- Какво правиш тук?

Мъж с гарваново черна коса стои пред прага ми и се готви да почука на вратата, тогава за мой шок разпознавам пронизващите сини очи, когато се стрелват в моя посока. Деймън? Данте? Деклан? Не си спомням добре името му, но гледката от разкървавеното му лице на ринга се е скътала в ума ми и изниква като лошо видение. Първият ми инстинкт е да се огледам за нещо, с което да се защитя срещу напълно непознатия странник, който определено не по случайност знаеше къде живея.

- Скайлър, нали? - застивам при споменаване на името ми и го изглеждам подозрително.

- Отговори на въпроса. - настоявам, докато той се усмихва сякаш сме първи приятели. Но въздишката от негова страна ме обърква още повече.

- Не мисля, че трябва да ми говориш с този тон като се има предвид, че така любезно идвам да ти направя предложение. - очите му показват невинност, но маниакалната му усмивка ми казва друго. За какво говори? Та аз нямам нищо общо с него.

- Защо би трябвало да ме интересува какво ще предложиш? - питам с истинско удивление и го зяпвам сякаш твърди, че земята е плоска.

- Сигурна ли си, че не проявяваш интерес? Дори и ако ти кажа, че е свързано с Мейсън Левис...

Дъхът ми секва при рязкото въведение и моментално обмислям всичко отначало. Така...знам от Кевин, че този мъж се опитва да зарови Мейсън жив и няма съмнение, че има нов коз скрит в ръкава си. Въпросът е дали искам да го изслушам или предпочитам да го пренебрегна с рикс натискане бутона за взривяване на бомба.

- Какво имаш предвид?

******

[ 🔞 ]

| Мейсън |

Немога да си намеря място от вчера. Чувство на вина и ярост се борят в съзнанието ми неуморно и не ми позволяват да заспя. Малко след полунощ е и слизам от черния си Рейндж Ровър, стоейки съзнателно пред скромната сграда, където живее Скайлър. Не ми се иска да се появявам ненадейно, но няма друг начин. Желая зверски да успокоя огъня в себе си и съм почти сигурен, че тя е единствената способна на това. Уви стигнах до това заключение посред нощта.

Качвам се по мрачното стълбище и си поемам дълбоко дъх. Под тъмната на цвят врата се прокражда лека светлина и помислям, че може би съм извадил късмет и тя е още будна. С тази насърчаваща мисъл почуквам на вратата и чакам търпеливо. Минава повече време от очакваното, но в края на краищата вратата се отваря и блещукащите ѝ сини очи срещат моите.

- Здравей. - гласът ѝ е тих и нежен, сякаш току що се станала от сън и осъзнавам, че определено я събудих...подяволите. Имам ужасно време.

- Здрасти. - успявам само да продумам, докато се възхищавам на изящните ѝ черти. Изглежда сънена, но същевременно изненадана, съдейки по леко ококорените ѝ очи. Вратата се отваря още и тя стои пред мен по тънък халат, който обгръща стройната ѝ фигура, а сатененият колан е затегнат около малкия ѝ ханш.

- Може да влезеш ако искаш. - отстъпва настрана и руменината по лицето ѝ ми подсказва, че определено ме е спипала да ѝ се любувам. Но аз вече напълно осъзнавам, че съм си паднал по неустоимия ѝ чар и няма лесно да се отърва, както тя няма лесно да се отърве от мен, колкото и да се дърпа. Влизам в сравнително тъмната стая, която е осветлена единствено от работещия телевизор и лампите в коридора. Затваря вратата и светлината намалява, но е достатъчно, за да отлича чертите на лицето ѝ. - Не знаеш ли колко е часа? - усещам закачката в гласа ѝ, но не се хващам и моментално подхващам основната тема преди да съм изгубил разсъдък пред неподправената ѝ красота.

- Трябваше непременно да те видя. - пристъпвам крачка напред и докосвам челюстта ѝ с върха на пръстите си, при което тя си поема рязко въздух и накланя глава назад, позволявайки ми да спусна пръстите си надолу по врата и ключицата ѝ. Почти се контролирам да не я метна през рамо и да я заведа в спалнята. И тя не го прави по-лесно с тези страстни погледи.

- Това означава ли, че вече не си ми ядосан? - прошепва и погледът ѝ сякаш прогаря през разума ми, карайки ме да загубя лентата си на мислене.

