14 / Нов план
[ 🔞 ]
- Какво ще кажеш да ти покажа? - нямам идея какво отговарям, но го кара да увие дългите си пръсти зад врата ми и да поеме молещите ми за допир устни в доминираща целувка. Използвам момента да направя нещо, което исках отдавна, а именно да прокарам ръка по тялото му и да спра върху твърдата като камък ерекция в панталоните. Затягам хватката си и го заставям да загуби напълно разсъдък. Изръмжава като леко захапва долната ми устна и в следващия миг ме обръща с гръб, заравяйки нос в свивката на врата ми, докато умелите му пръсти намират ципа на роклята и го плъзват плавно надолу. Безпрезрамковият сутиен също придружава дрехата на пода и оставам единствено по изрязани черни бикини. Инстинктивно се притискам към онова нещо, за което бленувам от седмици и отърквам задника си хубаво в панталоните му като прехапвам устна, за да възпра усмивката си.
- Мамка му, Скайлър... - изпъшква одобрително и на следващата секунда пръстите му вече обхождат вътрешността на бедрото ми и стигат до онова блажено местенце. - Ще те чукам толкова здраво, че ще го усещаш с дни. - прошепва дрезгаво срещу ухото ми и дърпа рязко бикините ми. Ахвам, когато ме хваща за хълбоците и ме завърта с лице, но не губя никакво време и започвам да разкопчавам панталоните му, докато изхлузва тениската си. Стои напълно гол пред мен и се опасявам, че вече чувствам пулса в мозъка си. Харесва ми колко мъжествено изглежда, сякаш е готов да ме напляска всяка една минута. А може би аз искам това. Обхождам жадно тялото му с очи, но съм прекъсната като стисва нежно челюстта ми и извръща погледа ми към кафявите си очи.
- Предупреждавам те, че няма да бъда снизходителен, ангелче. Възспирах се достатъчно дълго около сладкото ти задниче. - затаих дъх под горещия, безмилостен поглед и не ми остана друго освен да кимна. Ръката му се плъзна по тялото ми, докато не намери задната част на бедрото ми и го надигна достатъчно, за да може да има достъп до мястото, което бленуваше да го почувства. Когато плъзна върха на дължината си в соковете ми коленете ми буквално подадоха и автоматично обвих ръце около врата му преди да го поема дълбоко само с един бавен тласък от негова страна. Е...изглежда съм го желала повече отколкото си представях. Хвана и другия ми крак във въздуха и обвих и двата около ханша му, поемайки го почти болезнено дълбоко в мен. Но това не беше нищо след като пое целия контрол и започна да се тласка безмилостно в мен. Меко казано се чувствах сякаш ме разцепваха на две, но вместо болка върху мен се стоварваха един след друг смазващи оргазми. Само мога да кажа, че удържа на думата си и не ме пощади ни най малко.
******
Минали са само два дни от онази шеметна вечер и не спирам да мисля за инструмента на мистър чаровник или по-точно как ме накара да се чувствам. Снощи почти се изкуших да се му обадя, но за щастие Шарлот ме изпревари и ме покани на гости в новия си дом. Минава обяд и почуквам на входната врата. Просторно е, с много зеленина и красив, античен дизайн. Високата входна врата се отваря и блещукащи сини очи стоят насреща ми.
- Скай, толкова ми липсваше! - хвърля се с пълна сила и замалко да се стоваря на гладките плочки. Усмихвам се широко и я оставям да ме задуши в мечешка прегръдка. Не сме се виждали от близо две седмици, а това е най-дългият период, през който сме били разделени.
- И ти ми липсваше! Как си? - хватката ѝ отслабва и решава да ме пусне само за да ме задърпа навътре в къщата. По-просторно е отколкото си го представях. Травис и Шарлот решиха да пазят изненада и никой не беше виждал мястото освен те двамата.
- Като изключим постоянното повръщане мога да кажа, че съм на седмото небе от щастие! - при тези думи се усмихвам на себе си. Мога да видя щастието, изписано на лицето ѝ, докато показва набързо няколко от главните стаи на първи етаж. Къщата е разкошна, предимно в светли мотиви. Стаите са обзаведени в бяло и са използвани красиви, антични декори. - Нямам представа защо хората го наричат сутрешно гадене като то буквално се случва по всяко време на деня. - типично за Шарлот се оплаква за бремеността си още в ранен етап. Вече е в четвъртата си седмица и ще става по-зле, но решавам да си замълча по този въпрос преди да направи от мухата слон.
- Изглежда точно както си го представяше. - подчертавам, докато я следвам вън през задна стъклена врата, която води към малка градинка с ратанови мебели.
- Нали? Обожавам всичко в нея. - усмихва се и сяда на съседния фотьол. - Дори си имаме мила помощничка. - навежда се и прошепва развълнувано преди възрастна, широко усмихната жена на около 50 години да приближи и остави две чаши с топла консистенция на масата заедно с шоколадови бисквити. Поглеждам Шарлот с присвити очи и тя ми хвърля същия поглед, което ни накара да се засмеем.
- Аз ги направих. Знам, че са ти любими. - грабва бисквитка от чинията, отхапвайки гладно. - Трябва да ми кажеш рано или късно, скъпа. - прекъсва ме като се опитвам да се протегна напред и застивам намясто. Подяволите. Понякога мразя това нейно шесто чувство. Винаги знае ако нещо броди из мислите ми и дори не ме оставя да спя.
- Незнам за какво говориш. - може да има непогрешна интуиция, но това не ми пречи да отричам каквото и да било. Изглежда ме изпитателно, но натъпквам устата си с бисквита като извинение.
- Вече е късно да отричаш! А и изоставам с драмата, момиче. - повдига вежди и се намества, така че да е по-близо. Поглеждам нагоре сякаш търся помощ от по-голяма сила, но защо се залъгвам? Никой не може да ме отърве от жадната за драма Шарлот.
- Ами...аз и Мейсън си станахме по-близки. Също се оказа, че той е известен борец или нещо такова. Кевин му е фен.
- Искаш да кажеш този Мейсън Левис, когото двамата с Травис постоянно гледат по телевизията? Стига бе! - оглежда се сякаш в някой ъгъл има камери и тогава ококорените ѝ очи се спират върху мен. - Провери ли го в интернет?
- Не, аз... - ръката ѝ моментално се стрелва към телефона на масата и аз се облягам назад с въздишка. Искам ли да видя какво пише в интернет? Може би малко. Но в момента, който очните ѝ ябълки напират да изскочат вече съжалявам, че не я спрях. Подава ми телефона и съм бомбардирана с тонове снимки на Мейсън с красиви жени.
- Изглежда се раздава като плейбой. Но с това лице, изобщо не съм изненадана. - думите се регистрират в мозъка ми точно когато разглеждам някои снимки и те са с тазгодишна дата. Шарлот е права. Защо не се досетих по-рано? Понечвам да отворя статия с русокосо момиче, оплетено около бицепса му, но телефона е рязко изтръгнат от ръцете ми.
- Какво правиш?? - изненадана и завладяна от любопитство се опитвам да изградя сценарий в главата си. Така значи...използва чар да вкара жени в леглото си. Не трябва да съм Айнщайн, за да разбера, че прави същото с мен.
- Видях изражението ти. - казва сериозно и отмества телефона настрана. - Скай...не трябва да вярваш на всичко, което пишат медиите. - винаги се опитва да го защитава, а незнам защо е толкова отдадена на тази цел. Но не е като да съм съкрушена от новините. Напомням си, че той не е моят тип и решавам набързо, че щом си играе игрички с мен ще трябва и аз да се включа активно.
Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top