- И то е...? - или не следвам разговора, или той не обяснява нещата както трябва.
- В апартамента ми. - поглежда ме веднъж и когато зърва ококорените ми очи се подсмихва тихо. - Не те отвличам, скъпа. Сега махни тази физиономия от красивото си лице и ми обясни защо забога беше навън в това състояние.
- Незнам за какво говориш. - потъвам в седалката и избягвам да го погледна. Решена съм да не споделям и буквално хапя устни, за да не позволя на пияния си ум да изхвърли думите от само себе си. - Моля те прибери ме вкъщи. - въздъхвам и облягам глава назад, докато обмислям. На ръба съм да загубя здравия си разум и нямам никаква вода да ми помогне да изтрезнея.
- Съжалявам, но няма как да се случи. Глезенът ти е най-вероятно навехнат и си пила доста, което означава, че някой трябва да те наглежда.
За пореден път ми показва колко е загрижен за мен и освен страх изпитвам и някаква топлота от лявата страна в гръдния си кош. Дявол да ме вземе...само да не е семето на бъдещи чувства.
- Аз не... - определеният глезен се обажда като по команда и правя гримаса. Браво. Дори и тялото ми е на негова страна.
- Остави ме да се погрижа за теб, ангелче.
| Мейсън |
Опитвам се да я успокоя, докато моето сърце все още тупти бързо. Сякаш моментите с нея минаха на лента, когато я видях да залита към трафика. Ако се бях забавил една секунда...дори не ми се мисли. Най-накрая спира да ми се противопоставя и се унесва в дрямка. Искаше ми се Шарлот да беше казала повече, за да мога да разбера причината. Защо би се докарала до такова състояние?
Паркирам колата в подземния гараж и я вдигам внимателно, понесвайки лекото ѝ тяло към асансьора. Главата ѝ пада върху рамото ми и аромат на цветя се носи от кожата ѝ. Искам да бъде моя все повече с всеки изминал ден. Но немога да поема риска точно сега. Животът ми е постоянно под пара, а и тя самата очевидно си има проблеми.
- Мейсън? - мърмори едва разбираемо, докато я поставям на дивана в апартамента си. Сините ѝ очи блещукат срещу лунната светлина и се чувствам опиянен. Всичко в нея е пленително. От невинноста в очите до скритата хитрост, нежна на допир кожа в контраст с изострени черти на лицето, които я правят да изглежда женствено и същевременно непоклатимо.
- Отивам да взема лед, ти стой тук на дивана и си почивай. - давам ѝ инструкции сякаш на дете, тъй като виждам хаус изписан на челото ѝ с главни букви.
- Харесва ми, когато се разпореждаш. - намигва ми и вече знам, че съм нагазил дълбоко. Намирам пакетче замразени зеленчуци във фризера и изваждам бутилка вода от хладилника преди да се върна обратно при нея. Върти кичур коса около показалеца си и се е съсредоточила върху това сякаш е ракетна наука.
- Добре ли си? Трябва ли ти нещо друго освен вода? - в този момент мисля само колко хиляди въпроса да ѝ задада преди да съм сигурен, че се чувства идеално. Поклаща глава и поема бутилката, докато свалям внимателно обувките ѝ и след това притискам нежно замразеното пакетче върху скорошно образувалата се синина на глезена ѝ.
- Баща ми почина днес. - чува се почти като шепот и отмествам поглед към лицето ѝ, част от което се опитва да скрие с бутилката. - Тоест на този ден, но преди петнадесет години.
- Много съжалявам. - нервите в ръката ми гъделичкат да докоснат лицето ѝ и да избършат сълзата, която бавно се стича от окото ѝ.
- Беше отдавна. Просто искам да забравя, но погледна ли се виждам него и постоянно се въртя в един безкраен кръг на себеобвиняване. - боли я истински и сърцето ми се къса да я виждам така. Придърпвам я в прегръдка и галя меката ѝ коса, докато плаче безшумно срещу тениската ми. - Беше си наред, но след смъртта на майка ми той се пропи и...ни напусна. Бяхме отгледани от хора, с които нямахме кръвна връзка. Те и Шарлот са единственото ми семейство.
Всичко правеше смисъл. Никога не споменаваше роднини и сега знам защо. Излизам рязко от разсъжденията си, когато изведнъж устните ѝ се долепят към кожата на челюстта ми. Вземам си дълбоко дъх в опит да запазя самообладание. Тя не е на себе си и би било зле да се възползвам. Облизва леко устните си преди да ме целуне, но се старая да не отвръщам.
- Скай...трябва да поспиш. - отдръпвам се и виждам разочарование в очите ѝ, но бързо го маскира и се настанява на мекия диван. Оставям я да се унесе и покривам крехкото ѝ тяло с одеало. Точно преди да стана измърморва нещо и привлича вниманието ми:
- Знаеш ли? За играч наистина знаеш как да се погрижиш за жена и да я накараш да се чувства специална.
Меко казано се смущавам, но вече е дълбоко заспала и единственото, което мога да направя е да се отдалеча и да го осмисля.