- Никога не съм ти бил ядосан, ангелче. - навеждам се и без предупреждение долепям устни срещу нейните. Издава малък сладостен звук и увивам голите ѝ крака около ханша си, понасяйки я към съседната стая. Поставям я внимателно на леглото и събличам набързо якето и тениската си преди да ме придърпа върху нея и подпирам ръце на матрака от две страни на тялото ѝ, докато се възхищавам на разпилените ѝ по матрака черни коси, вдигащите се и спускащи поради бързото дишане гърди и оголените гладки бедра. Тя е съвършенство, за което не съм си мечтал дори и в сънищата си.

- Ще ме любиш ли...моля? - гласът и секва, докато изрича думите и по това знам, че е плаха. Сините ѝ очи като звездна нощ се вглеждат в моите тъмни и не ми остава друго освен да ѝ дам всичко, което пожелае от мен.

- С удоволствие. - отговарям без никакво колебание и поставям малки целувки по челюстта ѝ като се спускам надолу към оголената част от гърдите ѝ, докато с пръсти изхлузвам халата от раменете ѝ. Тялото ѝ се извива в посока моето и търси повече, но я възспирам преди да е избързала. Дърпам края на колана и леката материя на халата се свлича от тялото ѝ плавно, оставяйки я чисто гола под мен. Очите ми са на ръба да изскочат от орбитите си при гледката и си мисля, че никога не би ми омръзнало да я виждам така. Тя забелязва реакцията ми и ме придърпва с ръце около врата, за да плъзне език между разтворените ми устни. Излизам от транса и веднага го засмуквам, получавайки доволен стон от нейна страна. Ръката ми се спуска и гали нежната кожа от вътрешната страна на бердото ѝ. Клепачите ѝ се разтварят и ме гледа с очакване. Поставям последна целувка върху устните ѝ преди да се наведа към гърдите ѝ и поемам зърно в устата си, захапвайки го леко, което я кара да потръпне и извива леко гръбнак. Доволен от откликването на тялото ѝ се спускам и стигам на ниво подгизналото ѝ котенце. Не губя време и долепям устни към мястото и започвам да я обработвам с език. Силен стон се разнася из тежкия от възбуда въздух и тихият ѝ глас прошепва:

- Не спирай! - ръката ѝ намира косата ми и заравя пръсти нежно, докато вкарвам плавно пръст в дълбините ѝ. Кожата ѝ сякаш засиява още повече срещу лунната светлина, докато полувача леки конвулсии, подсказващи за предстоящия ѝ оргазъм и добавям втори пръст, при което удоволствието се излива върху нея като огромна вълна. Продължавам да движа пръстите си бавно, докато оргазма ѝ започва да отшумява и се отлепям от чувствителното място само за да се извиша над нея и да съблека останалата част от дрехите си. Тя се опитва да успокои дишането си и се усмихва доволно, докато следи всичките ми движения с очи.

- Ела тук, хубавецо. - подканва ме с пръст и се засмивам тихо. Ако знаеше, че не съм спрял да мисля за нея, просната чисто гола на матрака, готова за мен...

Настанявам се между краката ѝ и навлизам бавно в топлата ѝ тясна сърцевина, която постепенно ме засмуква безмилостно дълбоко.

- Боже, Скай... - изпъшквам срещу кожата на врата ѝ, докато ноктите ѝ се забиват в гърба ми. Отдръпвам се и дължината ми отново я изпълва бавно, като се опитвам да контролирам темпото и постепенно забързвам, докато стоновете и не изпълват стаята и са музика за ушите ми. Фактът, че толкова лесно мога да се загубя в нея ме плаши. Но все пак немога да си представя какво би било ако не се беше появила в живота ми. Тя ме удовлетворява не само физически, но и душевно.

Допираме чело в чело, докато ме изцежда до последната капка и загубвам ума си. Сините ѝ очи се скриват под клепачите, докато мускулите ѝ се свиват около дължината ми безмилостно тясно и стигаме момента на блаженство в синхрон. Бузите ѝ са придобили червеникав нюанс, а меките ѝ устни са разтворени, докато се бори за всяка глътка въздух. Може ли да е по-перфектна?

- Мейсън, а-аз...съжалявам. - проплаква и противно на всичките ми очаквания очите ѝ заблещукат със сълзи.