя и се опасявам, че тези двамата имат повече общо, отколкото предполагах.

- Нямаше да трябва да го правя ако не те боготворяха толкова сляпо! - думите на Деклан карат Мейсън да го пусне, но битката с очния контакт не спира.

- Не говори глупости-

- Копелето на прислугата трябва все пак да се възползва от парите, нали? Тъй като тя избра да се самоубие отколкото да преживее срама. А може би си е отишла заради теб... - ахвам от думите на Деклан и бързам да притисна ръка към устата си, докато той самия ме поглежда за потвърждение, че съм чула всичко. Този нещастник правеше това с цел. Докато е разсеян Мейсън прави нещо внезапно. Обхваща врата му с ръце и видимо спира притока му на кислород. Той опитва да се съпротивлява, но си личи, че не е много обезпокоен. Нарочно ли го прави? Иска да излезе невинен? Паника се издига в мен, когато секундите минават една след друга и се затичвам да спра ставащото.

- Как смееш да говориш за нея, долен- -

- Мейсън! - проплаквам и обвивам ръка около бицепса му като с цяла сила дърпам в обратна посока, но не помръдва дори и милиметър от мястото си. Тогава осъзнавам, че трябва да повикам някого. Тичам по коридора и виждам, че погледи са привлечени към случката, обаче никой не посмява да се намеси. За щастие виждам познато лице и спирам задъхана.

- Стивън, слава Богу!

- Скайлър? Какво правиш тук? - изглежда объркан, но започвам да говоря несвързано преди да ми е задал повече въпроси.

- М-Мейсън- аз неможах да го спра- той и Деклан- -

Осъзнава случващото се въпреки лошото ми обяснение и се насочва към тях по най-бързия начин. Преди да го последвам усещам ръка на рамото си и се оказва красивата жена, която беше с Мейсън по-рано.

- Ти трябва да си Скайлър. Аз съм Давина. - казва тя напълно уравновесено, въпреки напрегнатата атмосфера. Забелязвам пръстен с диамант на безименния ѝ пръст и лампичка светва в ума ми. Давина е годеницата на Стивън. - Ела с мен. Не е нужно да виждаш това. - тя обвива раменете ми и ме обръща с гръб. Не се съпротивлявам, защото последния път, в който бях свидител на спречката между тези двамата, почти не припаднах.

Извежда ме извън сградата без нито една дума, но малката окуражителна усмивка на лицето ѝ ми стига. Спираме в началото на стълбите и ме приканва да седна на стъпалата заедно с нея. Когато дупето ми тупва на мрамора сякаш част от стреса си отива и успявам да си поема дълбоко дъх.

- Те го правят често, не се притеснявай. - гласът ѝ прекъсва зяпането ми в пространството и отмествам поглед към нея. Какво значи това? - Незнам как не са се избили досега. - извъртя очи и въздъхна. Но аз все така я гледах недоумяващо.

- Не разбирам.

- Мейсън и Деклан са наполовина братя, но предполагам вече знаеш това. Деклан постоянно намира начин да му лази по нервите откакто се помня, този подлец изпробва късмета си дневно.

Правилно ли чух?

— • — • — • —

Днес се почувствах щедра и пуснах новата глава по-рано от очакваното 🤩 Дано да ви е било интересно да научите малко повече за Мейсън, много скоро ще се разкрият още тайни ✨

Не забравяйте да гласувате и изкажете своето мнение в коментарите 💛