[ 🔞 ]
| Скайлър |
Незнам откога спя, но навън е още тъмно и луната няма намерение да избледнее скоро. Изправям се и глезенът ми се обажда в протест, когато се опитвам да разпределя тежестта си. Ама че беля направих с проклетите високи обувки. Въпреки дразнещата болка се опитвам да се придвижа към светъл коридор и да намеря тоалетна. Опитвам първата врата, заключено. Продължавам и следващата врата се отваря. Намирам се в просторна спалня в тъмни цветове, с прозорци от пода до тавана, гледащи към целия Ню Йорк. Влизам и заставам пред стъклената стена, зашеметена от гледката. Никога не бях виждала града от този ъгъл освен на снимки и определено среща очакванията. Чувам врата да се отваря и се извъртам само да срещна мокър секси мъж с кърпа, висяща ниско на хълбоците. Раменете му блестят от лунната светлина съчетана с капките вода и усещам слюнка да се събира в устата ми.
- Будна си. - отбелязва като продължава към гардероба. Усещам някакво напрежение във въздуха и незнам каква е причината.
- Търсих тоалетната, но вместо това намерих тази гледка. - засмивам се, но получавам само едва доловима усмивка. Гледам как кърпата пада в краката му и всеки божествен мускул се мърда с движението му, докато нахлузва черни боксерки. - Хей...какво има? - главата ми се е избистрила, но не на сто процента и не успявам да свържа точките. Може би си въобразявам.
- Нищо. - виждам как въздъхва, докато изсушава косата си с кърпата около раменете си, след това се обръща към мен и се усмихва. - Не би трябвало да стоиш на крака толкова дълго. - очите му се спускат към навехнатия глезен и сякаш за момент болката отслабва.
- Не е толкова зле. - отминавам го като нищо и той поклаща глава, което кара няколко кичура да паднат върху челото му и да го направят изглеждащ още по-съблазнително. Закована съм на място и хапя бясно устната си, където усещам нетърпим гъдел.
- За какво мислиш, Скайлър? - пита с дрезгав глас и накланя глава настрани сякаш няма никаква представа.
- Мисля, че трябва да се приближиш. - скривам свенливостта зад малка съблазнителна усмивка и се облягам на стъклената стена. Топли тръпки плъзват по тялото ми при моменталното покорство от негова страна. За кратко време вече стои пред мен в пълната си прелест и ръцете му се спускат по познатите ми извивки. Едната му ръка се подпира на стъклото, а с другата хваща косата ми и ме кара да вдигна поглед към лицето му, на което си личи само страст и желание.
- Би ми харесало да те гледам как свършваш при тази гледка. - той си играе с мен и с удоволствие му позволявам. Умът ми е в пълна мъгла и в момента мога да кажа всичко без никакъв срам.
- И на мен би ми харесало. - измърквам и хапя нетърпеливо устни. Виждам как контрола му се изплъзва и в следващия момент обладава устните ми. Набира грубо роклята около ханша ми и за моя изненада разкъсва с едно бързо движение оскъдните ми бикини. Ахвам и отварям очи като го виждам да се снижава, докато поставя целувки по оголената част от гърдите ми и надолу по корема преди да застане на ниво пулсиращата ми сърцевина. Усмихва ми се съблазнително преди да прокара език по вътрешността на бедрото ми, карайки ме да потреперя. Вдига единия крак достатъчно, за да има по-добър достъп, а аз дишам тежко от желание да усетя езика му срещу най-чувствителното си местенце. Клепачите ми натежават от възбуда, когато засмуква малкото топче с насъбрано напрежение и дълбок гърлен стон от негова страна се разнася между краката ми.
- Нямаш представа откога искам да те вкуся, ангелче. - гласът му е дълбок и звучи още по-интимно от сънищата ми. Работи безмилостно с език и ме кара да се гърча, докато стискам меката му коса в юмрук. Когато вмъква един пръст между топлата ми влажност вече немога да се сдържам и конвулсии разтреперват краката ми.
- Мейсън! - изстенвам високо и движа таза си, докато си взимам сладкото освобождение. Чувствам се сякаш ще се разпадна, но за щастие той ме поема в ръце и гърбът ми се допира към божествено мек матрак. - Беше страхотно. - извивам гръб, за да изтегна тялото си и инстинсктовно затварям бедра, но те биват разтворени отново и между тях на стои чисто гол Мейсън.
- Да не мислиш, че съм приключил с теб? - вирва перфектна вежда нагоре, при което се ухилвам и надигам таз, канейки го да вземе каквото иска. Той не чака втора покана и влиза с едно бързо движение. Започва да се блъска в мен все по-бързо и грубо, докато не получавам втори оргазъм...и трети. Опасявам се, че разума ми си е заминал много преди четвъртия оргазъм, докато го яздех. Продължихме, докато енергията и на двама ни се изцеди до последната капка. Имах нужда от това, за да се разсея от мисли за лошия ден. Лягам сгушена в прегръдките му и за първи път от години заспивам без никаква следа от тъга. Само и единствено удовлетворение, което този мъж така естествено ми доставя.
Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top